Търговецът Силван Голтман изобретил първата количка за пазаруване през 1936г.
Голтман бил собственик на голям магазин за хранителни стоки в Оклахома. Забелязал, че купувачите отказват да купуват определени стоки, защото трудно се носят.
Откритието му било случайно.
Голтман видял как една жена сложила тежката си чанта на кола играчка, която нейният син теглел за връвчица.
Първоначално търговецът прикрепил към кошниците за пазаруване малки колелца, а по-късно се обърнал за помощ към механиците и така бил създаден първия прототипа на съвремената количка за пазаруване. Производството на този модел започнал през 1947г.
Това изобретение дало тласък за появата на нов вид магазин-супермаркет.

Спомняте ли си детските емоции, които изпитвахте при посещение на голям магазин заедно с родителите си? Това, за което искам да ви разкажа е голям обувен магазин, но в него обувките не са поставени на рафтове, а на „транспортни ленти“.
Авторите на дизайна на магазина са направили отразителни стените, а във фасадата са вградили оригинално оформени „очи“, чрез които минувачите могат да надникнат вътре.
Магазина представя идеята за преместване на завода в търговския център.
Благодарение на тази конструкция имитираща конвейер, се създава усещане, че в този момент, в който вие разглеждате и мерите обувките, съвсем наблизо майстори създават нов модел обувки или още един чифт от този вид.
Отразяващите стени „размиват“ границите в помещението. Множеството ленти с обувки и движещите се посетители създават един динамичен интериор, който излъчва усещане за скорост.
Така процеса на закупуване на обувки се превръща в нещо вълнуващо, като че ли ставаме деца в един малък вълшебен свят.

Обикновено всяка реклама си има нещо специфично. Може би това е съобразено с аудиторията към, която е насочена.
Често сме шокирани от реклами с граматически грешки или невероятно съчетание на изрази, които като че ли по грешка са се събрали на едно място.
Вероятно това се прави с цел да се привлекат повече клиенти и да се увеличи продажбата на съответния продукт.
Ето ви и поредния пример за такава находчивост:
„Кисело мляко за тъщата.
При употреба предизвиква депресия и киселини в стомаха“
Иди, че използвай такова мляко.

Ресторанта има оригинално име – 21212. Той предлага четири стаи за нощувка за тези, които след обилно ядене не искат да си тръгнат.
Идеята за ресторант с възможност за пренощуване е абсол=тно противоположена на идеята за хотел „първо креват, а после закуска“.
Стаите в ресторанта се предоставят на тези гости, които са очаровани от храната в него и не желаят да си отидат по-домовете.
Четирите комфортни стаи са разположени на първия етаж на бивша жилищна сграда. Те са обзаведени с легла, холна маса, плазмен телевизор и фотьойли.
Декорацията на тази стара сграда съответства на времето, когато е построена. Богатата тапицерия от брокат е съчетана с модерна и просторна баня, където можеш да си вземеш душ.

Млад наскоро назначен мениджър в ръководството на IBM направил голяма грешка. Той направил сделка от, която фирмата загубила 10 милиона долара. Когато служителят разбрал това, било вече късно, парите „отишли на кино“.
Влизайки в кабинета на директора и осъзнавайки своята вина, той не дочакал какво ше му кажат и започнал:
– Разбирам, че вие искате да ме уволните. Признавам вината си и приемам решението ви.
– Да ви уволня? – казал ръководителят. – Ние току що загубихме 10 милиона долара за вашето обучение и нямаме право да изхвърляме толкова скъпоценен кадър. Отивайте да работите!