През април 1918 г., стотици пруски войници видяха мистериозен бял батальон близо до Бетуни, Франция. Те били с приповдигнато настроение, защото смятали британците за победени.
Изведнъж някой дръпнал ръката на един от лейтенантите:
– Погледнете, голяма група от конници се задава от Бетуни. Защо всички са облечени в бяло, а конете под тях също са бели? Кой може да е това?
Пруските войници гледали, как кавалерията се приближава. Те ясно виждали фигурите на слънцето. Снаряди разтърсили земята, интензивен обстрел покосявал хората, а кавалерията облечена в бяло, се придвижвала съвсем бавно.
Най-отпред яздел мъж с меч в ръката. Изведнъж ужас и страх нападнал войската и войниците побегнали. Пруският лейтенант казал:
– Когато се появи този тайнствен батальон на страната на британците, разбрах, че сме изгубили войната.
Хоуп Прайс, описващ тази история, станала през Първата световна война, отбелязал, че британското правителство по време на военния конфликт издигнало призив за национални дни на пост и молитва. Тези молитви изиграли своята роля и ангелите се намесили на страната на англичаните.

Майката разглеждала книгите в домашната библиотека. Малката и дъщеря взела голямата Библия и започнала да я прелиства, търсейки в нея картинки.
Майката казала на момичето:
– Сложи Библията на мястото. Ти не трябва да я взимаш. Тази книга е Божия книга.
Тези думи предизвикали в момичето интерес и на другия ден то отново взело Библията. Майка й забелязала това и отново й казала:
– Тази книга е Божия.
– Кажи ми, мамо, ако ти не четеш никога тази книга, защо не я върнеш на Бога?
Библията се явява безусловния Божий авторитет. Тя ни казва в какво и как да вярваме. Открива ни същността на Бога.
Знанията от Библията са необходими за да придобием богат, духовен и наситен със смисъл живота.
Думите на тази Книга имат свойството да запълнят празнините, да прехвърлят мостове на бездните и да превръщат избелелите краски на нашия живот в блестящи скъпоценни камъни.
Библията говори с прост, разбираем език дори за малко дете. В същото време думите й са изпълнени с такава дълбока мъдрост, че целия обширен човешки ум не може да разбере нейните дълбочини.
Научете се да се обръщате към Библията, когато имате въпроси! На нейните страници вие ще намерите правилния отговор за всичко.
Ако Библията лежи само на лавицата във вашата библиотека и не я четете, по съвета на малкото дете, по-добре я върнете на Бога или я дайте на някой, който ще я чете.

Има такива моменти в живота ни, в които търсим само развлечения и не разбираме, че се намираме в голяма опасност.
Ние се отдръпваме от Бога за да търсим наслаждения и удоволствия дотогава, докато не пожънем последствията от нашите решения.
Разбира се, в такива случаи искаме да избягаме или да се скрием някъде. С голямо усърдие и труд търсим някакъв изход.
И в повечето случаи не правим правилния избор. Запомнете, това ваше решение и избор са ви довели до такова състояние.
Мислиш си, че не може да бъде по-лошо от това. Чувстваш силна болка ….. и страх.
Накрая осъзнаваме и чувстваме, че няма вече изход. И тогава се борим със всички сили…. и ни се струва, че всичко е напразно.
Накрая грехът ни надвива и жестоко ни наранява…..
До тогава, докато не извикаме към Бога! И тогава печелим битката, но това не е наша заслуга.
И едва тогава разбираме, че Бог никога не ни е напускал. Той ни обича и иска да излекува дълбоките ни рани.
Той ни казва:
– Ти си мое дете. Никога не се отдалечавай от мен. Не ме оставяй и аз ще бъда с теб навсякъде, ще те пазя и ще ти помагам!

В едно село през 1890 г. живяла бедна, но богобоязлива вдовица. Тя дължала на някого 20 гулдена. Срещу този дълг искали да конфискуват кравата, единствения източник на препитание  за вдовицата и децата й.
Когато не намерила помощ и милост у хорта, тя уповала на Бога и в молитва Го помолила да й помогне.
Докато се молела, дотичал малкият й син и й подал две монети, които той бил изкопал от земята, докато си играел. Когато покопали още малко изровили 10 добре запазени златни старинни монети, холандска и немска изработка.
Този дар им бил изпратен от Бога в последната минута. Той не само запазил кравата им, но ги избавил от трудното им материално положение.
Господ никога не остава в нужда хора, които уповават на Него.
Без Господа не само град и дом за човека, но и гнездо за гургулица не се построява.
Да уповаваш, означава да вярваш и очакваш с надежда Бога да ти помогне, без да се смущаваш.

В Рим има два древни храма, единият бил посветен на добродетелите, а другият на славата. Това били две отделни здания, но архитектът ги построил така, че не можеш да попаднеш в храма на славата, ако преди това не минеш през храма на добродетелите.
Така и християнина не може да види Божията слава, ако преди това не е придобил добродетелност. Добродетелта води към славата. Всяко дело, мисъл или думи на добродетелния човек е в синхрон с Божието Слово. Добродетелта е като скъпоценна вещ, най-силно ухае, когато се мачка и стрива с ръце. Просперитета разкрива пороците на човека, а бедствията добродетелите му.
Основа и същност на всяка добродетел е любовта. Тя е наблюдателна, мъдра и проницателна. Любовта е търпелива, независтлива, смиренна, спокойна, неегоистична, доверчива, справедлива, не лицемерна, великодушна, покорна. Тя с готовност прощава, поддържа слабия, утешава малодушния, не отговаря на злото със зло.
Там, където има любов, там има спокойна съвест, мир и радост.