Тази врата е построена през 1559г. за отбрана на мястото на старата порта разрушена от наводнение през 1526г. И двете врати са получили наименованието си от манастира „Св. Екатерина“, който се намирал наблизо.
Това е единствената градска врата в Брашов, която се е запазила от средновековието.
В по-стари документи вратата на Екатерина е спомената, като врата на власите. Тя е била единственият вход, от който можели да се възползват румънци живеещи в района Шкей. На тях не им било позволено да използват останалите четири входа.
По времето на саксонското управление 13-17 век, на румънците им било забранено да имат собственост вътре в крепостта, за това те се заселили зад градските стени.
Те могли да влизат в града само в определено време, при това трябвало да заплатят такса за правото си да търгуват вътре в крепостта.
Вратата има три етажа. Над входа е изобразен герба на Брашов. Четирите малки кули символизират юридическата независимост на града и правото да вземат решение за смъртно наказание.
Сега входната кула е музей.

Става дума за Александрийския фар. Построен е на острова срещу пристанището. Той е  бил чудо на технологията и архитектурата.
Проектиран е от малоазийския грък Состратос. По всяка вероятност е завършен през 279г. пр. Хр.
Издигал се е насред покрит с колонада двор и е имал четири етажа.
Квадратният долен етаж е бил осеян с множество прозорци и в него имало около 300 помещения, в които бил настанен обслужващият персонал. В центъра имало двойна спираловидна стълба, по която с помощта на машини се вдигало горивото.
Вторият етаж бил осмоъгълен и се заемал изцяло от спираловидната стълба. Над него се издигал кръглия трети етаж, след който идвал ред на самия фар.
На върха вероятно е имало някакво тайнствено огледало, което изпълнявало ролята на гигантска увеличителна леща, с чиято помощ се наблюдавали корабите на голямо разстояние. Същевременно  то можела да фокусира и насочи слънчевите лъчи към неприятелската флотилия и да я подпали.
Според една легенда византийският император искал да нападне Александрия, но се уплашил да не би „магическото огледало“ да открие и унищожи корабите му. За това изпратил свой агент, който спечелил благоволението на халифа и му казал, че под фара лежи заровено съкровището на Александър Македонски.
Халифът наредил сградата да бъде разрушена и преди жителите на града да успеят да се намесят, двата горни етажа, включително и магическото огледало, рухнали в морето
Оттогава фарът бил само жалък остатък от някогашното величие, а на върха му горял голям огън.
Днес от него е останало още по малко.

В Рим е представена за продажба квартира с площ 5 кв. метра. Тя може да се закупи за 50 000 евро. Намира се близо до двореца Грациоли, където е резиденцията на италианския премиер Силвио Берлускони.
Това е най-малкият апартамент в света. Знае се, че преди е било жилище за портиера. Апартамента разполага със седяща вана ръковина и тоалетна. Леглото, което е за един човек се намира на най-високия ред, където можеш да се  изкачиш по стълбите. В жилището има прозорец, но той може да се отвори само, когато си на леглото.
Местната преса коментира, че хората в Рим живеят като плъхове, а размера на жилищата им са малко по-големи от една индианска колиба.

Jiang Pengyi, както много свои сънародници, не е могъл да остане равнодушен към бързите промени, които обхващат Китай през последните години. Икономическото развитие и модернизацията на китайското общество не предизвикват буен възторг у него.
Доказателство за това са миниатюрните модели на градове, които е поставил в изоставени сгради.
Авторът е изследвал съществуващите паметници на китайската съвременност, като небостъргачи, многоетажни сгради, мрежи на скоростни автомагистрали. Всичко това той е пресъздал в умален вид.
Моделите на Jiang Pengyi са поставени не само в изоставени и празни сгради, но и в такива принадлежащи на минали епохи и забравени в наши дни. В тези модели се подчертава еднотипността на многоетажните сгради, правещи пейзажите на китайските градове безлични и еднообразни.
Свикнали сме да наблюдаваме небостъргачите отдолу нагоре. а автора ни представя съвсем противоположен изглед на тези съоръжения. И тогава се вижда, че те не могат толкова лесно да се различат от отломъците на тухли и подобен строителен боклук.
Това е израз на несъгласие със съвременната архитектура в китайските градове, противопоставяне на миналото и бъдещето в развитите страни.
С тези модели авторът подчертава как модернизацията и урбанизацията унищожават изградените през вековете устои и традиции.

Как си представяте градът на бъдещето? Красив, голям, чист, самодостатъчен и навярно неосъществим, съобразявайки се със сегашните технологии в строителството.
Китайско архитектурно бюро е представило на изложба във Венеция футуристичен проект на град. В него могат да живеят 15 000 човека в комфорт без подкрепа от външния свят. Той е напълно независим.
Храната, суровините и всичко необходимо ще се изработва в града и при това няма да се замърсява околната среда.
Китайската супер звезда се явява високотехнологичен град на бъдещето. Независимо от високите технологии, в града ще има история и жива природа. Паркове, места за отдих в природата, исторически паметници на китайската култура, дори и цифрово гробище, това не е пълния списък на забележителностите в суперзвездата.
Между другото, съвременни архитектурни проекти, все повече и повече се опитват да ни впечатли с необичайни, понякога дори гротесни форми. Но колко нужно и полезно е това, няма да съдя. Всеки архитектурен проект заслужава внимание, независимо от абсурдността, която предлага. Дори и никога да не се реализират подобни проекти ще стимулират дизайнерските мисли на архитекти и инженери.