Един ден Мартин Лутер изпаднал в отчаяние и депресия. „Угриженото“ му лице всеки ден украсявало трапезата и обезкуражавало цялото му семейство.

Веднъж жена му дошла на закуска, облечена в траур. Лутер я попитал:

– Кой е умрял?

– Мартин, ти в последно време така се държиш, че си помислих, че Бог е умрял и затова се приготвих да ида на погребението му.

Нейният мек, не ефектен упрек докоснал сърцето на Лутер. В резултат на това великият реформатор решил никога да не се поддават на светските тревога, негодувание, депресия, отчаяние и чувството на неудовлетвореност.

Той се заклел, че с Божия помощ ще предаде живота си на Спасителя и винаги ще се радва, независимо от това какво ще се случи.

Хвали и благославяй Бог в труден момент! Не чакай да почувстваш Неговата утеха, а му въздай слава и Той ще те утеши.

Тя беше слабичко момиченце и често боледуваше. Един ден детето каза на майка си:

– Мамо, подари ми едно плодно дръвче.

– Защо ти е? Всички дървета от нашата градина принадлежат на цялото семейство.

– Но аз искам да имам свое дърво, за да мога да подаря плодовете му на Исус.

Майката разбра дъщеря си и й позволи да си избере едно дръвче. Дeтето положи ръка върху крехкия ствол и каза:

– Сега ти принадлежиш на Господа.

Минали няколко години. Един ден майката на момиченцето влязла в църквата и оставила плик с пари, към които била прикрепена следната бележка: „Моето момиченце отиде при Господа. Вече измина една година откакто е с Него. Тази година нейното дръвче за първи път даде плод. Продадох плодовете му на пазара, а парите давам за Божието дело“.

Необичайна социална кампания, насочена към увеличаване на броя на посетителите в неделя в църквата, се е провела в Сингапур.
Кампанията е използвала местните вестници и нагледна реклама. Като допълнение се е използвал SMS-маркетинг.
Много сингапурци са получили необичайно послание от Бог с текст:
Благодарение на мен днес е настанал петък! Бог.
Представете си каква цена щеше да има въздуха, ако бяхте го получили от друг доставчик? Бог.
Когато сте изчерпани, станали безчувствени и има сълзи в очите ви, аз ще ги пресуша. Бог.
Какво да направя, за да привлеча вниманието ви? Да дам реклама във вестника ли? Бог.
Хора от земята, не се отнасяйте към мен като с непознат. Бог.
Най-напред исках да направя света черно-бял. А после реших….. неееееаа. Бог.
Ако си пропуснал изгрева на слънцето, което съм направил за теб днес, не се притеснявай, утре ще направя друг. Бог.
Как може да си се направил сам? Аз специално съм те творил по свой образ и подобие. Бог.
Ако смяташ, че Мона Лиза е великолепна, тогава погледни на моя шедьовър в огледалото. Бог.
Не забравяй чадъра си, днес мисля да полея полята. Бог.
Мисля, че най-прекрасното нещо на света е човек. Е, добре не съм пристрастен. Бог.
Моля ви не пийте, когато карате кола, вие все още не сте готови за срещата си с мен. Бог.

Разказват, че един богат шотландец бил призован от пастора си да пожертва за бедните в Глазгоу. Той винаги отговарял по един и същи начин:

– Парите са ми нужни на самия мен.

Веднъж му се присънил сън, че се намира пред Небесната врата и тя е леко открехната. Опитал се да се промуши, но не успял. Започнал да се отчайва.

През това време покрай него минал пастора му и го увещавал да не се бави край вратата:

– Защо не влизаш? – попитал го пасторът.

– Не мога да вляза, в джобовете си имам много пари. На която и страна да се обърна, те излизат от джоба и не ми позволяват да вляза.

– Спомни си как те молих да пожертваш малко от парите си за бедните, ако ме беше послушал сега щеше безпрепятствено да влезеш.

Изведнъж шотландецът се събудил. Той решил да служи на Господа със своето богатство. За щастие, той започнал да прави това, когато все още не е било късно.

Ние нямаме много материални средства, но какво правим с тези, които Бог ни е дал? Нека да запомним, че можем да потънем не само в океана, но и в канавката. Можем да прилепим сърцето си не само към хиляди, но и към 50 лева.

– Мамо, разкажи ми как Бог е простил на всички.

– Видял Господ, че на хората им е тежко и ги пожалил. Изпратил им Спасител. Той ги научил как да живеят, за да им бъде добре.

– И аз ще се науча!

– И няма да правиш лоши неща? Няма да чупиш играчките на брат си, защото нямаш такива, а ще му даваш своите? Ето и хората преди две хиляди години отхвърлили програмата за спасение и започнали да затъват. Спасяват ги, а те се съпротивляват и искат и Спасителя си да унищожат.

– Бог пак ли им се е разгневил?

– Не, Той си знаел, че така ще стане. Кръвта на Христос се проляла на Голгота, но Той възкръснал и се възнесъл при Отца. Така тази история завършва добре.

– А защо толкова много хора страдат, има войни и глад?

– Потомците на Адам така привикнали да бъдат виновни, че не забелязали как Бог им е простил. Те продължават да живеят по старата програма, за това и се мъчат.

Мисля, че човек правилно трябва да си отговори на въпроса, не „Защо?“, не „За какво?“, не и „Кой е виновен?“, а защо всичко се прави така и за кого.