Това е толкова интересна, силна и красива дума. Съдържа само четири букви, а поражда безброй образи на любов, преданост, саможертва и служба в името на другите. Ако се вгледате в нея, няма да откриете там сричката аз.

Майките явно взимат тази липса буквално. Те са безусловно отдадени да подкрепят и да се грижат за семействата си, но се сриват от напрежение. Колкото повече се стремят да дадат криле на тези, които обичат, толкова повече потъват в бездната на отчаянието.

Тяхното съкровено желание е да бъдат съпруги и майки, ала усещат, че се провалят, защото нямат сила да продължат по същия начин.

Те си казват: „Аз трябва да бъда до семейството си. То е моя приоритет. Нямам време да се грижа за себе си”.

Твърде много майки вървят по този път. Те са толкова заети да отговарят на чуждите нуждите, че забравят да попълнят с гориво собствения си резервоар.

Скъпи жени, помислете и ще осъзнаете, че да се грижите за себе си, не е проява на егоизъм. Всъщност това е ценен подарък за тези, които обичате.

Един производител на космическа  техника, решил да изкаже благодарност на всеки свой служител на Коледа и им подарил по една пуйка. До тук добре.
Някои служители забелязали, че техните пуйки са по малки от тези на колегите им. Скоро до ръководството достигнали оплаквания, тъй като всеки получил по-малка пуйка смятал, че е наказан за лошо изпълнена работа.
На следващата година поръчката към доставчика на коледни пуйки била коригирана – всички пуйки трябвало да имат еднаква големина.
Доставчикът отговорил, че Бог не е създал всички пуйки еднакви и доставката на пуйки с еднаква големина и тегло е невъзможна. За да успокои служителите си, ръководството прикрепило бележка към всеки подарък, на която пишело: „Теглото на вашата пуйка не е задължително да отразява изпълнението на работата ви през последната година“.
Оплакванията продължили и положението се утежнило. Някои от служителите заявили, че искат сами да си избират пуйката, а други искали кошница с плодове.
Годишната програма за пуйките се сгромолясала. Някои служители били толкова разочаровани, че разменяли пуйките си с инструменти на компанията и ги изнасяли тайно покрай охраната.

Да сте забелязали човек, на когото са издигнали паметник за това, че е получавал в живота?
Паметници са издигнали на тези, които са направили много за другите, дали са всичко от себе си, понякога дори и живота си.
Най-влиятелните и успели хора винаги търсят начин да направят нещо добро. Често можеш да ги чуеш да казват: „Какво мога да направя за вас“?
Те се занимават с благотворителност, помагат на децата, възрастните, младите…..Списъкът е доста дълъг.
Когато откликнете на нуждите и интересите на хората, ставате притегателен център за тях. Именно тогава може да им повлияете, да ги промените към добро.
Човек откликва на повик само ако сте отговорили на нуждата му. Рекламата, лекцията, проповедта едва ли биха повлияли така силно, както конкретната помощ необходима за момента.

Йохан Хойберс строи пълномащабно копие на Ноевия ковчег. От скромност, той го нарича „Ковчега на Йохан“. Строителната площадка се намира в Додрехт, град разположен на час път с кола от Амстердам.
Йохан е опитен майстор. С построяването на ковчега той се е занимавал три години. Йохан внимателно е събирал информация за пропорциите на ковчега и неговата форма. Голямо внимание е отделил на детайлите. Главен източник на информация за него е била Библията.
Дъното на кораба има размерите на футболно игрище, а височината му е, колкото четириетажно жилище. Освен това ковчега може да плава в морето.
Едни смятат Йохан за чудак, други за луд. Причината да започне да строи ковчега е един негов сън. Сънувал, че Холандия е залята от ужасно наводнение. Когато се събудил, той веднага се заел със строежа на ковчега, така че в случай на природна катастрофа да бъде готов.
Работата по ковчега още не е завършена, но Йохан възнамерява да го довърши догодина и с него да отиде до Лондон за откриването на ХХХ летни Олимпийски игри.
Ковчега ще бъде изпълнен с животни, макар и пластмасови, но в пълен размер. От всяко животно ще има по един чифт.