Острови винаги изглеждат като райски кътчета. Шест от най-малките страни в света се помещават именно на острови. Ето и някои от тях.
Сан Марино буквално е погълната от Италия. Площта й е 61,2 кв.км. Жителите на страната са 32 хиляди. Твърди се, че това е най-старата държава в Европа, тъй като е основана още през IV век. Сан Марино се състои основно от скалисти планини, а най-високата точка е Монте Титано достигаща 755 м., а най-ниската е Торенте Ауса само 55 м.
Тувалу е малка островна страна, намираща се в Океания, между Австралия и Хаваите. Тя се състои от пет коралови атола и четири рифови острова. Максималното й надморско равнище е 5 метра. Тувалу е спечелило независимостта си от САЩ през 1978 г. В рамките на държавата живеят 12 хил. души. Шест от деветте острови и атоли, от които се състои Тувалу, имат лагуни, отворени към океана. Някои от стровите имат и реки, но не разполагат с питейна вода. Вода, използвана от хората там, се събира чрез водосборни системи и се съхранява в складови помещения.
Науру е много мъничка островна държава, разположена в южната част на Тихия океан. Тя се намира южно от Маршалските острови. Това е и най-малката островна държава в света. Площта й е 22 кв. км, а населението й е 9322 души. През 1968 г. Науру печели независимостта си от Австралия. Интересното е, че и до днес страната няма официална столица.

Тази пещера е една от най-красивите кътчета на природата в Китай. Разположена е на 7 км от град Гуилин, в парка Сишан. Това приказно място е било известно на хората преди повече от хиляда години, но отново е открито през 40-те години на 20 век. А за туристи пещерата е открита едва през 1973 г. Тя бързо става популярна заради удивителната си красота.
Своето поетическо наименование пещерата е получила благодарение на зелените тръстикови храсти, растящи около нея. Според легендата от тази тръстика майстори правели най-сладкогласните флейти в Китай.
Тази пещера е една от най-дълбоките карстови пещери в Китай. Дълбока е 240 м, а дължината й достига 500м. Карстовите пещери се формират в резултат на постепенно извличане на разтворими скали: варовик, мрамор, сол, гипс и други. Преди на това място е имало океан, но водата е изчезнала и на негово място е останала пещерата.
Ако се спуснеш във пещерата се оказваш във фантастичен дворец., който е сътворила самата природа. Имаш чувството, че се намираш в друг свят, време и пространство. Мекото неоново осветление превръща сталактитите, сталагмитите и сталагнатите в прекрасни картини, на който китайците дали различни имена: Джунгли, Плодовата гора, Девствената гора, драконовото време. Със всяка от тези композиции е свързана старинна легенда.
В Кристалния дворец на царя дракон могат да се съберат 1000 души едновременно, за това по време на Втората световна война е използван като бомбоубежище.
Стените на тръстиковата пещера са изпъстрени с различни надписи: китайски стихове, записки на различни пътешественици. Смята се, че тези надписи са още от епохата на Тан 618-907 г.
Ето такава красота се крия под земята и тя истински впечатлява.

Локоротондо се намира на 410 метра над морското равнище на хълмисто планинско възвишение, наречено Murgia, от латински «MUREX» – стена, заострена скала. Именно „Мурджи Трули“ е известна като долината на Итрии. Локоротондо е географски център на тази уникална долина.
Градът е записан в книгата на рекордите на Гинес, заради петте гласни „о“ в името си. Това е град на балконите. Всички балкони си имат номера.
Население е 14 108 души, гъстотата на населението е 300 душина на Км ². Обхваща площ от 47 км ².
Градът е известен със своите вина и кръгъл исторически център,  от където градът е получил името си, което означава „кръгло мястото.“

Това селище е изключително населено от хора на изкуството. То се намира в северната част на Израел.
В него живеят предимно художници, скулптори и музиканти. Те подържат студия и галерии, които са открити за обществеността.
Селото се намира на хълм, заобиколен от маслинови горички, с изглед към Средиземно море.
Ейн Ход става колония на художниците през 1953 година.
Хората са много приятелски настроени и спокойни.
Улиците са пълни с изложени книги.
В това село животът тихо си тече. Някои къщи се реставрират, а други се строят наново.

На границата между САЩ и Мексико в калифорнийската пустиня е разположен втория по големина национален парк Анза Борего. Площта му е 2400 кв. км.
През повечето време този район е мъртва пустиня, но след зимно дъждовния сезон през март, цялата пустинята се покрива с много цветя. Хора от цяла Америка идват тук, за да видят това събитие.
Пролет в пустинята не е толкова гореща само 32 градуса и тъй като климатът е много сух, а времето е ветровито, тази температура е лесно поносима. Изобилието от цъфнали цветя в пустинята зависи от изобилните валежи през предхождащата зима. Ако валежите са били оскъдни, на някои места цветя могат да не се появят изобщо.
Пустинята може да се раздели на три части: горна – разположена в планините; средна – скалистото подножие и ниска – пясъчната долина. В ниската част на пустинята цъфтят пустини лилии, върбинка, вечерна иглика и други тревисти растения. В средната част и ниските части на планините могат да се намерят много цъфтящи кактуси. Ако отидете високо в планината ще срещнете юка и агаве.
В северната част на парка се намира каньон, където растат необичайни палми.
Пътеката от Каньона на палмите води към оазис, където можете да видите застрашен от изчезване вид овце Бигхорн.
През пролетта тук има много храна за по-дребни животни, като зайци и др.
Цъфтенето в пустинята не трае дълго, само няколко седмици, след което безжалостното слънце унищожава великолепните цъфнали растения.
Най-високата част на планинската долина е Блеър, висока 1621 м. В юго западната част на парка се намира не много висока планина – 158 м. Наречена Split Mountain, която може да се преведе като „разцепена планина“. Планината наистина е разделена на части, образуващи каньони.
Близо до разцепената долина се намират ерозиралите скали.