В Амстердам има един хотел „Hans Brinker Budget Hotel“, известен с качеството на своето обслужване или по-скоро липсата на такова.
Ръководството на хотел с гордост го нарича най-лошият хотел в света. Хотелската стая струва 40 долара на нощ и ако решите да останете в него, получавате точно това, за което плащате.
Хотелът се гордее, че е екологически чист и за това не може да си позволи да използва енергия за такъв разкош, като телевизия, мини бар, телефони и в някои случаи на осветление.
Дори отоплението или климатичната инсталация са екологично чисти – можете да регулирате температурата в стаята си, като отваряте или затваряте прозорците.
Персоналът също няма отрицателно въздействие върху околните, тъй като, по принцип, не прави почти нищо. Някои душове могат и да не работят. Тези, които не работят са екологично чисти.
Вътрешният двор също е екологично чист, той се огрява от слънцето, когато има такова.
В стаите няма сапун, но ако ви провърви, в тоалетната можете да намерите тоалетна хартия. В едностаен апартамент настаняват повече от един човек, често седем или осем човека. За да съхраняват багажа си гостите могат да употребяват смачкани метални шкафове без брави.
На своя сайт „Hans Brinker“ заявяват, че няма никакво обслужване на стаите, няма басейн и фитнес зала. За това пък има ресторант и бар, където се приготвят екологични храни и напитки.
Трябва ви паркинг? Вие се шегувате! Какъвто и да е, хотелът е пълен с …… поради липса на по-добри думи, можем да наречем тези хора гости.
Хотелът е разположен в центъра на града, евтин е и не е толкова лош, колкото се говори за него.
Съдейки по всичко, хотелът предимно работи над качеството, на възглавниците може да се видят следи от чипс и кетчуп.
Отзивите за хотела са противоречиви. Някои го хвалят, други потръпват от отвращение. Ако отидете в Амстердам можете сами да оцените този хотел. Аз се въздържам от коментар.

Покорителите на Еверест в течение на много години са оставили по склоновете на най-високата планина в света много боклук и екскременти.
За да се пребори с това, в Непал са обявили, е всеки, който иска да покори смъртоносния връх, трябва да плати и за боклука, който ще остави зад себе си.
Никак не е странно, че на ледника този боклук достига най-малко 10 тона.
В Непал се опитват да  запазят чиста планината. За това е необходимо всеки алпинист да върне боклука си обратно и да изнесе още 8 килограма чужд такъв, които намери по време на спускането си.
Преди началото на пътешествието алпинистите се отправят в базовия лагер в подножието на планината, където всичко, което ще стане по-късно боклук се премерва. За тези, които не изпълняват условието, наказания не са предвидени, но министърът на Непал по туризма Бурлакоти твърди, че ще се „предприемат съдебни действия““
Официално в Непал се смята, че туристите са задължени да събират боклука си.
За съжаление Еверест е доста опасно място и грижата за запазване на околната среда там, е много трудно. Остро е поставен въпроса за оцеляването в планината и ако алпинистът с последни сили хвърли газовите бутилки в там, може ли да се вини за това? Данъка върху боклука не е първият опит на Непал да очисти Еверест.
Екип от непалци и индуси, за последните пет години, са изнесли от Еверест впечатляващите 13 тона боклук, но около 10 тона стоят още там. Достатъчни са само 2,5 тона отпадъци, за да се появи биологична опасност. Също така, на Еверест за последните 50 години са останали 240 трупа. Да се изнесат от там е почти невъзможно, защото в разреденият въздух се изразходват много повече сили.
Предполагам, че новият закон косвено ще повлияе на алпинистите и може би те ще вземат много по-малко багаж със себе си.

Изумителното оформление на фасадата привлича вниманието и говори  за това, което се намира вътре.
През следвоенните години сградата е изоставена. През този период временно музейната колекция се е съхранявала в Кралската консерватория. Музеят бил от ремонтиран и експонатите били върнати през 2000 г.
Всеки от петте етажа, освен последният, на който е разположен ресторант и площадка, от която се разкрива прекрасен изглед към столицата на Белгия, е посветен на определена тема: струнни, клавишни, за оркестър и етнически антики. В сутерена са разположени музикални автомати и кутии. Представени са практически всички епохи от всички части на света.
Звукът на всеки един от експонатите може да се чуе с помощта на безжични слушалки с аудио гид. Екскурзовод не е необходим, ако използвате помощта на аудио гид включена в цената на билета. Изложението позволява да се запознаете с вътрешната структура на всеки инструмент.
В магазина на музея има богат избор на музикална литература на различни европейски езици, класически и модерни записи и, разбира се, много сувенири.
След посещението си в Брюксел, много туристи казват, че музея на музикални инструменти е едно от най-интересните места в града. Тук с удоволствие прекарват не само ценители и любители на музиката, но и хора далеч от нея. Експонатите са показани така, че за децата не са по-малко интересни, отколкото за възрастните.

Заводът за производство на автомобили в Дрезден е започнал работата си през 2001 г. За изграждането му са отишли 180 милиона долара. Днес там работят около 800 човека и 3000 косвено получават заплата, защото заводът се посещава от много туристи.
Може би си мислите: „Какво интересно може да се види там: шум, прах, мръсотия и нищо вълнуващо. Но не и в този завод …
Това е първият завод в света с прозрачни стени, през които може да се види целият процес за сглобяване на кола.
Най-новите технологии, използвани в строителството са спомогнали за създаване на високо технологична и изключително красива сграда.
Предприятието се намира в центъра на града и може да бъде посетено от случаен минувач, турист или жител на друг град.
Частите за автомобилите се доставят чрез специални трамваи. Производствените помещения блестят от чистота и служителите на това място са много любезни и учтиви.
Посещение на завода може да се направи в кой да е ден от седмицата. Цената на билета е от 2 до 4 евро.

В Япония съществува, така наречения, Остров на котките. Там живеят стотина човека и няколко хиляди бездомни и диви котки.
Жителите на остров Tashirojima вярват, че храненето на котките ще им донесе късмет. За това тези животни живеят там свободно и безгрижно.
В началото на 19 век островът е бил популярен сред рибарите, които завъдили на него котки.
В днешно време населението намаляло до стотина човека, но популацията на тези животни растяла с огромна скорост.
Жителите на острова хранят котките с риба и се отнасят към тях със симпатия.
Изглежда идеята да се държат такива животни в домовете не била много привлекателна за местните. На практика всички котки там са диви.