Горите край Амазонка не напразно се наричат „белите дробове на планетата“, защото те генерират огромно количество кислород и намаляват обема на въглеродния диоксид.

При първото си по рода си проучване направено от международна група учени се установило, че половината от видовете дървета в този район за застрашени от изчезване, поради масовото им изсичане.

Сред 5-те хиляди видове, които могат да бъдат унищожени са бразилския орех и махагона.

Екип от 158 учени са заявили, че през следващите 35 години ще изчезне 36-57% от 16 хиляди вида дървета от тропическите гори.

Ако обезлесяването продължи със същото темпо, както е днес, близо 8700 вида дървета могат да бъдат унищожени, ако сеченето бъде намалено в съответствие с плана на местните власти, този брой ще спадне до 5000 вида.

Според оценката на учените, горите на Амазонка от 15 години насам губят около 18 милиона квадратни километра на година. Сега тази цифра е спаднала до шест милиона.

И все пак много видове са застрашени от изчезване.

Плодовете на южноафриканско растения от рода Ceratocaryum има орехови ядките, които са гладки и черни.

Но обвивката на Ceratocaryum argenteum е кафява и набръчкана, даже мирише много лошо.

Тази мимикрия на растението привлича торния бръмбар, който приема изпадналите орехи за фекалии на антилопа и ги добутва до гнездото си.

Личинките на бръмбара не могат да изядат орехите, но от тях поникват нови издънки на растението.

Атакама е едно от най-сухите места на земята, но тя е започнала да цъфти. Всичките ѝ склоновете са покрити с пролетни цветя.

Това се дължи на изобилието от дъждове в региона в началото на тази година. Водата е помогнала на семенцата, скрити в земята в продължение на много години, да израснат и цъфнат.

Количеството на валежите в пустинята Атакама обикновено е само 15 мм годишно. На някои места, например в Арика, валежите са още по-малко – 1-3 мм.

Пустинята обикновено е безплоден терен със скалисти хълмове, солени езера и втвърдени потоци лава.

Тази година дъждовете в региона са били най-силните за последните две десетилетия. Те са причинили наводнения.

Поради проливните дъждове пустинята се е покрила с 200 вида растения. Тя се е превърнала в многоцветен килим.

Последен път пустинята е разцъфтявала така преди 18 години. През 2010 г. в Атакама също е наблюдаван цъфтеж, но той не е бил толкова богат.

Цветята тази година в пустинята са цъфтели за малко. В началото на ноември те са изсъхнали.

Изследователи от Красноярския Института по биофизика експериментално са доказали способността на гъбите да натрупват в себе си тежки метали.

Те отгледали гъбата кладница във вода съдържаща радиоактивни америций-241. След половин месец голяма част от разтворения метал преминал в гъбата и се свързал с клетъчните стени.

Въпреки че резултатите от експеримента показват, че кладниците наистина добре чистят водата от америций, в реалния живот, никой няма да почиства течни радиоактивни отпадъци с гъби.

Америций-241 е сребърен метал, силно токсичен. Той има периодът на полуразпад превишаващ 400 години. В по-малки количества се използва при производството на датчици димни датчици. Америций-241 се образува от разпада на плутоний-241.

Волга е много по-голяма по площ до тяхното сливане, но Кама е по-дълга и нейните води повече се изразходват.

Изследвайки тинята на двете реки е установено, че Кама  е много по-стара от Волга и сама се влива в Каспийско море.

Даже по снимките на местностите се вижда, че след сливането Волга променя течението си на 90 °, а Кама не се изменя.

Затова по хидрологическите характеристики Волга се явява приток на Кама.

Но историческата роля на Волга като обединяващ фактор на руската земя и отрежда първенство.