Един равин твърдял:
– По скоро огън да погуби словата на Тора, нежели жена да ги споделя.Веднъж, когато една жена попитала равина за Златния телец, той й казал:
-На жената друго не й трябва , освен това как да преде с вретеното.
Не е изключено тези твърдения да се отнасят за по-високо образование. Всички религиозни задължения, с изключение на една конкретна група, се споделят както от мъжете, така и от жените. Следователно жените се нуждаят, ако не от задълбочени то от доста изчерпателни знания.
Понеже обстоятелствата на онова време налагат дома, като единствено поле на изява за жената, съществуват реални опасения, че ако тя ангажира времето и енергията си с учене, семейството й ще бъде занемарено.
Не са изключени и други причини за отказа на правото за по-високо образование за жената. религиозните водачи на еврейският народ знаят какво се е случило в Гърция и Рим, където образованието на жената улеснява близкия ум контакт с мъжете и води до занижаване на моралните норми.
Нещо повече, равините са добре осведомени за развоя на събитията в християнския свят, където жените обзети от религиозен жар, обричат живота си на безбрачие. На подобно развитие на нещата еврейската общност би могла да погледне единствено с крайно недоверие, след като брака е Божия воля. В Талмуда отделни индивиди се окачествяват като „разрушители на света“, а сред тях са и „жените фарисеи’. Вероятно несъгласието на равините жените да не се задълбочават в изучаването на Тора да е реакция на подобни тенденции.

Лисицата срещнала бобъра, харесала му козината и разбрала, че не е кой да е. Не могла да заспи цяла нощ. Мислела на глас:
– Не съм ли хитра и нямам ли нежна кожа? От другите нима съм по-лоша? Ще дойде час и бобърът ще бъде мой.
И ето лисицата търчала след Бобъра, въртяла опашка и го гледала в очите. Шепнела му ласкави думи, а понякога замълчавала….
Любов замаяла посивялата глава на бобъра. Загубил той покой. Оставил бобърката, че му се сторила стара.
Лисана щом го завъртяла……
Веднъж на горската поляна го срещнал познат таралеж:
– Здравей! Е, как живееш, със лисицата?“
– Ех, друже, — отвърнал бобъра. — Всичко ми се е объркало. Тая лисица само за едно я бива: вечери, обеди, приеми. От рижа стана черносива. Все веселби, все премени. И все скитори. Друже стари, говоря ти като на другар, ще се погубя без време аз….. Както са тръгнали нещата, ще се върна при жената си. Добра е тя и ще ми прости…
А Ежко казал:
– Ако ти не се завърнеш в дома си още днес, ще свършиш като просяк….
До къщи бобърът изтичал и викнал:
– Отваряй, жено! Аз съм!
А жена му отговорила:
– Веднага се махай! При своята лисица си върви!
Тръгнал към лисицата назад, но там заварил друг бобър…
Тази история не е нужна за такива като лисицата, те си знаят какво да правят. Тя е за такива като белокосия бобър.

Полицията намерила пет годишно дете, момиченце, което живеело във фермата в Соликамския район, което знаело само да мучи и през зимата изобщо не излизало на улицата, защото нямало никакви дрехи.
Детето не е посещавало детска градина. По цял ден то било между кравите, а вместо с кукли си играело с угарки.
Интересното е, че детето не е сираче. То живее във фермата с майка си и втория си баща. Но методите им на възпитание били малко странни. Когато момиченцето им пречело, те го заключвали в килера.
Освен това майката и вторият й баща, които често посягали към бутилката, често биели детето. Те не се постарали да научат петгодишната си дъщеря да говори. Момиченцето подобно на крава мучало.
За непоносимите условия, в които живеело детето се обадил в полицията местен жител.
Момиченцето е изпратено в рехабилитационен център. Сега се адаптира към нормален човешки живот и усвоява необходимите навици.

Една жена излязла от дома си и видяла трима старци с дълги бели бради на двора. Тя не ги познавала, но им казала:
– Навярно сте гладни. Заповядайте да похапнете у дома.
– А мъжът ти в къщи ли е? – попитали те.
– Не, няма го, – казала тя.
– Тогава ние не можем да влезем, – отговорили те.
Вечерта, когато мъжът й се върнал в къщи, тя му разказала за случилото се.
– Иди и им кажи, че съм се прибрал и нека заповядат в дома ми, – казал мъжът.
Жената излязла и поканила старците.
– Ние не можем да влезем в къщата ви заедно.
– Защо? – удивила се жената.
Един от старците обяснил:
– Той се казва Богатство, – казал той, като посочил един от своите приятели. Посочил другия и добавил, – той се нарича Успех, а аз Любов. Сега иди в дома и поговори с мъжа си и тогава решете, кого от нас да поканите.
Жената отишла в дома си и разказала на мъжа си, какво е чула. Мъжът много се зарадвал.
– Това е много хубаво! Ако трябва да направим избор, да поканим Богатството. Нека да дойде и да изпълни дома ни с богатство.
Жена му възразила:
– Скъпи, а защо да не поканим Успеха?
Дъщеря им седяла в ъгъла и ги слушала. Изведнъж тя скочила и предложила:
– Не е ли по-добре да поканим любовта? Тогава нашият дом ще е изпълнен с любов!
– Нека се съгласим с дъщеря ни, – казал мъжът. – Иди покани Любовта да ни буде гост.
Жената излязла и попитала:
–  Kой от вас е Любов? Влез в къщи и ще бъдеш наш гост.
Старикът наречен Любов се насочил към дома. Другите двама старци го последвали. Жената изненадана ги попитала:
– Аз поканих само Любов, защо и вие идвате?
Старците отговорили:
– Ако бяхте поканили Богатство или Успех, другите двама щяха да останат на улицата, но тъй като поканихте Любов, където отиде той, ние веднага отиваме след него.
Там, където има любов, винаги има богатство и успех.

Известен е един анекдот, свързан със Суворов.
Великият Суворов всички свои донесения е диктувал на първия срещнат адютант. Веднъж капитан Черевин писал под негова диктовка описанието на някаква битка срещу турците. Донесението било завършено, когато капитан Черевин забелязал на Суворов, че не е отбелязан броят на ранените и убити турци.
— А какво мислиш ти — попитал Суворов, — колко са техните ранени и убити?
Черевин, знаейки, че Суворов обича положителните отговори, отвърнал направо:
— Три хиляди сто деветдесет и девет.
— Обърни твоите цифри. Колко ще излезе?
— Девет хиляди деветстотин и тринадесет.
— Тогава така и пиши! Голяма работа — бива ли да жалим турците?