Интелектът на животните понякога ни поразява. Например, шимпанзето Канзи, което е на 29 години, знае 450 думи и може да общува с човек посредством компютър. Всеки ден използва около 30-40 думи. Но не само шимпанзетата са известни с невероятната си способност да мисли логично.
Свинята има отлична памет и интуиция. Тя отговаря на името си и разбира значението на някои думи. Решава по-добре тестове за мислене, отколкото някои примати.
Папагала Жако се смята за най-умната птица. Този папагал поразява със своята съобразителност и верност. Папагалът Алекс, с който се занимава с американски учен Ирен Паперберг от Университета в Аризона, отличава 50 различни обекти. Той може логично да обясни разликата между различните обекти.
Слоновете са много интелигентни и емоционални същества. Те скърбят за мъртвите си роднини и понякога могат да ги разпознаят по бивните и черепа.
Морски лъвове също са животни, които могат да мислят логично. Седем-годишен морски лъв Рио доказа съществуването на логическото мислене с помощта на специални тестове, в които определил че ако a=b и b=c, то a=c.
Кучето отдавна се смята за най-добрия приятел на човека. Те могат да научат 300 думи. Техният ум се сравнява с този на две годишно дете.
Враните имат най-голям размер на мозъка сред всички пернати. Те могат да мислят, да се обучават и да изпитват емоции. Много са изобретателни и могат да подберат нужния инструмент, за да изпълнят определена операция. Виждали ли сте врана да хвърля орехче върху камъните, за да го строши?
Според учените, африканските павиани имат поведение подобно на човека. Те имат сложна социална система. Изпитват стрес и мислят абстрактно.
Мравките са много хитри същества. Те се събират в големи групи и завземат по-малки, за да ги направи роби. Те отлично се ориентират по слънцето.
Делфините са един от малкото животни на земята, които могат да разпознават себе си в огледалото. Те знаят кои са техните майка, кой е лидера на група им и се отнасят различно към близки си.

Тригодишният котарак от Калифорния на име Трабл е признат за най-високият от своя род на планетата.
Възможно е тези размери да са свързани с това, че един от родителите на животното е наполовина африканска дива котка сервал. Но даже и за такива грациозни животни Трабл е твърде голям.
Забележете, «trouble» в превод на английски означава „проблем, неприятности“, но въпреки това стопанката на котарака  Деби Мараспина казва, че той е послушен и гальовен като малко коте.

За повече от половин век по целия свят, се обсъжда все по-нарастващия проблем на „Великото тихоокеанско мръсно петно“, намиращо се между Калифорния, Хавай и Аляска – една област, която вече надхвърля размера на САЩ, а теглото му се оценява на 3,5 милиона тона. „Пластмасовта супа“ се намира в неутрални води и никоя страна не е поела ангажимента до сега, това място да бъде почистено.

Междувременно, най-голямото бунище на планетата, с подкрепата на местни вихрови потоци, е натрупало една десета от всички пластмаси, произведени в света. Както знаем, такъв материал при контакт с вода бавно отделя токсини, вреди за околната среда и унищожава живеещите на това място риби, бозайници, костенурки и птици.

Главни източници на нарастващия боклук в това място са Индия и Китай. В много бедни райони боклука се изхвърля направо в реката, от където започва неговият път към Тихия океан.

Но това не може да продължи до безкрай, ние имаме само една планета.

За решаване на този мащабен проблем сръбските архитектите Милорад Видоедич, Елена Пукаревич и Милица Пихлер са предложили оригинално решение. Част от изхвърлената пластмаса да се използва за направата на подводни небостъргачи, които да рециклират боклука. Формата на тези грамадни съоръжения е заимствана от Айфеловата кула. На всеки комплекс ще бъдат построени жилища на работниците и подходяща ифраструктура. Тук ще има и хотелски стаи за желаещите да посетят необичайните строежи.

