NASA пусна кадри, показващи едновременно движението на Земята и Луната в пространството.
Тези кадри са направени чрез спътника „Джуно“, който е бил насочен към Юпитер, когато през октомври е прелетял покрай Земята.
Във филма се вижда, как Земята се върти около оста си, а Луната се движи наоколо, докато изчезне от кадъра.
Във филма звучи музиката на Вангелс.

НАСА предварително одобри проект за лазерни комуникации с орбитален спътник. Статусът на Preliminary Design Review означава, че проектът отговаря на всички изисквания за проектиране, разходи и време за реализиране.
Ако всичко върви по план, основната демонстрация на лазерните комуникации Laser Communications Relay Demonstration, LCRD с търговска сателитна компания Space Systems Loral  ще започнат през 2017 г. и ще продължат две години. През това време ще бъде събрана статистика за анализ относно това, как лазерният модем се държи при по-дълга експлоатация. Това е първият случай, при който НАСА използва спътник произведен в частна компания.
Лазерните комуникации са бъдещето на космическите връзки. При тях може да се достигне скорост 10 – 100 пъти по-висока от предаването с радиочестоти.
Например, сегашният апарат има максимална скорост 100 Мбит/с, а това ще отнеме само няколко минути, за да се прехвърли висококачествена снимка на Земята.
По време на експеримента с LCRD инженерите очакват да получат данни със скорост до 1,25 Гбита/с кодиран сигнал и 2,88 Гбита/с некодиран сигнал.
Скоро NASA проведе експериментален сеанс между земната и лунната станция с помощта на импулсен лазер. Максималната скорост на данните, на разстояние 385 000 км е 622 Мбита/с. Това е първия експеримент с помощта на лазерен вместо традиционния радио модем. Коригираният стабилна скорост на сваляне на файлове на космическия апарат, който се намира на лунната орбита е 20 Мбит/с. Предаването е направено от наземна станция в Ню Мексико.

Автори на проекта, известен като „Inspiration Mars“, заявиха, че първото пътуване на човек до далечна и загадъчна Червената планета ще започне през януари 2018 г. и ще се осъществи в тясно сътрудничество с експерти от НАСА.
Това е проект, в хода на който разстоянието от Земята до Марс и обратно ще бъде преодолян само от двама астронавти – мъж и жена, които са семейна двойка и са готови да прекарат на борда на малък космически кораб 501 ден.
Космически кораб няма да извърши кацане на Червената планета, но ще позволи на двойката да се приближи на 160 километра до повърхността на Марс. Връщането вече е планирано за май 2019.
Автори на проекта уверяват, че неговото изпълнение ще бъде първата стъпка към организиране и обслужване на пътуванията до други планети в нашата Слънчева система.

Експерти от Европейската космическа агенция ESA са създали и тествали капсула можеща да се върне на Земята с образци от марсианската почва и въздуха.
Надеждният, многофункционален контейнер е важна връзка в дълга верига от етапи на безпилотни мисии, които ще вземат проби от почвата и въздуха на Марс и ще се изпращат до Земята.
Контейнерът представлява 23 сантиметрова сфера с тегло 5 кг, изработена от здрави сплави. Той ще съхранява образците в идеално състояние по време на цялата мисия. Ще поддържа температура минус десет градуса Целзий и ще има пълна херметичност.
Мисията ще бъде безпрецедентно трудна. Първоначално контейнерът за образците ще се приземи на повърхността на Марс близо до марсохода, който ще го натовари с най–интересните образци.
Следващата стъпка ще бъде изходното устройство с контейнера се изведе в орбитата на Марс, където след няколко дни ще се прикачи към орбитален апарат. За да се опрости процеса на сближение, контейнерът ще бъде снабден с радиомаяк и лазарен радар.  Преди изпращане на Земята, контейнерът се поставя в друга, по-голяма, защитена затворена кутия, която ще бъде изпратена в атмосферата на Земята.
Тъй като е налице възможността, марсианските проби да съдържат живи организми, контейнерът ще има възможно най-висока защита от разхерметизиране, за предотвратяване на контакт на пробите с биосферата на Земята.
Слизане в атмосферата на Земята също ще бъде трудно. В ESA вярват , че парашутите не са надеждни за кацане, така че  контейнера с пробите трябва да премине на аварийно кацане, т.е. падне с голяма скорост. Намаляване на скоростта на капсулата  ще става с топлинен аеродинамичен екран.

Дори най-малката грешка в изчислението или малко недоразумение може да доведе до трагични последствия, особено когато става въпрос за науката.
Например, разминаването на метрични системни единици предизвикало унищожаването на спътник на НАСА в орбита около Марс.
Марсиански климатичен изкуствен орбитален спътник бил пуснат през 1998 г. с цел изучаването на климатичните особености в атмосферния състав на червената планета.
Скоро след изстрелването връзката с обекта била загубена.
Проблема се оказал в това, че компютърният софтуер на Земята използвал стандартна метрична система във фунтове за секунда, приета в Америка и Великобритания, а даденият апарат трябвало да приема информация, получена в нютони за секунда.
По този начин, изкуственият спътник влязъл в атмосферата на Марс на доста ниска височина и изгорял.