В САЩ, съдът осъди 84 -годишната монахиня на три години затвор за участието й в знак на протест срещу ядрени оръжия, разположени в уранови съоръжението за съхранение в Тенеси през юли 2012 г.
Двама други обвиняеми по делото били осъдени на повече от пет години в затвора.
Говорейки по време на съдебното заседание, монахинята казала, че не се покайва за делата си, а само съжалява, че през последните 70 години не се е решила да предприеме такова действие.
Протестиращите успели да пробият през оградата и да се промъкнат в една от най-защитените части на комплекса, където развели знамена с протестни лозунги и разрушили една малка част от стената.

Растенията не притежават мозък, но това не означава, че те нямат алтернативни форми на „разум“.
Според едно скорошно проучване, проведено над берберис, декоративен бодлив храст и паразитите, които живеят върху него, се установило, че някои растения имат нещо като памет и дори могат да изчисляват рисковете.
Берберисът често има проблеми с паразитите, плодовите мухи снасят яйцата си в плодовете му. Личинката се развива, като се храни от плода.
Растението може да спре развитието на семената си, за да се запази. Ботаниците наричат това поведение селективен аборт, така бербериса се пази от плодовите мухи.
За да не могат ларвите да нападат вторите семена, растението, изхвърля заразените семена и личинките загиват. Семената на заразения плод не винаги се изхвърля от растението, това зависи от броя на семената, които се намират вътре. Ако в заразеният плода има две семена, вероятността да бъдат изхвърлени е 75 %. Ако в заразеният плода има едно семе, растението се освобождава от него в 5% от случаите.
Ако берберис изхвърля всичките си заразени семена, ще загуби твърде много, създава се впечатление, че личинките могат да умрат и по друг начин.
Такова поведение е било изненадващо за учените. Изглеждало сякаш растението може само да прецени рисковете и да вземе най-доброто решение за семената си във всеки конкретен случай.
Стратегията наблюдавана при берберис е първото екологично доказателство за такова сложно поведение при растенията. То показва, че растенията имат структурна памет, която може да разбере разликата между вътрешни и външни условия и че могат да разчетат рисковете.

Покорителите на Еверест в течение на много години са оставили по склоновете на най-високата планина в света много боклук и екскременти.
За да се пребори с това, в Непал са обявили, е всеки, който иска да покори смъртоносния връх, трябва да плати и за боклука, който ще остави зад себе си.
Никак не е странно, че на ледника този боклук достига най-малко 10 тона.
В Непал се опитват да  запазят чиста планината. За това е необходимо всеки алпинист да върне боклука си обратно и да изнесе още 8 килограма чужд такъв, които намери по време на спускането си.
Преди началото на пътешествието алпинистите се отправят в базовия лагер в подножието на планината, където всичко, което ще стане по-късно боклук се премерва. За тези, които не изпълняват условието, наказания не са предвидени, но министърът на Непал по туризма Бурлакоти твърди, че ще се „предприемат съдебни действия““
Официално в Непал се смята, че туристите са задължени да събират боклука си.
За съжаление Еверест е доста опасно място и грижата за запазване на околната среда там, е много трудно. Остро е поставен въпроса за оцеляването в планината и ако алпинистът с последни сили хвърли газовите бутилки в там, може ли да се вини за това? Данъка върху боклука не е първият опит на Непал да очисти Еверест.
Екип от непалци и индуси, за последните пет години, са изнесли от Еверест впечатляващите 13 тона боклук, но около 10 тона стоят още там. Достатъчни са само 2,5 тона отпадъци, за да се появи биологична опасност. Също така, на Еверест за последните 50 години са останали 240 трупа. Да се изнесат от там е почти невъзможно, защото в разреденият въздух се изразходват много повече сили.
Предполагам, че новият закон косвено ще повлияе на алпинистите и може би те ще вземат много по-малко багаж със себе си.

За жената раждането е трудно и много болезнено. Но при някои животни този процес протича още по-лошо.
Например, при хиената.
Първо, родовите канали на хиената имат V -образна форма, която е два пъти по-дълга от тази на други бозайници със същата големина.
За това хиените много трудно раждат, тъй като плода трябва да премине през целия родов канал. Още по-лошото е това, че хиената ражда през клитора си, защото няма влагалище. Клиторът се подава от тялото на хиената на 17 см, а плода преминава през тази тръба, която може по време на раждането да се разкъса.
Много майки хиени умират при първото раждане, а 60% от раждащите се, се задушават и умират.
Женските хиени уринират и правят секс през клитора.

Това е една от най-тежките екологически катастрофи на планетата.
Аралско море в миналото е едно от четирите най-големи езера в света, но изчезна от лицето на Земята до 2012 година.
В началото на 1960 г., съветските политици решили да напояват областта, като отглеждат памук чрез отклоняване на речните води от реките Амударя и Сърдаря, които се вливат в Аралско море.
В резултат от прекъсването на водния поток към Аралско море, както и промяната на местния климат, настъпила екологична катастрофа.
Проблема с Аралско море разкрила и други проблеми – недостига на вода в света.
В момента една трета от реките и подземните води в света изчезват. Недостиг на прясна вода изпитват вече 2,7 милиарда души, което е 40% от населението в света.