В долната част на небостъргачите, намираща се под водата, ще се събира боклука, а ще се преработва в средния отсек, където ще се получава газ. Полученият продукт ще се съхранява на специално място и ще подържа плаващите комплекси. Събраният боклук ще играе ролята на баласт за плаващите кули, когато той намалее ще позволи съоръженията сами да доплават до съседния участък за почистване.

Първоначално са решили небостъргачите да бъдат поставяни край бреговете на Чили, защото релефа подхожда  за поставянето на гигантски „поплавък“, дълбокото започва от самия бряг, а до мястото на боклука е много близко.

Да стискаме палци, дано в скоро време се намерат инвеститори, за да се реализира проекта.

Молекула, която може да доведе до глобалното охлаждане, се нарича „интермедиат Криге“. Тя е търсена 62 години, от момента, когато немския физик Рудолф Криге е предположил нейното съществуване. Досега тя е оставала неуловима.

Интермедиатът е междинен продукт от сложна верига химически реакции, а в атмосферата се образува под въздействието на светлината при образуването на озон.

Криге е предположил, че интермедиатите са потенциални мощни окислители на замърсена атмосфера с азотен диоксид и серен диоксид. Но всичко зависи от това, колко бързо се образуват тези молекули и колко дълго живеят.

Група британски учени от университетите на Манчестър и Бристол, заедно с учени от Националната лаборатория Сандия САЩ са  успели да стигнат до тайнствената молекула, използвайки синхротрони от трето поколение.

Учени от Синдия са създали уникална апаратура превръщаща синхотрона в източник на мощен контолируем лъч от фотони в оптичния диапазон. За сега това не е достигало на ловците на интемедиатите на Криге. Когато с помощта на синхотрона учените успели да отделят една такава молекула, тя надминала всичките им очаквания.

Скоростта на нейното образуване се оказала малко по-висока, отколкото се е смятало до сега.

А това означава, че молекулата има време в живота си да образуват сулфати и нитрати, които се събират в аерозоли, а те на свой ред да образуват облаци, които да отразяват слънчевата светлина и по този начин да забавят глобалното затопляне.

Дали това е така, ще покажат по-нататъшните изследвания на загадъчната молекула.

Необикновената овца Джек, шпаньола Джеси и тяхната стопанка Алисън Сайнстадт живеят в малка ферма в графство Шропшър.

Всичко започнало преди шест месеца, когато няколко овце в стопанството се сдобили с потомство. Едно от агнетата се оказало доста слабо и Алисън решила да го подържи в дома си за известно време, за да го храни отделно с мляко, докато укрепне. Но станало нещо необикновенно, шпаньол Джеси започва да се грижи за агнето като за кученце. Агнето започна да показва взаимен интерес, така кучето станало негова „майка“.

Днес Джек е напълно уверен, че е овчарско куче. Дресираната овца уверено се разхожда на каишка с Джеси, донася хвърлената пръчка от стопанката му, скача през обръч и се опитва да управлява стадото от своите събратя, като истинско куче.

Джак изглежда доста комично и обърква другите овце. Но изглежда това не го притеснява, защото  си има добър приятел и любяща стопанка, към която изпитва нежни чувства. Единственото, което отличава Джек от Джеси са кулинарните пристрастия. Овцата все пак предпочита зелената трева.

Със своя пример Джек доказва, че овцете не отстъпват на кучетата, те са много по-умни, отколкото е прието да се смята.  Джек отговаря на името си, лесно се приспособява, съобразява нещата, проявява инициатива при обучение и умее да планира постъпките си. Това противоречи на древната репутацията на овцете. В много страни по света овцата се смятат за еталон на глупостта и упорството.

Може би, тези особености са били характерни само за първите овце – муфлони, опитомени преди много години в Месопотамия, Сирия и Турция. Дълго време те са източник на вълна, овчи кожи, месо, мазнини, сирене и мляко.

Но сега учените са реабилитирали овцата. Тези копитни животни, показват много високо ниво на интелигентност и се справят с такива задачи, които досега са правени само от примати!