Според древната местна традиция, японска градина трябва да покаже криптиран символ на всичко  съществено. За изграждането ѝ са достатъчни пясък, растения и скали. Въздухът и водата запълват празнините в образуващия се пейзаж. Във водата, според мъдреците се отразява цялата красота на градината, а в тава отражение има скрит смисъл.
Използват се всички елементи на естествения ландшафт. Японските дизайнери все още създават многобройни екзотични японски градини, изпълнени с дълбок философски смисъл и омайна красота.
Архитектурата в тези градини прекрасно допълва естествената красота. Различни видове мостове, беседки, фенери, бамбукови огради и порти са заобиколени от камъни, които образуват определена загадка или символ. Някои от камъните са подредени във формата на животни. Такъв например, е символът във формата на костенурка, който обещава сигурност от външни атаки и вражеските набези на собствениците. Малките камъчета изобразяват морски или речни вълни.
Задължителен елемент на японската градина е Цуйубай. Така се нарича каменната чаша висока около половин метър, в която посетителите мият ръцете си преди чайната церемония. Обикновено градинската композиции е създадени от растения и цветя включени в японската традиция, което не я отделя от естествената, природната среда. Съставът на растителността в нея зависи изцяло от външните климатични условия. Това обяснява особеностите на японски градини в различни части на света.
Почвата в традиционната японска градина е смес от мъхове и лишеи, символизираща безкрайното течение на японски майсторство в градинарството. В съвременните японски градини се използват предимно морава трева и различни пълзящи храсти. Общото за всички тези места е малкият размер, компактно разпределение и нисък външен вид, позволяващ да се разгледат околните предмети.
За всеки японец японска градина е нещо като естествен храм, място за поклонение на твореца, който е създал цялата красота около нас.
Много чужденци са изпратени в земята на изгряващото слънце с една единствена цел, да проучат красотата на японската градина и след това да я повторят в страните си. Но дали са успели?

Бенто е японска вариант на пакетиран обяд, който често се взима за работа, училище или просто на път.
Като правило, този вид храна е разделен на две части: половината от пакета е с ориз, втората част съдържа риба, месо, яйца и зеленчуци. Бенто е истинско произведение на изкуството. Често компоненти на Бенто са в такива пропорции: 4:3:2:1 части. Четири части ориз, 3 части парчета месо или риба, зеленчуци 2 части, а останалата част е от мариновани зеленчуци или десерт.
Понякога готвачите създават в Бенто човешки фигури, добре познати герои от филми, животни и различни форми на цветя, растения, дървета или листа.
Опаковки за бенто може да бъде понякога примитивна пластмасова кутия от супермаркета, а от време на време тя е произведение на изкуството, издълбана от дърво и покрита с лъскав лак.
Има няколко различни вида бенто:
Бейл Бенто, когато се използва китайска храна.
Камамези Бенто се продава на гарите в Нагано. Опаковката е гърне от глина и се претоплят. Глинения съд често оставя за спомен.
Макуно-ути Бенто е класически тип, състоящ се от ориз, кисели сливи, парче пържена риба, както и твърдо сварени яйца.
Норибан, най-често срещаното Бенто с ориз и нори.
Саке Бенто съдържа ориз и риба, често и парче сьомга.
Сидаси Бенто се продава в ресторантите по поръчка. Това Бенто често се консумират по случай на някое събитие, като погребение, партита и сватбени тържества. Обикновено включва традиционни японски ястия като темпура, ориз и мариновани зеленчуци.
Дзюкубен Бенто се дава на децата в училище.
Сусидзума е суши в опаковка на Бенто.
Хаябен може да се изяде бързо преди обяд или след него, това е един вид следобедна закуска.
Ханимару Бенто символизира японския флаг. Състои се от ориз и мариновани сливи.
Кярабен Бенто е направено във форма на човек или животни.
Независимо от това, че Бенто може да се купи в магазин на кой да е ъгъл в Япония, изкуството да се приготвя в домашни условия е едно от най-важните умения на всяка домакиня.
За да зарадвате ваши близки, може да изпробвате сами да създадете свой тип Бенто. Успех!

Обществените бани в Япония често се срещат в ресторанти, читални, кинозали. По време на предизборната кампания често политиците използват банята за беседи. На това място пропагандират своите политически платформи.
Банята в Япония служи не само като средство за хигиена, но и място за срещи, беседи и почивка, въпреки че в домовете си имат вана или баня-бъчвичка, наречена офуро.
Офуро е дървена бъчва, в която са поставени пейки. Бъчвата се пълни с гореща вода, която могат да издържат само здрави хора. Човек седи в нея до 12 минути, а пулса му достига до 140 удара в минута. В малко отделение има басейн с вода имаща температура до 50 градуса.
Японецът седи в басейна до 40 минути, след това разтриват тялото му със специални ръкавици, след което отново се потапя в басейна
В Япония има и баня със стърготини. В бъчвата се насипват затоплени до 55 градуса стърготини. Те издават приятен аромат и абсорбират потта. Човек се заравя в стърготините до шията и прекарва така около 12 минути.

Във Великобритания е почина последния човек, говорещ на древен шотландски диалект.
На този диалект в северо-източната част на Шотландия са говорели риболовци Кромарти. Той силно се е различавал от планинския диалект и келтски език, който се е говорил в съседните области.
Починалия Боб Хогт е говорил на този диалект, както и неговият брат, който е умрял миналата година.
Лингвистите отбелязват, че това е първият случай в съвременната история, когато древен шотландски диалект изчезва със смъртта на последния, който го е говорил.

За да оцелее едно циганско семейство са му необходими много повече усилия отколкото на местното население. Ярката, характерна външност е пречка за настаняване на работа.
Навярно си чувал фразите: „циганите крадат,…пеят и танцуват…“ Имено такива изказвания пречат да се отнасяме към циганите обективно.
За това семейството на циганина е прибежище за тях, където ще го изслушат, нахранят и развеселят.
Животът в чужда страна ги е научил да се държат един за друг и да не остават брата си в беда.
Президентът на Международния съюз на циганите веднъж е казал: „Ако някой човек дойде в чужда страна, той обикновено търси хотел, а циганинът търси друг циганин, който веднага му дава храна и подслон“.