Да спазваш моралните норми е не само въпрос на етика, а и на ум. Ако един гений си играе с математиката, той не ще се препъва и в аритметиката. Но ако в аритметиката прави грешка след грешка, имам право да се усъмня в уменията му в тази насока.

Изглежда убедително…макар многократно да съм чувал и друго твърдение: „За морала са се придържали слабите, а силните го прегазвали като нищо”.

Такова твърдение е антисоциално.

Ако човек живее без приятел и близки, променя родните си както намери за добре, той е човек без любов и без корен. Биографията му е биография на предстоящото откритие, нищо повече.

Хората виждат славата и парите му, института му, честите му разходки по цял свят, възторжените му ученици и предани почитатели. Виждат красивата му любовница. Всяка нормална жена се досеща, че такъв мъж не може да има любовница. Следователно, всичко това е показност.

Когато някой живее като него, не може да не получи комплекси. Той си няма родина, жена, дете, приятел. Дори ако едно от тези неща не достига, това би умопомрачило всекиго.

Такъв човек болезнено, нетърпимо и непримиримо страда от самота. Иначе не би я крил така дълбоко.  Но щом преиграва  и показва, че е доволен, нещата за него стоят много зле.

Онзи, комуто всички завиждат, вярват почти за всичко, стремят се да го имат, за да използуват неговите редки качества,  е само един тъжен просяк.

Логиката му е друга: „Би ли достигнал той там, където е сега, извисявайки се над всички, ако разхищаваше половината си духовна енергия за нещастна любов, болно дете, неуредена квартира, изостанала родина”?

Разбира се, че не. Ще кажете: „Или-или”. Диалектика. Разсъди сам. Защо ти и аз сме обикновени хора? Понеже сме живели както мнозинството, изразходвайки половината от себе си за земни цели. Направили сме подарък. Не подарък, а влог. Ако нашият начин е бил изгодният, нямаше да бъде обикновен и разпространен.

След десет години ще седим по пейките, докато дойде време за опашката в магазина, а в неделя ще ходим на скара-бира. Внуците тъкмо ще бъдат на голям зор в училище и ще си припомним таблицата за умножение и задачите с условие, за да им помогнем. Ще научим и немски, за да ги изпитваме. Понякога ще бистрим политика с приятелите си в кафенето.

Нормално. Тогава именно ние ще теглим от своя влог. Аз ще има за кого да уча по математика и немски, а ти  ще има с кого да бистриш политиката. Всичко, което ще расте наоколо ни, ще си остава наше, нали ти и аз сме изграждали основите му. Нищо, че върху ослепителната фасада не ще има плоча с имената ни. Ти и аз ще си знаем това и то ще ни стига.

И все пак понякога тъгуваме: „Това ли беше целият ми живот, само това ли беше! Нима до края ще си остана все тъй, без име… „

Тази човешка болка е изразена още преди хиляди години в песента за вграждането. Но вграждането се повтаря и повтаря: „Трябва,  да бъде зазидан без име и слава, жив човек в темела, за да трае зидът… „

Ако изследователят не е вграден, си  остава без влог в общото битие. Ето защо сега е тъжен.

Но, ако има Откритие, той ще направи такъв подарък на хората. Ако Откритие има — да! Едва тогас пустотата ще бъде изпълнена, вместо близките си, той ще дари човечеството. Наместо родина, той ще получи планетата. И ще изтеглил голямата печалба в една лотария, в която милиони губят. Неговото име ще пребъде върху строежа, в който сме вградени ние.

Ами ако Откритие няма? В такъв случай какво остава? Това, от което се е отказал  не му достига. Огромната, плътна и без изход самота. Ако си рискувал деветдесет и девет процента  от живота си, за да откриеш нещо, без да успееш , като не си дал частица от себе си на другите, рискуваш да останеш глупак. Заслужава ли си?

