Използването на обучени соколи и ястреби, за да предотвратяване сблъсъците на самолети с птици, започнати в южната част на Бразилия.
През декември 2011 г. са успели да хванат 156 птици, които представляват потенциална заплаха за самолетите. Сблъсъците на самолети с птици е намалял до 80 процента.
И така шест ястреба и пет сокола официално са взети на служба за защита на въздушното пространство на летището на Порто Алегре от птици.
Крайната цел на проекта, стойността на които възлиза на 370 000 долара, е пълното премахване на подобни инциденти в зоната на летището.
Виновник за сблъсъците в Бразилия е гриф-урубу, голяма птица достигаща до 2 кг, с размах на крилете 1,5 метра. Тази птица е много разпространена в Америка, където заема екологичната ниша на европейските врани. При сблъсък на гриф със самолет може да възникне аварийна ситуация и даже авиокатастрофа.

Тук има „крепостни стени“, малки палати, тържествени зали, коридори, парадни стълбища, впечатляващи скулптори, дело на природата. Всичко това можеш да видиш, ако се включиш в играта на въображението, като съзерцаваш пейзажа, който предлага природния резерват в Южна Испания. Това чудо на природата се нарича „Ел Торкал де Антекера“ и се намира в провинция Малага, на 130 км от Гренада.
Този пейзаж е започнал да се формира още в древността. На мястото на съвременна Андалусия са се плискали водите на праисторическия океан Тетис, получил името си от гръцката богиня на морето Тефида.. Територията на резервата е било недълбоко морско дъно, на което  е започнало натрупване на варовикови утайки. Измененията  на околните условия довели до образуването на слоеве с различна дебелина и състав.
В резултат на сближаване на европейския и африканския континент нивото на земната повърхност на Ел Торкал се издигнала на височина 1000 метра от морето. Особеностите на тези седиментни скали е, че калциевия карбонат, влизащ в техния състав, се разтваря във водата. Под влияние на дъжда и вятъра започнал процес на разпадане на варовиковата скала, който геолозите наричат „карст“. Именно този карстов пейзаж поразява посетителите със своята причудливост и разнообразни форми.
Ел Торкал се характеризира с богата фауна. Посетителите на резервата могат да видят ловко скачащи по стъмните склонове кози, тук обитават лисици, планински котки, зайци, невестулки, язовци, различни видове гущери и змии. В резервата се срещат 90 вида птици, 50, от които са прелетни. От растителността доминират предимно храсти, като глог, бодлив прещип, розмарин,  тук цъфти ирис и божур.
Накратко Ел Торкал е идеално място за любителите на птици, ботаници, биолози, геолози, романтици, както и за обикновените любители на природата. Тук има място за всички.

Когато обявили предупреждение за цунами в Индонезия и Шри Ланка на 11 април, 2012 г., гледайки морето забелязали, че всички китоподобни от големите сини делфини до китовете, бързо изчезнали.
Британският фотограф и кинематограф Андрю Сътън, който правел снимки на 11 април 2012 г. в южната част на Шри Ланка, бил изумен с екипа си от това, колко бързо китовете изчезна от погледа им. Никой на борда не е знаел на земетресението, но животните изглежда усещали подводната сеизмична активност, и побързали да потърсят убежище на безопасно място.
Можем ли действията на китовете,  да възприемем като сигнал за приближаваща опасност, особено за сеизмична активност?
В Япония и Нова Зеландия, където са станали едни от най-големите земетресение през 2011 г. било предшествано от масивни изчезвания на китовете край брега на островите. А при неотдавнашното подводно земетресение в Мексико, е забелязано, че кит е побързал да напусне дълбините на морето при първото усещане за опасност.
През 1965 г. писателят живеещ в Шри Ланка, Артър Кларк прогнозирал, че до 2000 г., човекът няма да бъде единственото разумно същество в природата на нашата планета. Към тях ще се отнасят делфините и китовете.
Въпреки това, дългогодишните изследвания на китове ни карат да се съмняваме в правилността на тълкуването на поведението им. Така че, не можем напълно да се опрем на техните сигнали.

Група китайски учени за първи път са използвали за наблюдение на напрежението в горните слоеве на скалите в пукнатини на провинция Юнан, така наречените въздушни пушки. Това са система от резервоари закачени под голямо налягане на въздуха. Тези пушки са се превърнали в източник на сеизмичната енергия, предизвикваща малки земетресения с контролирани параметри.
Геолозите отдавна използват сеизмичните вълни в минните изследвания за търсене на находища на нефт и газ. По принцип това се прави с динамит, но при надводни изследвания тази техника не работи.
Били направени 111 експеримента и съгласно сеизмографите, всеки изстрел поражда сеизмична вълна с магнитут 0.5. Събраните изследвания с развитието на сеизмичните датчици и системата  GPS ще позволи в бъдеще да се открият признаците на нарастване на напрежението в проломите,които подсказват за предстоящо земетресение.

Чрез този обект се стремят да решат социалните задачи на индийската столица при условията на дефицит на земни ресурси.
Уникалната архитектура на вертикалния некропол позволява да се освободи значително количество земя за живеене, като се обезпечава  достатъчно пространство за починалите. В зданието се предоставя пространство за скърбящите и посещаващите гробовете на своите близки. Според замисъла на автора на проекта, тук могат да се видят всички хора – живи и мъртви, като равни, събрани на едно място.
Основен проблем за реализацията на този проект е морално етически. В Индия съществуват множество религии с различни традиции. Освен това визуалното доминиране на некропола и неговото съзерцаване може да окаже негативно влияние на жителите на града и гостите му.
Основният въпрос за нерационално използване и недостиг на земя, ще дойде и до гробищата. С течение на времето този проблем ще се изостря все повече, така че всяко нововъведение в тази деликатна област би трябвало да се приветства и да се разгледа с внимание.