Овчарите Франц Реле и неговия син Роланд били изумени. Пред тях лежали две мъртви агнета. Друго животно било сериозно наранено и не могло да се движи. Очевидно е, че това са го направили врани.
Франц се оплакал, че жертва на гарваните са станали 40 агнета и 5 овце. Неговият син Роланд е съобщил, че предния ден е видял три птици да нападат новородено агне. Той го прибрал в дома си, но се съмнявал, че ще оцелее.
Миналата есен тук върху клоните на дърветата са се настанили около 100 агресивни врани. От тогава те отново и отново атакуват овцете. Обикновенно птиците изкълвават очите на жертвите си.
Франц е показал ужасни повреждания върху мъртвите животни. На агнетата са изкълвани очите. От дълбоките рани на жертвите враните са извадили вътрешностите.
Според фермера, обикновено овца облизва новороденото веднага след раждането, малко след което то стои на собствените си крака. Тогава най-лошото е преминало. Но ако започне раждането на второ агне, майката остава първото и тогава враните налитат първото агне.
Франц не знае какво да прави. Това застрашава тяхното съществуване. Преди не са съществували такива проблеми. Враните се появяват от време на време.
Реле смята, че вина за ситуацията имат двете биогазови устройства, който са разположени на близо. Тук птиците намират храна през цялата година.

Този остров е един от подветрениете острови на архипелага на Обществата на Френска Полинезия в Тихи океан. Бора-Бора се намира на 241 км северозападно от остров Таити.
Островът е атол, типична форма за остров с вулканичен произход., заобиколен от коралови рифове и множество малки острови. Този остров е спокойно място за отдих.
Атолът се намира в такъв стадий, когато калдерата на централния вулкан е  почти потопен. Само три високи точки се очертават над острова. Това са Отеман висок 727 метра, Пахия висок 661 метра и Матаиихуа висок 314 метра.
Централния остров се състои от базалтова лава, а околните от фрагменти на корали и наслоения на тях пясък. Централният остров е дълъг 9 км и широк 5 км  в най-широката си част.
Селищата са разположени само по крайбрежието, а тези части на острова, които са покрити с буйна растителност са почти недостъпни. На острова има околовръсен път, постлан с твърдо покритие, имащ дължина 32 км. Той позволява безпрепятствено да се  придвижва всеки между селищата и хотелите.

Вие мислите, че мълниите изчезват безследно? Едва ли. В природата нищо не се губи.
След удара в земята, в нея остават кухи като стъкло тръбички, с дължина няколко метра, състоящи се от кварц.
Как са се получили?
Ударът на мълнията нагорещява въздуха и песъчинките в почвата, което води до взривоопасен ръст на налягането. След това бързо се охлаждат, така се появяват и „кварцовите“ тръбички.
Дължината на тези тръби може да достигне до няколко метра. Интересното е, че не могат да се изкопаят целите, защото са много крехки и се чупят лесно.

Не се шегувам, този ден е 12 март и се празнува всяка година в Китай.
Сун Ятсен, водещ революционер в Китай е предприел инициативата за масово засаждане на дръвчета. Днес в това дело вземат участие партийни и държавни ръководители.
През 1981г. на четвъртата сесия на Петия национален народен конгрес в Китай е приета резолюция за национално доброволно засаждане на дървета.
В резолюцията се казва, че всеки дееспособен гражданин на възраст от 11 до 60 години трябва да посади и се грижи за три, най-много до пет дървета годишно. Ако не може да засади някой дърво по някаква причина, трябва да изработи еквивалентна на тази работа, като сеитба, култивиране, плевене, подрязване и др.
Интересното е, че произхода на Деня за засаждането на дървета е от американския град Небраска. Такъв ден официално е постановен през 1872г. от видния политик и министъра на земеделието на Съединените щати Стерлинг Мортон.
Такъв ден се отбелязва и в някои страни, но в различни сезони.
В Тайван този празник традиционно се отбелязва от 1972г. През 1914 г. основателят на Земеделски колеж на Нанкинския университет, предлага на Министерството на земеделието и горите да се приеме в САЩ ден за засаждане на дървета.
Чудесна инициатива и не само като празник. Не е ли странно, че в България повече изсичаме и унищожаваме дървета, отколкото да ги садим? Озеляването на някои места е капка в морето  спрямо унищожените гори.

Атлантическият път е признат за един от най-живописните пътища в света. Това е автомобилното трасе с дължина 8,2 км преминаващо по западното крайбрежие на Норвегия и много други острови и островчета. Пътят е победител на конкурса през 2005 г., „Строежи на века“. Той заема водещо място между такива забележителности като крайбрежния път в Северна Ирландия и пътя през Хималаите. Над морските води пътя преминава през дванадесетте ниски мостове. В тихо време в морето, могат да се видят морски лъвове и китове.
По Атлантическия път е организирана екскурзия. В началото екскурзията започва от западните фиорди с посещението на град Кристиансунд и дървената църква Квернес, която е била построена през втората половина на 14 век. Нататък пътя продължава по островите. По пътя има устроени автомобилни джобове, където можеш да си оставиш автомобила и да ловиш риба, от което и да искаш място на моста. Екскурзията завършва в малкото живописно градче Молден, известен като град на розите. В тази местност цъфтят клен, ясен, трепетлика и липа. Градът започва с имотите Меолдегард, в които често е бил Хенрих Ибсен.
През юли тук всяка година се провежда международния Джазов фестивал.
Около Атлантическия път има много красиви места за съзерцание и отдих. Тук можеш да се караш велосипед, да си направиш пешеходни разходки, да се гмурнеш във водата или да си уловиш вкусна риба.
След няколко часа път се достига красивата долина Инердален и планинския път „Стълбата на троловете“. По крайбрежието има множество рибарски общности.
През декември 2009г. е открит част от пътя, която представлява поводен тунел от „Kristiansund“ до „Møre og Romsdal“. Дължината му е 5,7 км и се намира на дълбочина 250 метра. Тази част от пътя се явява  най-дълбокия подводен тунел в света. Тунелът е трябвало да бъде открит за автомобили през 2008г., но заради пробив е открит година по-късно. За преминаване през тази част от пътя се заплаща, а минаването със велосипеди е строго забранено.