През 1941 г. Полският свещеник Максимилиан Колбе се оказал в Освиенцим.

Веднъж един от затворниците избягал. Заместник коменданта на лагера решил, че някой трябва да плати за това. За целта избрал десет човека, които трябвало да умрат от глад.

Един от обречените полският сержант Франтишек Гайовничек започнал да плаче и да споменава имената на жена си и децата си.

Тогава Колбе излязъл и предложил своя живот в замяна на живота на Франтишек. Неговата жертва била приета.

В едно зловонно място хвърлили и десетте жертви. Колбе продължавал да поддържа останалите събратя с молитва и песни. Три седмици по-късно той бил още жив.

Тогава нацистите решили да му бият смъртоносна инжекция.

През 1982 г. Максимилиан Колбе бил канонизиран.

Един лекар отишъл като мисионер в Индия. Той отдал всичките си сили и знания, за да помогне на болните и страдащите. Индийците го обикнали, защото състрадавал и съчувствал на болките и мъките им.

Един човек виждайки колко е популярен този лекар, попитал един индиец:

– Защо обичате и сте толкова предани на този лекар? Той дори не е от вашия народ!

Индиецът казал:

– Моята болка той прие като своя.

Така и Исус дойде за болните и наранените. „Взе на Себе Си немощите ни и със болестите ни се натовари“.

Той дойде да спаси хората, да уталожи Божия гняв и да ги изкупи от тържищата на дявола. Христос възтържествува над смъртта и ада. И го направи по единствено възможния начин – чрез Голгота.

В един мрачен сутерен, стояли заключени няколко мъже и жени. Всеки от тях знаел, че няма да се измъкне от тук жив. Едни въздишали, други плачели, а трети се молели.

Само един млад човек изглеждал спокоен. Той се надсмивал над останалите, особено на тези, които се молели. Той не вярвал, че има Бог.

Една нощ зад вратата се чули зловещи стъпки. Отворила се вратата и блеснал фенер. А на прага се появили униформени – „ангелите на смъртта“, както ги наричали затворниците.

Всеки от затворените хора изпитал смъртна тревога опасявайки, че ще чуе името си. Изведнъж прозвучало името на младият човек. Той станал, но краката му не удържали и се строполил. Не можел да повярва на ушите си. Отново била произнесена фамилията му. Тогава нещастникът паднал на колене, раздирайки дрехите си с плач промълвил:

– Боже, аз съм толкова млад. Искам да живея!

Но военните го сграбчили за ръцете и го отвели навън. След известно време се чул приглушен звук от изстрел.

Страхът от смъртта сваля на колене атеистът и го кара да се моли, когато вече е късно. Но всеки, който е приел Исус в сърцето си е освободен от страха пред смъртта.

Сред индианците в Америка живеели бели хора. Те се отнасяли много лошо със своите червенокожи съседи. Само едно семейство бели се отнасяло с любов към тях и придобили благоразположението и уважението им.

Веднъж в семейството дошъл индианец. С жестове започнал да им казва, че трябва да го последват. Но те не го разбирали.

Тогава индианецът грабнал лежащото на леглото дете и хукнал навън.

С отчаяни викове го подгонили родителите на детето, а след тях и цялото семейство. Накрая индианецът спрял и дал детето на родителите му. Когато щастливото семейство поискало да се върне в дома си, то видяло, че имението му било обхванато от огън.

Похитителят на детето искал да спаси семейството и тъй като белите не разбрали езика му, той направил необичаен ход, отвлякъл детето им.

Така понякога и Господ постъпва с нас, когато не разбираме какво иска да ни каже и не чуваме предупрежденията му. Искайки да ни запази от злото, Той ни изпраща лишения, страдания и болести, които ни вразумяват и ни предпазват от опасностите.

При един стар отшелник дошли разбойници и казали:

– Ще вземем всичко от килията ти.

А той им казал:

– Вземете всичко, което ви е нужно.

Те събрали почти всичко от килията и си тръгнали. Но не намерили парите, които били скрити. Отшелникът ги взел и хукнал след тях да ги догони, като викал:

– Забравили сте и това. Върнете се да го вземете!

Изненаданите разбойници не само не взели парите, но върнали всичко заграбено от старецът. И си казали:

– Наистина, този човек е Божий.

Това събитие се случи в VI в. от н. е. в Палестина и го е записал Йоан Мосх.

Старият отшелник не е чел проповеди на своите грешни гости, не ги осъдил, не ги застрашил, дори не се опитал да ги уговаря да не правят така.

Но какво е накарало разбойниците да променят мнението си и да поправят стореното?

В него те видели човек, който е с Бога.

Само човек изпълнен с Божията благодат, може да бъде толкова освободен от привързаността към имуществото и парите, които са поробили човечеството.

Само човек вкоренен в Бога, може да бъде толкова спокоен и добродушен, когато му причиняват зло.

Но най-много ги трогнала любовта на старецът към тях. Само човек близо стоящ до Бога, може да изпита такава любов към непознати, дошли да го ограбят. Те видели как той искрено поставил техните интереси над своите.

С други думи, разбойниците видели човек, в който думите на Евангелието са станали дело. Това не би могло да стане ако отшелникът се е ограничавал с обреди, набор от правила и красиви думи от Бога. Той е имал реален опит в живота си с Христа.