В Германия разсекретили някои документи, на разузнавателните служби в Западна Германия след Втората световна, където е разкрито, участието на  офицера от СС Валтер Рауф в тези служби.
Бодо Хекелмаер бил назначен за ръководител на комисията изучаваща историята на външното разузнаване на ФРГ. Той съобщил, че Рауф бил служител на германското разузнаване от 1958 до 1962 година. Според американското разузнаване той е създал машините с газ, чрез които са избивани евреите и хора с увреждания.
След разгрома на нацистка Германия, той избягал в Чили, където е получил ново име – Енрикe Гомес.
Въпреки това бившата нацистка лява БНД го наела, за да го изпрати да шпионира в Куба Фидел Кастро.
Въпреки, че на бившия щандартефюрер било отказано влизане в Острова на свободата, той продължавал да получава заплата и за времето, през което е работил е изкарал 18 хиляди долара.
От 1960 до 1962 година бившият есесовец два пъти се е обучавал в Германия. По време на втория курс германските власти са издали заповед за арест с обвинение във военни престъпления.
Името на Рауф изплувало по време на съдебния процес срещу Адолф Айхман, офицер от СС, когото израелските спецслужби са хванали в Аржентина.
През декември 1962г. Рауф се връща в Чили, където е арестуван. Но поради военния преврат в страната, той не е екстрадиран в Германия.
Въпреки, че вината на Рауф, като нацистки престъпник е била очевидна, немските спецслужби са дали 3,2 хиляди марки на семейството му, за да плати на адвоката.
През 1984г. Рауф е починал в Чили, след като е успял да избегне съдебния процес по обвинение за военни престъпления.
До сега делото на Рауф, състоящо се от 900 страници, е било засекретено.

Съвременната цивилизация е много горда от постиженията си в техниката и електрониката. Построени са огромни градове, в които е така удобно да се живее. Многоетажните сгради са изпълнени с разнообразна техника. Движим се с превозни средства, влакове и самолети, които позволяват за няколко часа да достигнем коя да е точка от Земята. Можем лесно да общуваме с хора на стотици километри разстояние.
Напълно автоматизирани линии за производство във фабрики и заводи правят възможно, да не се използва много физически труд. Произвеждат се неограничен брой продукти.
Но с цената на какво сме достигнали всичко това? С какво плащаме този материален комфорт, с който се гордеем?
Днес цивилизацията ни жъне чудовищни плодове от своята безотговорност.
Създадено е ужасно оръжие, способно за няколко минути да унищожи всичко живо на планетата. Горите са намалели напълно. Реките и моретата са се превърнали в отходни ями. Въздухът е отровен от химическите компании и превозните средства. Все повече животни и растения попадат в „Червената книга“.
Честност, откритост, доброта, смирение и състрадание отстъпи място на злото. Светът е пропит от лицемерие, завист, алчност и арогантност. Ненавист и вражда разкъсват човечеството на части.
Като следствие от всичко това са се повили невиждани до сега смъртоносни болести.
Нашата цивилизация няма да загине от космически катастрофи, глобални стихийни бедствия и войни, а от това, че всеки мисли само за себе си, как да вземе, а не да даде на другите.

Клонирания „минотавър“ е живял само три дни. Така създадения хибриден ембрион е частично човек и частично крава. Но какво е оправданието за създаване на такава химера?
Учените твърдят, че целта е добиване на стволови клетки. Това се явявало най-вълшебния строителен материал, от който могат да се получат чудотворни лекове за много нелечими болести досега и дори да израстат нови органи, подходящи за трансплантация.
За сега източник на стволови клетки служат човешките ембриони, получени от умрели зародиши няколко дена преди раждането им, което е неприемливо според обществото и законодателите, тъй като е неморално.
Заобикаляйки забраните, учените са взели яйцеклетка от крава и са ѝ отделили ядрото. На освободилото се място са поставили ядро от клетка на възрастен човек, конкретно от клетка на кожата на мъж.
Хибридът бил напълно човекоподобен 99%, на кравата е принадлежал само 1%. Получените ембриони били убити след три дена. Най-големият от тях е достигал 32 клетки.
Настоящето законодателство изисква унищожаването на химерата не по-късно от 14 дни след появата ѝ. Забранено е и имплантирането им в утроба на жена или животно, за да не се роди някой минотавър. Въпреки всичко никой не е застрахован от извършване на подобни експерименти.
Създадените минотаври-ембриони сериозно са обезпокоили католическата църква. Кардинал Кийт О’Брайън нарича манипулацията с химери „експерименти от мащаба на Франкенщайн“.