Американските власти са организирали първия резерват за съхраняване на най-големите костенурки в света.
Според учените, броя на червените кожести костенурки гиганти, достигащи дължина от 1,8 метра, за последните 30 години са намалели. В момента това е най-редкия представител от семейството на костенурките.
Oceana, в сътрудничество с други природозащитни организации успя да създаде защитена зона от 104 хиляди квадратни мили в близост до западния бряг на САЩ, където кожести костенурки мигрират от крайбрежието на Индонезия.
Според природозащитници, природния резерват е създаден, за да подпомогне  запазването на традиционните местообитания и развъждането на костенурките.
Основните причини за изчезването на този вид костенурки са случайно попадане в мрежите на рибарите, бракониерско събиране на костенурски яйца, замърсени води, а също и изчезване на основната им храна: медузи, ракообразни…
Кожести костенурки живеят в тропическите и субтропическите морските води. Теглото на костенурки може да достигне близо тон и средната продължителност на живота на този вид влечуги е около 20 години.

Международната конференция по проблемите на Арктика се проведе в Тромсьо за шести път. Тази година основната тема на конференцията е била енергетиката: възобновяеми енергийни източници, глобално изменение на климата, намаляване на енергийното потребление.
Учените смятат, че в половината свят енергия се използва за поддържане на комфортен климат в домовете. „Пасивна къща“ практически ще изостави системите за централизирано топлоснабдяване.
Трябва първо да се инвестира в създаването на ефективни изолационни материали, но това трудно ще се наложи в строителството или енергийната индустрия.
В Германия и Австрия са построени десетки хиляди къщи, а в скандинавските страни само няколко, тъй като тази идея не е много популярна.
Въвеждането на понятието „пасивна къща“ ще бъде революция в строителството, но това ще доведе до осезаемо намаление на потреблението на енергия, а оттам и на изхвърляне на вредните емисиите в околната среда.
Концепцията за „пасивна къща“ е разработен в Германия през 1990-те години, тя въплъщава идеала за енергийна ефективност. Европейският стандарт допуска за пасивна къща потребление на енергия не повече от 15 киловатчаса на година за 1 квадратен метър.
На практика, за постигане на такива резултати в работата на мащабното строителство е доста сложно.

На пръв поглед може да изглежда, че разлагащият се боклук в Парагвай е на значително разстояние от големите концертни зали на Европа, където мъжете във фракове слушат класическа музика, но една група от млади музиканти не са останали безразлични към проблемите на околната среда. В края на краищата, ако музика идва от сърцето няма значение от това, от какво се правят инструментите дали от махагон или от обичайния боклук.
Програма наречена Sonidos де-ла-Tierra – „Музика на земята“ има за цел да помогне на нуждаещите се деца от по-бедните страни да променят живота си чрез музиката. Чрез инструментите си от боклука, активисти са се опитали да покажат, че имат достъп до всички, без изключение, независимо от размера на портфейла им.
За първи път програмата е организирана през 2002 г. за група оказваща помощ и обмен на музикален опит сред бедните. Оттогава програмата е нараснала и в нея работят около 3000 деца от 72 страни по света. Работещите в Sonidos де ла Tierra изпитват голяма радост от участието си. Те имат възможност не само да споделят опита си, но също така да популяризират културата за повторна употреба.
Програмата в момента има над 100 спонсори от целия свят, което прави „Оркестърът повторна употреба“ световна звезда. В групата се обръща повече внимание, не на концертната дейност, а на специални семинари, в които всеки може да научите как да си направи инструментите от боклука. Тук няма нужда от умения да се заварява, нито дълбоко инженерни познания. Трябва само малко търпение, творчество и „умели ръце“.
Независимо, че доминира просветителската дейност, тази група от музиканти са известни по целия свят и са свирили на над 80 концерта, както у дома така и в чужбина.

Най-накрая физици са открили начин как да се справят мазутните петна покриващи повърхността на река.
Новият метод първоначално предизвикал у властите шок. Как може да се накара реката да ври?
Няма от какво да се страхуваме, процеса е безопасен.
Изпраща се мощен лазерен „изстрел“ от лодка или хеликоптер към замърсеният район на водоема. Лъчът преминава през нефтеното петно без да го запалва, но довежда повърхностния слой на водата до кипене.
След това петролното петно се изпарява на 15-20 сантиметра, разпада се на малки капки, които моментално се изпаряват и изгарят.
Учените твърдят, че оригинален метод е безвреден за подводните жители, защото се нагрява само повърхностния слой на водата. Това може и да е така, но рибите знаят ли за това?

В военните лаборатории на САЩ са разработили ново ниско токсично гориво за ракетата, което се запалва спонтанно при контакт с азот тетроксид. То е наречено „конкурентно импулсивно неканцерогентно ракетно гориво“.
Последните тестове са показали, че горивото може да се използва в ракетоносители за стартиране на спътници вместо самовъзпламеняващото се, но силно канцерогенно гориво „aerozin-50.“
Интересното е, че във финансирането на проекта участват някои екологични организации. За разлика от много от опитните горива, вече е установено търговското производство на на този вид гориво.