„Марсианския Сфинкс“-знаменитото лице на Марс било фотографирано през 1976г. от космическия апарат „Виинг-1“
При следващите по-детайлни фотографии на тази област се установило, че „Марсианския Сфинкс“ е просто една илюзия, получена от играта на сенките и светлината, като не изключваме и ниската разделителност на фотокамерата.
Именно тази първа снимка от 1976г. с лицето на Марс е послужила за начало на теорията за пра-цивилизациите на тази планета.

Декемврийското небе ни е приготвило ярко представление, способно да затъмни даже и новогодишните фойерверки. Ще бъдем свидетели на най-впечатляващия метеоритен дъжд за 2010г. и единственото през тази година лунно затъмнение.
Метеоритния дъжд от съзвездието Близнаци се завръща  при нас всяка година. Ако на 13 декември е много студено и не можеш да си покажеш носа навън, имате възможност да наблюдавате красивата небесна атракция от дома си.
Ако пропуснете лунното затъмнение на 20 декември, за да наблюдавате това шоу ще трябва да почакате до август 2014г.
Най-добра видимост за наблюдение на метеоритния дъжд е Северна Америка през нощта на 13 срещу 14 декември. Никакво допълнително оборудване не ви е необходимо, като бинокъл или телескоп, за да наблюдавате звезното преставление.
В нощта на 20 срещу 21 декември от четири континента ще може да се наблюдава лунното затъмнение. Е, през 2011г ще има две лунни затъмнения.

Следващата седмица на чистото нощно небе може да видите Юпитер, който ше бъде максимално близо до земята. В нощта между понеделник и вторник Юпитер ще се намира само на 558,8 милиона километра от земята.
Това сближаване на планетите става  един път на 50 години. Последния път е станало през 1963 г., а следващото се очаква през 2022 г.
Според специалистите при ясно време, най-голямата планета в Слънчевата система ще се вижда от Земята с невъоръжено око. Освен това Юпитер ше сияе най-ярко от всички звезди. С телескоп и бинокъл може да се наблюдава не само планетата, но и нейните спътници.

Идеята да се заместят класическите двигатели с много по-ефективни и по-малко енергозависими устройства, отдавна се обсъжда в научните кръгове. Накрая от теория изследователите преминаха към практиката. За първи път в историята на космическите апарати към друга планета се отправя нов вид апарат – слънчево платно.
Експерименталния апарат IKAROS е стартиран на 21 май от Танегасима заедно с Akatsuki. Двата апарата ще излязат в орбита около Венера през декември. Вторият ще събира данни за атмосферата и активните вулкани, а IKAROS ще потвърди експериментално възможността за използване на слънчев вятър, като източник на енергия за дългите космически полети.
От 3 до 10 юни около IKAROS, с диаметър 1,6 метра и тегло 320 кг, ще се отвори квадратно платно, с диагонал 20 метра и дебелина0,0075 мм. В бъдеще платното ще остава опънато благодарение на центробежните сили, възникващи при въртенето на апарата около оста му. За целта инженерите са поставили в ъглите му тежести, отказвайки се от огромните щанги. Снимките от отвореното платно ще се предават от камера поставена върху устройството.
Слънчевото платно създава сила от милиони Нютона, но с постоянно действие, което може да предаде на апарата огромна скорост. Това е единствения начин да се реализират дълги междузвездни полети, защото в случая отпада необходимостта да се носи допълнително гориво.
Ако се използва друг двигател реактивен или йонен, трябва да се вземе гориво и за връщане, но машината става твърде тежка.
Интересен е факта, как космически кораб ще се добере до планета близка до Слънцето, като използва енергията на частиците движещи се от нашето светило.
Японски учени от JAXA са изчислили относителното положение на три небесни тела, при които прилагането на подобен „фокус“ е напълно възможно.
За обезпечаване на нуждите на апарата електроинженерите са поставили върху платното слънчеви батерии. Освен това в него са вградени различни сензори, които ще следят за състоянието на апарата и системите му.

Слънцето повишава своята активност, която влияе на Земята не по най-добрия начин. За да не ни изненадат слънчевите бури, учените обсъждат въпросите, как най-добре да защитят изкуствените спътници и други важни системи.
Слънчевите бури възникват когато петната на слънцето изхвърлят изменени частици, които могат да повредят системите за захранване. Слънчевата активност обикновено преминава през 11 – годишен цикъл и вече наближава активния период.
Хората на ХХI век много разчитат на технологиите. Всички устройства за предаване на енергия, GPS навигация, въздушен транспорт и радиовръзка могат да излязат от строя в резултат от слънчевата активност.
Големите слънчеви бури могат да доведат до икономически загуби 20 пъти по-големи от урагана „Катрина“.