Четири провинции на Шри Ланка Манарагала, Манампития, Полонарува и Севанагала били облени от необичаен дъжд. 15 минути от небето се изливала червена вода. Това метеорологично явление е истинска мистерия  В Шри Ланка се наблюдава за първи път.
Теоретична причина за такава окраска може да бъде повишената киселинност на въздуха и праховата буря, която вдига във въздуха цветни частици от пясък. На територията на провинциите такива прашни бури до сега не е имало.
Подобно явление се е случило през 2001 г. на територията на индийския щат Карала. Учените са открили, че дъждовете са били оцветени в червено от спорите на местни водорасли.

Когато през септември ледът в Арктика намалял до рекордно ниво, учени занимаващи се с този въпрос преживели шок.
Това беше безпрецедентен феномен, въпреки че метеорологичните условия в Арктика през 2012 г. са били както обикновено. Само широкомащабното затопляне в атмосферата може да бъде отговор за това.
Според Световната метеорологична организация, това е само едно от десетките мащабни природни явления през 2012 г., което може да убеди много хора, че екстремалното става нормално.
Най-забележителното от тях е ураганът „Sandy“. Но само няколко седмици по-късно, той е надминат по сила от тайфуна „BofA“.
Тайфуните са често срещано явление във Филипините или в САЩ, но последните две бедствия значително надмина обичайното си време и географски обхват.
Според официалните данни от Световната метеорологична организация, първите 10 месеца на 2012 г. са на девето място в класирането по топлина за всички наблюдение на температурите от средата на XIX век.
Според бившия американски вицепрезидент Ал Гор, „всяка вечер по новините, като че ли попадаш на екскурзия в Апокалипсиса“.
„Дълбоки промени стават в биосферата на Земята. Изменението на климата се случва пред очите ни и ще продължи. Това е резултат на концентрацията на парникови газове в атмосферата,.“ – казва ръководителя на Световната метеорологична организация, Мишел Жаро.
Скептиците твърдят, че страхът от несъществуващи техногенни изменения на климата, подтиква към истерия.Независимо от това рекордна суша тази година обхвана редица райони на САЩ, Русия, Китай, Бразилия и Австралия, а Западна Африка и Пакистан са засегнати от силни наводнения.

Учени от Университета на Северна Каролина  изучавали на молекулярно ниво процеса на превръщане на цеулозата в биотопливо и други полезни вещества. Неочаквано откритие може да помогне в създаването на високотехнологична трансформация на евтина биомаса, като дървесни отпадъци в гориво..
Целулоза е най-често срещаното органично съединение на Земята. Това е основният структурен компонент на клетъчната стена на растенията, който може да бъде превърнат в много полезни продукти, включително и в течни горива за автомобили и самолети.
С помощта на суперкомпютър в Питсбъртския суперкомпютърен център по химия могли да разберат какво се случва на молекулярно ниво в процес на бързо нагрята дървесина при отсъствие на кислород. Този високотемпературен процес се нарича пиролиза и се явява основен способ за преработка на целулоза в биотопливо. Проучването може да доведе до по-рентабилно производството на гориво от биомаса.
Факт е, че голяма част от  на дървесината се съдържа в цеулозата, която представлява  верига от прости захари – глюкоза. Първо учените детайлно изучили структурата на механизма на разпада на глюкозата при нагряване. За тяхна изненада, се оказало, че водните молекули и дори самата глюкоза може да послужи като катализатор за разграждане на глюкозата. Изчисленията показват, че продуктите на пиролизата D-глюкоза, D-фруктоза, захароза и целулоза са различни, а елементарните реакции са идентични и се различават само в съотношението на компоненти. Познавайки този процес учените могат лесно да прогнозират, ефективността на извличане на енергия от различни видове дървесина, растящи на различни типове почва.

Група учени начело с биогеохимикът  от Калифорнийския университет Ръвърсайд проверили популярната хипотеза за палеоокеанската химия и доказали, че тя не е вярна.
Изследването на вкаменелостите показало, че еукариотите – едноклетъчни и многоклетъчни организми с по-сложни клетъчни структури, в сравнение с прокариотите, като бактериите демонстрирали ограничено морфологично и функционално разнообразие, което се е наблюдавало много години назад.
Много учени са свързвали забавянето на диверсификацията и разпространението на еукариотите, с много ниските нива на следи от метален цинк в морската вода.
Що се отнася до хората, цинкът е важен за възникване на много основни клетъчни процеси. Свързаните с цинка протеини, са разположени предимно в ядрото на клетките и са въвлечени в регулирането на генната транскрипция.
След анализиране на проби от морски шисти открили, че нивото на цинка в морската вода по време на Протерозоя е било такова, каквото е днес.

Окачването на примамка върху паяжината не е рядкост за паяк от вида Cyclosa. Някои от тях създават „скулпторни автопортрети“ със същия цвят и размер, все едно че са самите те.
Освен това, „чучелата“ отразяват светлината, както и тялото на паяка. Биолозите предполагат, че тези необикновени конструкции са необходими за отвличане на вниманието на хищниците.
При едно от изследванията си, учените открили в паяжината, нещо напомнящо на мъртъв паяк.
Но след като го поогледали по-отблизо, забелязали, че причудливата конструкция, напомняща труп на членестоного е покрита с гъбички. Учените много се изненадали, когато видели чучелото с размери около 2,5 см да се движи.
Оказало се, че тази илюзия от листа, изсъхнали насекоми и всякакъв боклук, обгражда насекомо с много по-малки размери, около 6 мм. Паякът скрит зад своето изобретение  го „управлявал“ с помощта на мрежата си, както кукловод марионетка.
Изследвайки площта от около 3 кв. км, биолозите открили още 25 подобни „марионетки“.
Учените смятат, че те са открили нов вид паяци от рода Cyclosa. Въпреки, че те не са единствени, които си създават чучела, тези членестоноги са първите, които са се научили да ги задвижват.
Учените предполагат, че изкуствените паяци служат за примамка, която се явява част от защитния механизъм.