Какво ли не правят различните продуценти за да привличат повече публика на импровизираните от тях зрелища.
Знаете ли, че американци сами си устроили авария през 1896 г. за развлечение на публиката.
През 1896 г. една от американските железопътни компании устроила шоу. В него преднамерено се сблъсквали два влака на пълни обороти.
За „спектакъла“ били продадени 40 хиляди билети, а за купилите билети бил построен временен град.
Но инженерите не отчели правилно силата на експлозията и тълпата не била отведена на достатъчно безопасно разстояние.
В резултат на това загинали трима и имало доста ранени. Зрелищата не винаги са безопасни.

Фьодор Шаляпин извикал слугата си, за уточни някои негови действия.
– Какво ще заповядате, господарю? – притичал слугата.
– Иване, – казва Шаляпин, – аз те изпратих един път при балерината с кутия шоколадови бонбони, така ли е?
– Да, господарю, – навел глава слугата, очаквайки задаващата се буря.
– И сега се оказва, че си го направил три пъти и то все от мое име! Какво означава това?
– Господарю, кутия шоколадови бонбони струва една рубла, а тя ми дава всеки път за чай три рубли….. Така че реших да спечелят малко пари!
Възможно е това да е бил един от първите руски бизнесмени.

Млад директор на фирма позвънил на свой външен представител и кратко заявил:
– Звъня, за да ви дам някои указания. Разговора няма да продължи повече от три минути. Аз ще говоря, а вие няма да ме прекъсвате. Всякакви коментари и въпроси можете да ми изпратите по-късно по факса.
Казвайки това, той веднага пристъпил към въпроса. Той говорел толкова бързо, че свършил преди запланираното време.
– Имаме още 20 секунди, – казал директорът на представителя си, – искате ли да кажете нещо?
– Да, – последвал веднага отговор, – вие толкова бързо говорихте, че аз нищо не разбрах.

За семейство Белвил от Лондон повече от 100 години единствения източник на доходи бил бизнеса им по продажба на време.
След смъртта на майката и бащата през 1892 г. това занятие преминало по наследство на дъщерята Рут Белвил.
Всяка сутрин тя се отправяла към обсерваторията в Гринуич и сверявала своя хронограф, а след това обикаляла клиентите си и поставяла точното време на часовниците им.
През 1926 г., когато радиосигнал за точно време започнал да се излъчва от ВВС, много клиенти не се нуждаели от нейните услуги. Но някои клиенти на госпожа Белвил останали до края, когато тя решила да остави бизнеса си поради старост. Това станало през 1940 г.

Това се е случило през есента на 1904 г. Търговецът на чай и кафе Томас Силиван от Ню Йорк решил да изпрати на клиентите си образци от продуктите си за проба.
Тогава стоките му се съхранявали в големи тенекиени кутии и било икономически неизгодно да им изпрати такива големи разфасовки. Тогава му дошла идеята да разпредели малки количества от продуктите, който продава, в малки пакетчета от тъкани, предимно коприна и муселин.
Потребителите сметнали, че такива пакетчета са много по-удобни от обичайните опаковки.
Първоначално пакетчетата за чай са се шили на ръка и това е продължило до 1929 г. Много по-късно те станали хартиени. Но сега някои елитни продукти се пускат в пакетчета от коприна.
В края на 1050 г. в компанията Teekanne е направила патент върху две пакетчета с конец и етикети, Те се варели много по-добре, тъй като в хартиената торбичка с чай водата навлиза по-бързо, а чая става по-пълноценен.