Ол Доиньо Ленгаи е единствения „хладен“ вулкан на Земята. Той е разположен в Танзания, Източна Африка, на височина 2962 метра надморска височина. Кореното население го нарича „Планината на черния бог“.
Лавата на обикновените вулкани има температура 1100 градуса Целзий и червен цвят, но не и този вулкан. Каква е причината за тази „странна“ лава?
Болшинството от вулкани са пълни със силикати, а Ол Доиньо Ленгаи с карбонати. Именно за това лавата на „хладния“ вулкан има толкова ниска температура – само 600 градуса по Целзий. За това при изригване има черен цвят, а не червен като другите.
Минералите съдържащи се в лавата на „Планината на черния бог“ са лишени от вода. За това, когато лавата има контакт с влагата от атмосферата става бърза реакция. Освен това лават просветлява веднага след свършване на изригването.
На самия връх на вулкана са се провесили разтърстващи красиви сталактити. Те могат да стигнат дължина до два метра. Лавата на Ол Доиньо Ленгаи е течна, като вода и през много малък процеп протича надолу и се оформя като сталактит.
Всички тези особености на вулкана Ол Доиньо Ленгаи били изучени едва в началото на шейсете години на миналия век, тъй като на вулкана било много трудно да се изкачват, поради стръмните склонове. Колкото сме по-близо до кратера на вулкана, толкова по-рохкава става пепелта и краката буквално потъват в нея. Първото успешно изкачване било направено през 1966 г. от геолозите Доус и Кларк.
В подножието на вулкана се намира езерото Натрон, известно с големия си брой розово фламинго.

Изследователи от Университета на Минесота са установили, как да възстановят фосфора от конвенционален тор.
Група химици твърдят, че те биха могли да се възстанови 80-90% от фосфор в оборски тор чрез нагряване на биомасата в суспензия. Този процес се нарича хидротермална карбонизация и използва по-малко енергия от предишните методи за отстраняване на химичния елемент от отпадъците.
Steven M. Heilmann казва: „Процесът ме заинтригува, защото е лесен. Простите неща  работещи в индустрията са икономически изгодни“.
Хидротермална карбонизация на биомасата включва смесване с вода и нагряване в затворен контейнер при умерена температура, за разлика от изгарянето. В резултат се получава твърд hydrochar и разтвор на разтворени соли.
Химиците са проанализирали елементите в получената смес, и забелязали, че по-голямата част от фосфор е попаднал в твърдия hydrochar. Чрез няколко технологични манипулации учени филтрират и събират повече от 80% фосфор от оборския тор.

Когато е горещо коалите често прегръщат дърветата, на които живеят.
Обикновено предпочитат да прекарват времето си в долната част на ствола.
Когато максимално се разпростре върху ствола на евкалипта, коалата се спасява от жегата, тъй като температурата на повърхността на дървото е с няколко градуса по-ниска от тази във въздуха.
А когато е по-студено обратно, коалата предпочита да се намира на върха на дървото, където  листата са повече.

В природата има много интересни растения. Едни предизвикват възторг, други отвращение. В Африка има растение, което е трудно да се нарече такова. То по-скоро е гъба. И името на цветето идва от думата „гиднор“, което идва от гръцки и означава гъба. Става дума за необикновеното растение африканска гиднора.
Това е насекомоядно хищно растение. То има огромни корени, като змии, пълзящи на различни страни. Напипа ли корените на друго растение присламчва се към тях и изпива всиките сокове на последното. Това растение е паразит.
Когато дойдат дъждовете гиднората се появява над земята и разкрива цветовете си. Те достигат до 15 сантиметра и имат ярко червена окраска. Цветът издава миризма на нещо загнило, разлагащо се. Но към тази пъстрота и отвратителна миризма летят различни насекоми, опрашващи гиднората. Разтваряйки напълно цвета си, с миризмата си може да задушат заек, но така привлича много бръмбари и мухи. Те влизат дълбоко в цвета и растението ги поглъща. А когато цветът завехне и започне да гние, ставя място за личинките на бръмбарите
Африканската гиднора дава плодове, които могат да се ядат. Те са добро лакомство не само за животните, но и за местните хора. Смята се, че някои части на това растение са лечебни.

Знаете ли, че има животни, които си правят запаси от консервирани земни червеи?
Голяма част от хранителния режим на къртиците заемат дъждовните червеи.
В слюнката на къртицат има специален токсин, който не убива червея, но го парализира.
Ето защо къртицата може да ухапе червея, а след това да го „складира“ в специалните си „килери“ в своите тунели.
Броят на консервирани червеи в такива складове могат да бъдат стотици хиляди.