Тези, които обичат да четат са запознати с напрежението, което изпитват, когато влизат в книжарница. Всеки иска да си купи нещо хубаво съразмерно с финансиите му. Обложките на книгите привличат очите на клиентите, но парите и времето ни не са безкрайни.
Нека да разгледаме следната ситуация. Нужна ние ни е хубава книга, но нямаме конкретна тема. Тогава в морето от книги трудно ще изберем най-подходящата.
На жертвите на продуктивните автори и алчните издатели могат да помогнат съветите на приятели и познати. Но ако такива няма?
В помощ на англоезичните читатели са предоставени професионални съвети в зависимост от техните индивидуални потребности.
Такава услуга наречена Bibliotherapy се предлага от лондонския клуб за саморазвитие The School of Life. Съветите се дават на читателя от жени, писатели, художници или бивши ръководители на книжарници.
Разговорът с един от тези библиотерапевти може да стане при лична среща, по телефона, по Skype, самостоятелно или в група.
Консултантите се потапят в жизнената ситуация на клиента и им предоставят списък с подходяща литература, съпроводена от съответен коментар.
Читателите са добили доверие в консултантите и често вземат участие на срещите в клуба The School of Life.

Американският предприемач Блейк Майкоски, по време на почивката си в Аржентина се сблъскал с факта, че много деца от бедни семейства ходат по улицата боси.
Така в него се зародила идеята, вместо да основава поредния благотворителен фонд, да организира предприятие за обувки. То ще произвежда традиционните латиноамерикански плетени сандали.
От началото на производство на този вид обувки 2006 г. Блейк се придържал строго към едно правило. За всеки продаден чифт обувки предприятието подарявало един чифт на дете от бедно семейство по целия свят.
До 2012 г. безплатни обувки са получили повече от един милион деца в 25 страни.

Хайде да разгледаме войната от малко по-различна гледна точка, от тази на историците:
— Нека я разгледаме като добър бизнес. В определен смисъл това е точно така. Когато страната води война, всички трудови, промишлени и прочее ресурси се мобилизират за една цел и се контролират от правителството. Ролята на бизнесмена е също толкова важна, колкото и ролята на военния. Банкерът и индустриалецът имат същата тежест, както и генералът.
Да направим още един логически ход и да разгледаме войната в тясно делови план, като средство за постигане на определени цели. Например, да се вземе и удържи контролът над определени области. По време на война системата на търсене и предлагане престава да действува, граждански стоки почти не се произвеждат и правителството взема строги мерки по отношение на нарушителите, които не престават да произвеждат…
— Дори за това, което е необходимо ли?
— Точно така. Така те ще спечелят време, а времето за тях е толкова важно по-важно, отколкото за нас. Под предлога,     че има война, те могат да разпрострат контрола си върху цялата икономика.
А войната ще се води по такъв начин, че да не прерасне във всепоглъщащ пожар.

Грубо казано, смисълът на грийнмейла или зелено писмо приблизително е следният.
Търси се компания, чийто собственик възнамерява да я реконструира или модернизира, или пък да я разшири. Но за това е необходимо съгласието на акционерите.
Намира се такава компания и се купува контролният пакет акции. Понякога не е нужно да се купува контролният пакет, а само толкова акции, колкото са необходими, за да се свика общо събрание на акционерите, 10% например.
И когато собственикът започне да модернизира или разширява компанията си, трябва по всякакъв начин да му се пречи. Ако например собственикът свиква събрание на акционерите и предлага следващата година да не се изплащат дивиденти, а спечелените пари да се вложат в развитие на компанията, трябва да се гласува „против“ и да се убеждават останалите миноритарни акционери, че развитието на компанията е безсмислена прищявка и да се твърди, че най-големият акционер ограбва дребните. А делото ще се проточи и това ще спре замислената модернизация. А ако тя вече е започнала и в нея са вложени пари, собственикът ще губи, защото парите му ще са мъртъв капитал.
Трябва да се инициират и събрания на акционерите, времето да се протака. И отново, и отново да се поставя на дневен ред въпросът за ненужността на модернизацията. Или пък в дневния ред трябва да се поставят въпроси, които нямат нищо общо с модернизацията, които да се парализира работата. И всичко това, за да се появи възможността в един прекрасен ден да се каже на собственика, че ще престана да се слагат пръти в колелата на компанията, ако закупиш 10% от акции на някой по цена, три пъти по-висока от пазарната.
Нека напомним, че собственикът вече е вложил милиони в модернизацията и се надява да спечели милиарди, изпреварвайки конкурентите. Но модернизацията е спряна и собственикът губи време и пари, като изостава от конкурентите. И наистина по-изгодно му е вече да купи тези нещастни 10% акции, пък макар и три пъти по-скъпо от истинската цена.
Когато грийнмейлът процъфтява в Съединените щати, американските законодатели го облагат с 90% данък, но не го забраняват. Конгресмените решават, че шантажистите са нещо като вълците, санитари на гората. Собственикът на атакуваната компания ще плати на шантажиста сумата само ако замислената от него модернизация наистина доведе до  по-голям ръст на компанията и увеличаване на печалбата. Но ако модернизацията е прищявка, глупав експеримент или повод да не се плащат дивиденти на акционерите, собственикът, срещайки се с шантажиста, ще се откаже от модернизацията и няма да влага нищо в ненужното развитие, а скромните акционери ще получат своя дял.
Но ако модернизацията наистина донесе печалба на компанията и собственикът си е направил сметката и сумата се е оказала толкова голяма, че заради нея има смисъл да се плати на шантажиста, значи след няколко години печалбата ще се върне стократно на акционерите, шантажистът ще си получи своя дял, а от него пък държавата ще си получи своите 90%.

Един ученик се обърнал към учителя си:
– Моят партньор се занимава във фирмата със реклама, но ми се струва, че не всичко прави както трябва. Бих искал да се посъветвам с теб.
Учителят кимнал и ученикът продължил:
– Неговите реклами скриват истината от клиента. Освен това, те изглеждат така все едно не всичко е казано. Той твърди, че е важно хората да дойдат при нас, а после всичко зависи от продавачите ни. Аз отдавна се занимавам с подготовката на нови продавачи, но те често ми се оплакват, че се чувстват като лъжци. При вписване на крайната сметка, клиента винаги има нещо против. Как да обясня на партньора си, че не е прав?
– Постарайсе да му втълпиш една единствена мисъл, –  казал учителят. –  Важно е не само клиента да дойде при вас, но и да си тръгне доволен. Тогава той ще дойде пак. Хората, които са измамени, не искат да бъдат заблудени отново….