На север има скалисти места, където хората събират яйцата на морските птици, воюващи за гнездата си на високи стръмни скали край брега на морето. Един от ловците забелязал голямо гнездо на перваза под него. Било много трудно да се спусне надолу, но още по-трудно било да се изкачи отново .
Ловецът решил все пак да се добере до желаното гнездо. За тази цел, вкарал лоста си в земята , прикачил към единия му край въже и се спуснал по него надолу. Когато се оказал на едно ниво с гнездото, той започнал да се люлее напред назад. Издебнал удобния момент и благополучно скочил при гнездото. Радвайки се на успеха си, ловецът без да иска пуснал връвта, която бързо отлетяла назад. Едва тогава мъжът осъзнал в какво положение се намира, смъртта го гледала право във очите.
В момент на голяма опасност мислите на човек работят като светкавица. Ловецът разбрал, че ако не скочи към въжето при връщането му назад, той може да не успее да го хване при повторното движение в същата посока. Концентрирал се и изскочил от прегръдката на смъртта, като здраво се хванал за въжето. След няколко минути се оказал на безопасно място.
Той бил спасен! И това станало мигновено! За него било решаващо „сега или никога“. Той можел и да не хване въжето и да се разбие в скалите. За да спасят живота си хората често рискуват всичко и се решават на невъзможното.
„Ето сега е благоприятното време, ето, сега е спасителния ден“. Хванете се по-бързо за въжето на спасението, Господ Исус е толкова близо до вас, ако изпуснете момента, може да не ви се удаде друг случай. Не чакайте, „сега или никога“.

Едно болно момче не могло да яде нищо. Посъветвали майката да купи на болния грозде, но то растяло само в царските градини. Тогава не е имало превозни средства като съвременните и за това плодове добре растящи на едно място, не се превозвали на друго. Грозде можело да се купи единствено от царя.
Бедната жена взела пари и отишла в царския дворец, но там стража на вратата я спрял. За нейна радост наблизо минала една от царските дъщери. Чувайки гневните думи на стража, тя се спряла да разбере какво става. Когато жената й разказала за какво е дошла принцесата се разсмяла:
– Бедна моя, вие сте се объркали. Моя баща не е търговец, а цар. Той не продава грозде, но може да ви го подари.
След това откъснала няколко зрели грозда и ги дала на жената.
Ние не трябва да превръщаме Господния дом, в дом за търговия. Исус Христос е цар, а не търговец. Той дава даром, не продава нищо.  Не можеш да купиш от Него абсолютно нищо, получи го даром!

В Константинопол живеел човек, който обичал бедните. По улицата след него винаги вървел бедняци, а той не отказвал на никого.
Веднъж го попитали:
– Защо сте толкова милостив?
И той им разказал следното:
– Бях на 10 години. В църквата чух свещеника да казва, че даващите на бедните, дават в ръцете на Исус. Тогава не повярвах, но вървях и размишлявах. Изведнъж на пътя видях просяк в дрипи, а над него образа на Христос. Един човек подаде хляб на просещия. В този момент, Спасителят протегна ръка, прие хляба и благослови милостивия човек. И до сега виждам лицето на Христос над главата на просещия и с любов бързам да дам според възможностите си.

В Алпите се намира прохода Св. Бернар, който е много опасен за минаване. Снежни бури там има и през лятото, а през зимата се появяват съвсем неочаквано. Пътешествениците минали от там, объркват пътя и намират смъртта си в снега.
Над проход на самия връх се издига известния манастир Санбернар, чиито обитатели след всяка снежна буря се отправят с добре обучени кучета в помощ на застигнатите от бурята. Много от хората биват спасени, а други отравяни само, за да бъдат погребани.
Веднъж монасите намерили жена, почти гола, държаща вързоп от дрехи, от който се подавала малка главичка на дете. Изгубила пътя, чувствайки се обречена на смърт, жената свалила всичките си дрехи и увила детето, надявайки се, че то може да се спаси. Благородните санбернари я намерили, но детето също било мъртво.
Майчината любов е голяма и жертвена. Майката с цената на своя живот е готова да запази живота на детето си, но любовта на Бога към човека е още по-голяма.
Всяка човешка любов, колкото и голяма да е има мярка и граница. Само Божествената любов няма предел. Неговата любов е подарък и всеки Негов дар е любов. Това е толкова велико, че дори не можем да си го представим. Бог ни е възлюбил не заради някаква необходимост, но само поради естествената си Благодат. Обикнал ни е извън всякаква зависимост от каквото и да било, Сам по Себе Си. Любовта Му е толкова безмерна, колкото и непостижима.
Размислете, тази любов е чиста, без смесица от очакване на каквото и да е от наша страна, тя е безкористна и пълна. Какво друго можем да му дадем в замяна освен сърцата си?!

Един свещеник бил повикан при тежко болно момиче. Тя била в несвяст. Майката казала на свещеника, че момичето се бояло да умре, тъй като живота му не принадлежал на Господа.
Свещеникът не могъл да говори с момичето, но се навел към нея и казал:
– „Ще излича престъпленията ти като мъгла и греховете ти като облак.“
След това без да дочака девойката да дойде в съзнание се помолил за нея и си тръгнал. Околните забелязали, че момичето шепне нещо. Майката се наклонила над нея и чула следното:
– Всички грехове са заличени, като мъгла. О, мамо, аз съм щастлива! Всичките ми грехове са заличени, аз съм спасена!
Как тежко болната е чула тези думи, изречени от свещеника и е повярвала в тях, въпреки че е била в безсъзнание, си остава тайна. Може би е имала видение и тези думи са дошли като от небето. Факт е, че тя е получила уверение, че греховете й са простени и тя е спасена.
Докато сме живи и здрави, ние се интересуваме от много неща, но когато умира човек, той се нуждае само от едно, прошение на греховете му.
След прошката идва радостта, а Божията прошка е следвана от ликуване.
Само, когато човек признае:
– Аз съгреших.
Бог може да каже:
– Прощавам ти.