Австрийския супермаратон от Сидни до Мелбърн е 875 км. Той се изминава за 5 дни. В състезанието обикновено участвали спортисти, специално обучени за това събитие. Обикновено тяхната възраст не надвишавала 30 години.
През 1983 г. много били изненадани, когато в деня на старта се появил 61-годишния Клиф Янг. Първоначално всички мислели, че той е дошъл да проследи състезанието. Бил облечен в работен гащеризон и галоши върху обувките.
Когато Клиф приближил масата, за да получи номер за участие в пробега, всички разбрали, че той възнамерява да пробяга разстоянието с останалите състезатели.
Клиф получил 64 номер и застанал на старта с останалите спортисти.  Снимачен екип се добрал до него и взел кратко интервю. Попитали го:
– Кой си ти и какво правиш тук?
– Аз съм Клиф Янг. Ние развъждаме овце на голямо пасище близо до Мелбърн.
– Наистина ли ще вземе участие в това състезание?
– Да.
– Имате ли спонсор?
– Не.
– Тогава ти едва ли ще достигнеш до финала.
– Ще мога. Аз съм израснал във ферма, където не можехме да си позволим коне и коли. Едва преди 4 години успях да си купя кола. Когато се надигне буря, аз отивах да прибирам овцете. Ние имаме 2000 овце, които пасат на 2000 дка. Понякога ми се е случвало да гоня животните по 2-3 дни и то не беше лесно, но все пак ги хващах. Мисля, че могат да вземат участие в състезанието, защото дължината му може да се измине за два ден, а дават 5 дена за това.
Когато маратонът започнал професионалистите оставили Клиф далеко зад себе си. Някои от зрителите му съчувствали, други му се присмивали. Много хора наблюдавали състезанието по телевизията. Част от тях се молили Клиф да не умре по време на бягането.
Всеки от състезателите знаел, че след свършване на поредната дистанция има почивка. Така ежедневно 18 часа се бягало и 6 часа се спяло. Но Клиф Янг не знаел това.
На следващата сутрин след старта хората разбрали, че Янг не е спал и цяла нощ е бягал, но дори и без да спи той бил далеч зад спортистите.
С всяка нощ той се приближавал до най-добрите спортисти и в последната нощ ги надминал. На сутринта в последния ден той бил далеко напред пред всички. Клиф не само пробягал супермаратона на 61 години, но и победил, като счупил досегашния рекорд. Той се превърнал в национален герой.
Клиф Янг преодоля 875 км в рамките на 5 дни, 15 часа и 4 минути.
Той не взел  нито една награда. Когато го наградили с 10,000 долара, той казал, че не е знае за наградата и е участвал в състезанието не е за пари. Без колебание решил да раздели парите на първите пет спортисти, които пристигнали след него. Австралия обикнала този планински овчар.
Много тренирани атлети знаят цялата процедура за това как да бягат и колко време да почиват на дистанциите. Те били убедени, че 61 годишен човек не може да пробяга този маратон. Но Клиф Янг не знаел всичко това.
Той дори не знаел, че атлетите могат да спят. Неговият ум е бил свободен от ограничени убеждения. Той просто искал да спечели. Представял си една овца, която бяга пред него и се опитвал да я достигне.

Фраза на Фридрих Велики помогнала на шахматистите да получат данъчни облекчения.
През 1982 г. германската федерация по шахмат след многобройни опити в Министерството на финансите, да се признае шахмата като полезен спорт, който има образователна стойност, успяла да получи данъчни облекчения.
Решаващият аргумент бил цитат от писмо на пруския крал Фридрих Велики: „Шахът възпитава склонност към самостоятелно мислене….“.
Края на тази фраза, която федерацията не представила гласял: „…и за това не би трябвало да се насърчава“.

Играели Динамо Киев и Реал Мадрид. Завършило първото полувреме. Реал Мадрид водел с 4:0.
В съблекалната Лобановски казал на играчите си:
– Момчета, днес имам рожден ден. Направете ми подарък. Вкарайте поне един гол.
Един от играчите се надигнал и смутено казал:
– Късно е, Валери Василевич, вече ви купихме вратовръзка!

11-годишното бразилско момче Габриел Мунез  макар и без ходила е искал да стане футболист.
Той не само ходи, като понакуцва малко, но играе футбол. Габриел правел това толкова добре, че в знаменитият отбор „Барселона“ забелязали дарованието му и го поканили на изпит във футболната академия на клуба.
Трябва да отбележим,че хиляди деца мечтаят да преминат този изпит имено в „Барселона“. Габриел не искал никакви отстъпки за себе си. Той казал: „Дайте ми само топка и ще се запознаете с моя кумир Лионел Меси, повече нищо друго не ми трябва.“
Габриел Мунез се е родил в много бедно бразилско семейство без ходила. Проходил е преди да навърши годинка. По- късно той почнал да играе футбол и то много добре. Излизайки на терена забивал неотразими голове в ъглите на вратата.
Треньорът на момчето казал: „Това момче съвсем не е инвалид. Той го е доказал на всички. Никой не вярваше в него, но той разтърси всички с играта си“.
Интересното е, че Габриел има протези, но когато ги сложи не може да играе футбол.
Спомнете си известният бразилски футболист Гаринча, който силно накуцвал, защото единият му крак е бил по-дълъг от другия със 7 сантиметра, но в играта това съвсем не му е пречило.

Знаете ли, че е имало олимпийски отбор, който е бил принуден да продава кафе, за да събере пари за участието си в игрите?
През 1932 г. заради Голямата депресия бразилското правителство не успяло да намери пари за да изпрати спортистите си на Олимпийските игри в Лос Анджелис.
Най накрая намерили изход от това положение. Качили 82 атлети на кораб с кафе и ги накарали да го продават по пътя към Америка.
При пристигането си на пристанище Сан Педро спортистите трябвало да заплатят по един долар за всеки човек, който слезел на брега. Тъй като парите не стигали за всички, от кораба слезли само тези, които имали реални шансове да получат медали.
След това корабът отплавал за Сан Франциско. От последвалите продажби на кафе, след завръщане на кораба слязла още една малка партида спортисти, но 15 бразилски спортисти от олимпийския отбор на страната така и не стигнал до Лос Анджелис.