Заваля силно. Веско и баща му наблюдаваха пороя от прозореца в дома си.

– В Писанието се говори за изливане на Духа и за дъжд на Духа. Каква е разликата между Дух и дъжд? – попита Веско.

– Дъждът се лее от небето и дава живот на земята. Духът се излива от небето и дава живот на тези, които го приемат, – отговори баща му.

– След дъжд съм виждал, как земята се съживява, – повдигна вежди Веско, – но изливането на Духа … случвало ли се е? …. А, спомних си. В денят на Педесетница.

– Виж, в Израел има два вида дъжд – есенен и пролетен…..

– Щом има два различни дъжда, не трябвали да има такива два за изливане на Духа? – Веско нетърпеливо прекъсна баща си.

– Ще има, – бащата разроши с длан косата на сина си. – В книгата на Йоил Бог обещава да изпрати както ранните, така и късните дъждове. Следователно ще излее Духа Си в последните дни. И това, което е безплодно, ще даде своя плод, и това, което е мъртво, ще оживее.

– А аз какво трябва да направя? – поиска да узнае Веско.

– Потърси изливането на Неговия Дух върху живота си, за да докосне твоята суха земя и да я направи плодоносна. Подготви се и получи от последните дъждове.

Това бе място на безнадежност и мъка. Вероятно ще се усъмните, но по-добре да ви разкажа.

Всичко стана внезапно. Треска, гадене, болки в стомаха и едно измъчено лице. Тони и Мая сериозно се притесниха за състоянието на малкия си син.

– Ами ако е апендицит? – в очите на двамата родители се четеше ужас.

– Няма време за Бърза помощ, – бързо реагира Тони. – Отиваме направо в спешното.

След като се регистрираха на гишето, Мая припряно попита:

– Колко време ще чакаме?

– Мислете за часове, не за минути, – каза жената.

И те не лъжеше. Мястото бе претъпкано.

Един човек лежеше на пода и от време на време стенеше. Малко момиченце вървеше напред назад и държеше найлонова торбичка, където бе повръщало.

По едно време две медицински сестри изкараха човек на легло и го оставиха в чакалнята. На въпросителните погледи на хората наоколо отговориха:

– Съжаляваме, имаме нужда от легло.

Тони нервно крачеше напред назад и си мърмореше недоволно:

– Кой ли кръг на Дантевия ад е това място?

Най-накрая двамата с Мая срещнаха лекаря. Той погледна детето и му каза:

– Я подскочи.

Малкият изгледа изненадано мъжът с бялата престилка, но го направи.

– Боли ли те тук? – лекарят посочи мястото върху детското телце.

Малчуганът откликна:

– Не.

– Нямаш апендицит, – заключи лекарят.

Тони и Мая настояха за проверка. Това им костваше още няколко часа чакане.

– Вероятно има само стомашни проблеми, – успокояваха ги наоколо.

Тримата прекараха там шест часа в напрежение, страх и неизвестност.

Нямаше друг начин, Вероника трябваше да замине. Съпруга и почина при автомобилна катастрофа и сега тя сама отглеждаше дъщеря си.

Сестра ѝ разбра за затруднението ѝ и предложи:

– Доведи малката Пепи при мен. Моите момчета много я обичат, няма да я оставят сама.

Вероника въздъхна тежко, прегърна сестра си, а в очите ѝ изби влага.

– Благодаря ти, Стела. Бях готова да се откажа …. знаеш, че за Пепи всичко бих дала.

– Върви и не се безпокой, ще се грижим за нея.

– Пепи взима витамините си, но само ако получи шоколадов бонбон и …. не забравяй, че е малко срамежлива, …..страхува се от тъмното. А колкото до братовчедите си, тя също много ги обича …..

Младата майка изреждаше правилата и забраните за дъщеря си, а по-голямата ѝ сестра я слушаше внимателно и кимаше с глава.

Когато седна в самолета, Вероника затвори очи и се помоли:

– Господи, никой не познава дъщеря ми повече от мен. Тя е скъпоценна за мен. Аз не мога да бъда с нея, но Ти можеше …

Когато се тревожите за някого, поверете го на Бог. Той го познава най-добре и много го обича. Няма да го остави и ще се погрижи за него.

Марин водеше поредната си битка в живота. Чувстваше се, все едно покорява снежните Апалачи.

Той искаше да зареже всичко, но краката му вървяха един пред друг.

А нежен Глас му нашепваше:

– Дръж се! Не се отказвай! Помощта е близо.

Е, може да не е по начина, който Марин искаше, а тя и не бързаше, но все пак щеше дойде.

– Ще ти се случи нещо добро! Вратата на утрешния ден е отключена, само натисни дръжката и излез, – подтикваше го Гласът.

– Но защо трябва всичко това да се случва със мен? – роптаеше Марин. – Както гледам живота на другите …

– Художникът не е завършил делото си. Земята е неговото ателие. Ти си един от проектите Му. Всичко, което се случва на земята е част от Неговата картина, в която си и ти. Той все още не е довел работата Си с теб до край.

Сигурна съм, че Бог върши добро дело във всеки от нас и ще продължава дотогава, докато приключи, когато Исус ще дойде отново.

Той винаги е с нас. Доверете Му се.

Денят бе прекрасен, но не и за Деница. Силно главоболие я бе повалило на кревата.

Изведнъж се чу силно тропане по вратата. На Деница това се стори не като по-силно почукване, а като грохот.

Тя сериозна се ядоса:

– Това е навярно някой куриер, който не се е научил да се държи прилично.

Деница се бе приготвила да изкрещи на грубияна и да му каже всичко, което мисли за него.

Но това не бе служител от агенцията за доставки.

Тя дръпна рязко вратата и се стъписа.

Едра птица връхлетя върху нея. Деница размаха ръце и се разкрещя:

– Къш, махай се от тук.

Нарушителят на спокойствието се уплаши, побягна и известно време се спотайваше в близките храсти.

Очевидно и на животното му бе необходимо време, да се възстанови след „произшествието“.

Малко след това птицата изпляска с криле и отлетя.