Той стоеше пред Бога и обвиняваше този или онзи ден и нощ. Бе много изобретателен, не му се свидеха лъжите и изопаченията.

За да убие, открадне и унищожи потенциала даден от Бог на човека, създаваше диалог около греха, който държеше индивида в постоянно усещане за недостатъчност.

Целта му бе човек да живее в срам.

Вината се отнасяше за това, което бе сторил Борис, но срамът засягаше неговата идентичност.

– Бог ми е простил извършеното, – казваше си Борис.

Но позволяваше на обвинителя да го засипва с лъжи, относно неговата същност.

Това парализираше и пречеше на Борис да извърши Божията воля в живота си.

Още като младеж бе слушал от своя наставник:

– Призовани сме да използваме дарбите и талантите, дадени ни от Бог, за да променяме света, но ако не се отърсим от срама и чувството за недостатъчност, никога няма да можем да постигнем в пълнота това, за което Той ни е създал.

Борис бе уверен:

– Исус подмени греха ми със Своята праведност на кръста. Той ме направи ново създания. Аз съм Божие дете, напълно опростен, покрит с благодат и изпълнен със сила за да върша дела за Негова прослава.

Гласът на срама се противопостави:

– И ти вярваш на това? …. Това те успокоява? …. А това, което си извършил ….?

Това бе порой от лъжи и съмнения, които искаха да замъглят истинската идентичност на Борис.

Въпреки натиска, той успя да се отърси:

– Трябва да помня добре, какво Бог казва за мен, – изрече със силен глас Борис. – Аз съм Негово дете. Исус дойде, за да живея пълноценно. Отхвърлям срама и ще следвам Божията воля за моя живот.

Жеко бе сериозно притеснен:

– Казах „да“ вместо „не“ и това обърка всичко.

Димо изгледа изпитателно съученика си и го накара, да се поразмисли:

– Знаеш как да ядосаш майка си, а не си ли се замислял понякога, да ѝ кажеш друго така, че да ти се размине?

Жеко започна да се оправдава:

– Някои думи считаме за мъдри, а други за глупави. Как да реша кои какви са?

– Баща ми непрекъснато повтаря: “ Чети книги, за да знаеш как да се изразяваш. Учи, за да успееш“, – усмихна се Димо, – но да бъдем наистина мъдри, е необходимо да търсим мъдрост от Този, Който я е създал.

Димо се почеса по главата и продължи с разсъжденията си на глас:

– Божията мъдрост е безкрайна и често неразбираема за нас, но колкото повече време сме с нея, толкова повече тя открехва тайните си за нас.

– Божията мъдрост, – повтори като ехо Жеко.

– Чрез нея придобиваме мир, неразбираем за мнозина, – подчерта Димо, – а това ни дава възможност да владеем емоциите и думите си.

Пред Стоян вървяха баща и десетгодишно момиче. Той забеляза как от детето се изплъзна и се търкулна на земята карта.

– Сигурно ще забележат, че я няма, – каза си Стоян. – И без това закъснявам за работа. Да се оправят сами.

Бащата и момичето продължаваха да вървят без да забележат загубата.

Съвестта на Стоян надделя и той се върна до падналата карта. Тя бе предплатена за автобус.

Той ги настигна и им даде картата.

Те възторжено му благодариха.

Стоян се почувства удовлетворен.

– Направих толкова малко, а се чувствам невероятно добре, – каза си Стоян.

Човешкото тяло произвежда химикали, които подобряват настроението ни, когато сме мили с другите.

Създадени сме да се чувстваме удовлетворени, когато правим добро!

Не е нужно да правим страхотни неща през цялото време.

Ако направим нещо малко, за да помогнем на другите в ежедневния им живот, ние получаваме като наградата удовлетворение.

И това не е всичко. По този начин угаждаме на Бог, като правим точно това, което Той ни е накарал да извършим.

Това не е изненадващо. Ние сме създадени от добър Бог, който ни е направил да бъдем като Него.

Малин се бе окумил. Седеше и мъдруваше:

– Колко е прекрасно усещането, когато се изпълни това, което толкова дълго време си очаквал! Сърцето започна да тупти по-бързо. Усещаш повече сила и енергия. Животът изглежда много по-красив.

Беше време, когато си казваше:

– Ех, нямам търпение ….. Кога ще стане?

Имаше период, когато плановете рязко се промениха. Нещата, за които Малин толкова се надяваше, не ставаха. И всичко загуби смисъл.

– Нямаше желание да прави каквото и да е.

Само седеше и се съжаляваше, а сърцето му плачеше.

В това състояние го завари приятеля му Николай.

– Ей, докога ще седиш в локвата от сълзи, – каза му той.

– А какво друго мога да правя? – попита раздразнено Малин.

– Чуй, – Николай го потупа по рамото приятелски, – дори когато всичко се разпада, има Някой, Чиито планове винаги работят за твое добро. Бог знае точно как се чувстваш, в тези ситуации можеш да Го попиташ, какво Той би искал да правиш сега. Само трябва да Му се довериш. Той знае кое е най-доброто за теб.

Данчо бе се намръщил:

– Прошката не е извинение, нито е преструвка.

Той го осъзнаваше, но все още го болеше.

Дичо го потупа по рамото:

– Да простиш означава да продължиш напред, без да задържаш обидата в себе си.

– Да, но … ти не знаеш, – размаха ръце Данчо.

– Това не означава, че го извиняваш, нито че го подкрепяш, – заяви Дичо.- Отмъщението е Божа работа. Остави Господ да се занимава с него.

– Мога ли да моля Бог за благодат, когато нямам желание да я отдам? – попита с тъга Данчо.

– Добър въпрос, – усмихна се Дичо. – Щом ни е дадена благодат, нужно е свободно да я даваме.

Данчо само въздъхна, поне на този етап това бе трудно за него.