В военните лаборатории на САЩ са разработили ново ниско токсично гориво за ракетата, което се запалва спонтанно при контакт с азот тетроксид. То е наречено „конкурентно импулсивно неканцерогентно ракетно гориво“.
Последните тестове са показали, че горивото може да се използва в ракетоносители за стартиране на спътници вместо самовъзпламеняващото се, но силно канцерогенно гориво „aerozin-50.“
Интересното е, че във финансирането на проекта участват някои екологични организации. За разлика от много от опитните горива, вече е установено търговското производство на на този вид гориво.

Турбините на ветрогенератора се явяват едни от най-големите конструкции създадени от хората. Повечето такива турбини се поставят в открито море, там където духа постоянен вятър. Но как се поставя такава установка, която се издига на височина 120 метра и отстои от брега на 20 километра?

Норвежка компания е разработила просто и изящно устройство за това – WindFlip.

То е специална лодка, която може да пренесе една съвременна турбина. Такива турбини могат да изработват от 2.5 до 6 мегавата. Този начин на пренасяне и инсталиране, особено в бурно море е много по-лека и евтина работа.

Използването на WindFlip позволява да се съберат турбините на сушата и да се превозят максимално готови за монтаж.

WindFlip има дължина 100 метра и ширина 30 метра. Върху нея турбината се закрепва хоризонтално, което позволява да се транспортира до мястото на монтажа със скорост  8 възела.

Пристигайки на мястото, в лодката се отварят 29 цистерни, които се пълнят с 17 хиляди кубически метра вода. Така турбината бавно и уверено се издига във вертикално положение. След монтажа WindFlip се отстранява и отива на безопасно разстояние.

За това е само проект, но не и проект, които няма да се реализира.

Известната австрийска компания Activ Solar завърши четвъртия последен етап от изграждането на слънчевата електроцентрала, разположена в близост до село Перово в Крим, Украйна. На този етап към общата мощност на електростанцията, която е била 80 MW, са добавени 20 MW.

Сумарната мощност на електростанцията превишава 100 MW и я прави най-мощната електростанция в света. До сега класацията водеше канадската слънчева електростанция «Sarnia», която има капацитет 97 MW.

Електростанцията в Перово заема площ 200 хектара, еквивалентна на 259 футболни игрища. Тя има повече от 440 000 фотогалванични силициеви клетки.

Мощността на тази електростанция е достатъчна за да удовлетвори нуждите от електроенергия на град Симферопол. Капацитетът на всички слънчеви електроцентрали намиращи се на Кримския полуостров е 187,5 MW, което е 15% от общата енергийна нужда в Крим, равна на 1200 MW.

При строителството на електростанцията са участвали над 800 работника, някои от които ще останат да живеят и работят там, за да я обслужват.

През 2010г. в Копенхаген се състоя среща на високо равнище, посветена на проблемите при използването на енергията. Беше направено предложение за намаляване на вредните емисии. Но във време, когато консумацията на енергия расте, намаляването на въглеродните емисии поставя страните пред невероятно изпитание. Освен чрез някой абсолютно нов източник на енергия, подобно намаляване може да бъде постигнато само чрез значително ограничение в потреблението на природни горива. ходенето на работа с велосипед и рециклирането на отпадъците ще се окажат съвсем недостатъчни в тази надпревара.

Инициативата от Копенхаген се срина, защото беше политически неизпълнима. Нито един от лидерите на развития индустриален свят не биха могли да убедят народа си да се съгласи доброволно на значително понижаване на стандарта на живота, до които би довело ограничаването на употреба на природни горива. Съвсем нормално е за хората да бъдат неостъпчиви, особено когато сравняват сигурността с вероятността.

Сигурността гласи, че животът им ще понесе невероятни ограничения заради подобно намаляване на потреблението на горива, което ще доведе до широкомащабна икономическа дислокация.

Настъпват климатични промени с не по-малко унищожителни резултати. Много е възможно резултатите от тези изменения да е гибел за планетата..

Агенция DARPA спонсорира нови необичайни изследвания. Оборудва бръмбари с миниатюрни камери и микрофони, които черпят енергия от самите движения на насекомите. Официалната версия на киборг-бръмбарите ще бъде използвана за спасяване на хора в бедствие.

Създадени са множество миниатюрни летателни апарати, които носат със себе си оборудване и батерии. Но задачата може много лесно да се опрости, ако се поставят микроскопични устройства на обикновени насекоми.

Инженери от университета в Мичиган са създали система, която събира кинетичната енергия, произвеждаща се при движението на крилата на насекомите. Експериментални създания са станали бръмбари от вида  Cotinis nitida.

Насекомите могат да се доберат там, където човек не може да достигне.

Основният проблем на малките безпилотните летателни апарати е, че те имат малко тегло и голяма част от техния обем е заето от захранването. Събирането на енергията, произведена от високо честотните движения на насекомите е много по-изгодно.

Учените от няколко години правят изследвания, но едва наскоро са разработили първия прототип на миниатюрен генератор.

Дори при експериментът, двете крила на бръмбара са „подарили“ на учените 115 миливата мощност. Това е енергия получена от пиезоелектрични плоча. Устройството е закрепено близо до хитиновите пластинки, прикрепващи крилото на бръмбара.

Освен това инженерите са разработили и тествали спирален генератор. Това устройство заема много по-малко място, което го прави по-ефективно. Учените са предложили да се закрепи по един такъв генератор на всяка половина от главата на бръмбара, а движещата се конзола да се отведе към крилете. При така моделираният модел са получили 45 миливата за едно насекомо. В бъдеще изследователите се надяват да могат да контролират полета на насекомото.