През април британския интернет магазин бил включил в „Споразумението с потребителя“ клауза за това, че купувачът се съгласява да даде душата си на магазин за неограничено време.
Този магазин продавал конзоли за видео игри и компютърни игри. Собствениците му решили да проверят доколко клиентите четат „Условията“. С условията в договора трябвало да се съгласи всеки, който извършвал покупката.
Магазинът давал възможност на купувачът да премахне точката от договора, с която не бил съгласен, като натисне бутона „Отказ за прехвърляне на душата“.
Според изследването 7500 души са се съгласили да продадат душата си, което представлявало 88 % от общия брой купувачи. Това говори, че много хора не дочитат договорите, които подписват или изобщо не ги четат.

Някои теоретици твърдят, че принудителното преминаване към цифрово радиоразпръскване е практическа реализация на идеята за „Big Brother“.
Те твърдят, че в телевизионни представки са вградени миниатюрни камери и микрофони, които могат да шпионират хората.
Друго твърдение описва използването на технологии, скрити в цифровия сигнал, които  ще се контролират мозъка и чувствата на хората чрез подсъзнателна реклама.
При закупуване на цифрова телевизия, не забравяйте да проверите за скрити камери!

Диригентът Алън Гилбърт, който ръководил преди няколко дни нюйоркската филхармония, прекъснал изпълнението поради звън от мобилен телефон. Оркестърът изпълнявал деветата симфония на Малер.
Телефонът звънял продължително във финалната част на произведението. Тогава Гилбърт спрял да дирижира. Обърнал се в посоката, където още звучал дразнещия звук и помолил да бъде изключен телефона. След спирането на нежелателния звук диригентът продължил работата си.
В интервю, Гилбърт е казал, че нищо страшно не се е случило. На мобилния телефон звучала мелодията Marimba.

Стоях на перона, а погледа ми блуждаеше между хората. В тълпата едва различих детски глас:
– …отиде до будката от другата страна…и се връща направо през линията. О, не трябваше да мине по моста.
Обърнах се и видях ужас изписан на дребно детско личице.
– Той падна на релсите… – извика момиченцето до мен и се стрелна толкова бързо, че изпревари усилието ми да го спра.
Страдащият от асма гаров служител бе наблизо. Едва се движеше, но тук се оказа на висота. Бързо хвана момиченцето и го дръпна от идващия влак.
Толкова се бях объркала, че едва забелязах, как една летяща фигура в светлосив костюм скочи от отсрещния перон и се озова на линията. Човекът имаше само 10 секунди преди влакът да връхлети върху него. Дали успя да спаси падналото детето, трудно можеше да се разбере.
Експресът беше минал, но какво стана?
Когато облакът прах се разсея, железопътната линия се показа отново. Едва тогава видях, че момчето и спасителят му са невредими.
– Всичко е наред, – каза младежът подаващ малкото телце. – Той е повече изплашен, отколкото пострадал.
На перона отново стана тихо и спокойно, сякаш нищо не се бе случило.

Човекът в униформа, мръзнещ по пътищата, проверяващ околните е най-нисшето звено на корупцията. Зад всеки инспектор от пътна полиция има цяла сурия началници. Те седят в уютни кабинети и дават списък от кой по колко трябва да се „изземе“.
Те просто събират данък от подчинените си, а ги обезпечават с безнаказаност за извършените престъпления. Така страхът, че ще загубиш всичко, ако вземеш подкуп, изчезва особено за тези, които „изпълняват служебния си дълг“. Системата е устроена така, че се стимулират служебни лица да вършат престъпления.
Корупционата система е принципно устроена така, че сама се саморегулира, самоорганизира и притежава фантастични способности да се адаптира към неблагоприятните условия.
Невероятно, но тя е развила и имунитет. Незабавно отхвърля чуждото тяло. Честният служител не може да оцелее в тази система, той е като черна овца в стадото. Дори да остане месец или половин година, ще си тръгне неиздържайки на неприязанта на съслужителите си, поставени от някой „свой“ по-горе. Така подмазвачите и подлизурковците градят кариера.
А сега кажете как да се излекува такава система? От която и страна да започнеш да чистиш, нищо няма да излезе. Всяко звено от системата е така затлачено, че трудни ще го помръднеш.
Невъзможно е да се заменят „лошите“ чиновници с по-добри, защото такива няма. Всичката тая мръсотия се е натрупвала с години и ако трябва да се изчисти, сметищата на страната няма да ни стигнат.
Ако пробваме да уволним пияниците, глупавите, наглите… никакъв резултат няма да има. Но дори и да унищожим всеки корумпиран, от къде ще вземем честни хора с горящи сърца, необременен мозък и чисти ръце. Корупцията е като заразна болест, докопа ли се човек до възможността да „взема“ иди го поправяй вече.