Насим и Керен Айеш се запознали преди 14 години и се оженили. Както много други те мечтаели за голямо семейство, за деца и свой дом.
Керен имала проблем със забременяването, но двойката не се отчаяла. Жената започнала да се лекува от безплодие и стигнало до раждане с помощта на изкуствено оплождане.
Мечтата се стопила, когато през 2002 г. лекар поставил диагноза на Керен тумор в мозъка. Лечението за безплодие трябвало да се прекрати, но двата замръзнали ембриона вече се съхранявали в болницата.
Керен била оперирана, но болестта се върнала след няколко години. Няколко дена преди смъртта си тя подписала документ на основа, на който мъжът ѝ можел да се разпорежда със замразените ембриони.
Не всичко минало гладко. Служителите от здравното министерство отказали да дадат на Насим това, което му принадлежало. След намесата на вестник, Насим получил ембрионите с условие, че няма да ги използва на територията на Израел.
Според еврейските закони,за присаждане на ембрион в сурогатна майка, се изисквало съгласието и на двамата родители, но Керен не била жива.
В САЩ  Насим намерил жена, която се съгласила да стане сурогатна майка на детето му за 100 хиляди шекела.
Преди самото раждане той и родителите на Керен се отправили за Ню Йорк, за да присъстват при раждането на сина.
По стечения на обстоятелствата, две години след смъртта на Керен на света се появило нейното дете.
Според Насим момченцето прилича на него и на покойната му жена.
– Когато го видях благодарих на Бога, че ми даде възможност да осъществя мечтата на Керен, – каза той.

Никой не иска да заседне в стаята, когато е лошо времето. Не е нужно да се разстройвате от това, че дъжда ви е затворил в къщи. Има толкова много неща, с които можете да се заемете в такова време.
Дъждовния ден е създаден за кулинария. Изпечете нещо за вашите близки. Използвайте дъждовното време, за да се научите да приготвяте някое екстравагантно ядене, рецепта, за което отдавна имате, но постоянно отлагате заради недостиг от време.
Напишете писмо до ваш роднина или член от семейството. Кога за последен път сте писали писми? Такова занимание може да ви се стори доста старомодно, къде по-лесно е да набереш няколко фрази на компютъра и да го „изпратиш“ чрез натискане само на един бутон.
Представете си, че сте получили писмо. Красив плик, няколко печата и ярка пощенска марка. Това не е сухата електроника, такова нещо може да подобри настроението ви.
В суматохата от битови проблеми, ние стоим в социалните мрежи и изпращаме по електроната поща някакви внезапно хрумнали ни мисли, думи, изгледи…., колкото да останем вързани в мрежата. Едно писмо дава възможност, без да бързаш, да кажеш това, което искаш. В него се влага повече труд и частица от вас.
Ако водите дневник, дъждовния ден е отличен повод да се заемете с него. Попълването на дневника помага да се премахне стреса, да се документират целите, да се набележат етапите за постигане на някои важни цели, които периодически преминават през главата ви.
Навярно сте чули за някой филм или сте прочели рецензията за него и ви е заинтересувал. Дъждовното време  ви дава възможност да го гледате. Пригответе си няколко сандвича, чай или кафе, настанете се удобно във фотьойла и включете екрана. Ако филма докосне душата ви, а вие сте романтична натура, не забравяйте да си вземете няколко носни кърпички.
Ако дъждовното време ви е събрало с децата в дома ви, използвайте го. Знаете, че децата, особено малките, доста скучаят в такова време. Например, заемете се със „търсене на съкровища“. Това е отлично средство да разнообразите времето, както своето, така и на децата.
Приспособете правилата на играта до възможностите на жилището ви.
Първо не забравяйте да приготвите самото „съкровище“. Това могат да бъдат различни лакомства, играчки, книги или филми. Вземете решение колко подсказки ще се допускат в играта. И започвайте!
Не тъгувайте, че вън вали, В такова време можете да се заемете с различни нескучни и полезни неща, без да излизате от къщи.

Известният руски лекар, учен и педагог Николай Иванович Пирогов разказвал на своите приятели, че в началото на лекарската му практика го повикали да прегледа един писател.
Пирогов отишъл в къщата на пациента. Той му казал:
– Аз се лекувам, като преписвам полезни рецепти, лекарства и съвети на знахари от различни списания и книги.
Пирогов поклатил глава и с вид на оракул казал:
– Вече знам какво може да причини вашата смърт. Вие ще умрете от печатните грешки.

Ражда се дете, най-голямото чудо, което става в едно семейство. Това не е само радост, но и голяма отговорност и желание да защитиш малкото същество. Но нашето желание е толкова голямо, че ние не забелязваме детето, неговите желания и чувства, неговите потребности за опознаване на околния свят. Стараем се да го вкараме в своите рамки на разбиране относно правилата на поведение. Искаме то да живее така, че на нас да ни е удобно! Но….
Ани бе много живо дете. Тя не можеше да стои на едно място и непрекъснато безпокоеше майка си. Веднъж майка ѝ не издържа и каза на своята умна и съобразителна дъщеря:
– Виж, Ани, колко съм изморена вечерно време. Трябва да се измисли нещо, за да не ме уморяваш толкова много.
– Да, мамо, ще направя всичко, което желаеш, – каза детето.
– Сега ще те изкъпя, а след това ще отидеш в своята стая, тихичко ще поседиш в нея около пет минути и ще се помолиш на Бога, да те направи добро момиче.
– Добре, така ще направя!
Ани отиде в своята стая, върна се след пет минути и каза:
– Мамо, аз се помолих. Не искам да се преуморяваш, за това се молих доста усърдно.
Но на следващия ден нищо не се измени. Майката укори Анито:
– Дъще, мислех, че си се молила?
– Мамо, аз толкова горещо се молих! Но ако Бог не ме е направил по-добра означава, че Той не може нищо да направи с мен или аз му харесвам такава каквато съм.
Колко е трудно да възприемаме децата такива каквито са….

Две жени дълго коментирали ставащите събития. Изведнъж едната тежко въздъхнала и казала тъжно:
– Не мога да разбера какво става с моя мъж. Преди сватбата ми казваше: „Ти си моята богиня. Готов съм да направя всичко за теб…..“
– А сега? – попитала другата обезпокоена.
Първата въздъхнала и махнала с ръка:
– Сега е станал атеист.
Колко е жалко, когато „обожаващият“ разбере, че е сбъркал на кого да се покланя!