Известният оперен певец от Перу Хуан Диего Флорес решил да внесе музика в живота на бедните деца.
Той основал благотворителен фонд „Симфония за Перу“, подържащ създаването на детски оркестри и хорове по цялата страна.
Перуанският тенор казва, че целта му е да насърчи децата към творчество, за да им се даде възможност да се развиват и в същото време да се промени обществото към по-добро чрез музиката.
Хуан Диего Флорес, тенор казва:
– Музиката винаги е с мен. В училище бях критикуван, че все нещо си свирукам или пея. Това е необичайно, но аз исках винаги да го правя. Знаете ли, когато децата имат възможност да слушат музика, разцъвтяват. Точно това им е нужно. Нашата система понякога е доста формална и не се вземат тези деца, които изглеждат по различно, но имат специален талант.
Скоро Флорес придружил деца, подкрепяни от фонда, на първата им публична поява в Националния Гранд театър в Лима. Концертът имал голям успех.
Родителите са забелязали, че чрез тези занимания, децата им наистина се променят. Майката на един от малките музиканти каза:
– Не очаквах, че това ще бъде толкова прекрасно. Дъщеря ми не знаеше как да пее, но сега пее чудесно.
Оркестърът „Симфония за Перу“ е съставена от деца на възраст 8-13 години. Фондът финансира 13 учебни центрове, които работят в различни райони на страната. Флорес също е открил работилница за деца, където те могат да правят свои собствени музикални инструменти.

Ежедневно по улиците на Грозни (Чечня), можете да видите маршрутката номер 31, в което не плащат възрастни хора, деца, хора с увреждания, както и тези, които са забравили или са свършат парите си.
Шофьорът на маршрутката се казва Муса Даваев, той е на 57 години. Решил е безвъзмезно да помага на хората и специално е поставил в колата си на видно място обявление, точно отпред, където се плаща. В него се уточнява, кои могат да не плащат пътуването си.
Скоро са се появили и нови допълнени към обявлението. Според тях безплатно могат да пътуват още и хора отиващи на погребение, в болница, мюсюлмански религиозен обряд и петъчна молитва, и тези , които ще извършват хадж.
По-долу има послепис: Не е нужно да обяснявам нищо на никого, просто да влезте и това е всичко!
– Последните добавих, за да облекча хората в ситуацията, която се намират. Ако има други пътници, това става много трудно, – казва Муса. – Не съм единственият, който вози безплатно в този град старци, деца, или инвалиди. Но е необходимо да се знае манталитета на народа ни. Всеки иска да плати или започва да благодари, а това ни отклонява от работата. Не мога на всеки да обяснявам, затова съм поставил и обявлението, за да не се нарушава трафика на маршрутката.

Свещеникът на Англиканската църква св. Георги Андрю Уайт е разказал за насилията върху християни в Ирак след нахлуването на ислямисти терористи.
Четирима тийнейджари, нямащи още 15 години били заставени от ислямистите да повторят фразата: „Ще следвам учението на Мохамед“.
Децата отказали, като заявили, че обичат Исус.
След като ислямистите за втори път получили отказ, обезглавили децата.
Според думите на Уайт, нападателите карали родителите да изповядат ислямската вяра, заплашвайки ги, че ще убият децата им. И родителите го правели.
Уайт е потвърдил, че най-малко 250 000 християни са прогонени от домовете си, след нахлуването на бунтовници ислямисти в страна, където е имало около 1 милион християни.

Един човек, рискувал живота си, за да спаси едно момче, което паднало във водовъртеж в морето.
Когато момчето дошло в съзнание казало:
– Благодаря ви, че ме спасихте и запазихте живота ми.
Мъжът погледнал момчето в очи и казал:
– Няма нищо. Главното е, твоят живот да се окаже достоен за спасението.

В живота си получаваме толкова много неща, но оценяваме ли ги? Не пилеем ли време, за да добием неща, които по-късно се оказва, че не са ни нужни?

Да бъдеш смирен не означава да се мислиш за по-малко от другите.
Мога много да обичам, да направи добро, повече да дам, отколкото да се взема. Мога, но се свивам в гордостта си, като нещастен човек.
Накрая се предавам и разбирам, че имам нужда от благодат и мога да да я приема, за да запълня празнотата в мен.
Човек се нуждае не от утешение, а от Утешител. Какво може да му даде Бог, който седне до него, цъка с език и казва: „Да,  не можеш да направиш нищо, но не се разтройвай“. Това би бил един мъртъв Бог.
– Това е, ще умреш, – нашите близки, дават подобни утешения.
Но нашият Бог не е мъртъв, Той е Бог на възкресението. Успокоява и вдъхновява, изпълва и повдига. Той идва като лекар, за да се изправим.
– Аз, който се смятах за силен, мощен и непобедим паднах. Господи, ела и ми помогни!
Това можеш да кажеш от сърце само ако признаеш, че  си сериозно болен, прикован към леглото и доста отслабнал.
Лечението ти не зависи от твоята слабост, а от Божията сила. Съжаляваме за другите, но трябва да им кажем:
– Станете, не само физически, но и духовно. Вие може да сте окаяни, но Бог приближава, внимавайте да не го пропуснете.