Навярно сте чували следните думи:
– Съжалявам, но вие нямате талант. По-добре оставете вашите творчески опити и се се заемете с някоя обикновена професия.
„Бездарен“, „безнадежден“, „безперспективен“, …. такива етикети лепва нашето общество на хора, които виждат живота по по-различен начин. Такъв е светът. Ако решите да го промените, винаги ще се намери някой, който категорично ще бъде против.
Такива „етикети“ не трябва да събарят вярата ви в способностите ви. Този, който иска да твори, по никакъв начин не трябва да се съгласява да бъде преквалифициран в надзирател и наблюдател.
Ето ви и един пример, как хората грешат, отхвърляйки таланта на двама души. Единият е Фьодор Шаляпи, а другият е Алексей Пешков или както е известен чрез литературните си произведения като Максим Горки.
Шаляпин и Пешков били бедни студенти и решили да подобрят материалното си положение. Тръгнали да търсят работа, като певци във хор или журналисти във вестник.
Парадоксът в ситуацията се състоял в това, че Пешков го взели в хора, но бил отхвърлен от вестника за журналист, а у Шаляпин открили литературен талант, но не открили в него такъв на певец .
За щастие, всичко в живота си дошло на мястото. След години бил забелязан писателския талант на Горки, а Шаляпин станал известен певец.
Това не е единствената история, в която се говори как съвремениците не са видели „грозното пате“ в един или друг човек притежаващ талант. За това правете неща, които обичате, вярвайте в себе си и не се съмнявайте в мечтата си!

Когато Божиите хора са в нужда бъдете готови да им помогнете.
Бог иска от нас да използваме нашите пари и ресурси, за да насърчим приятел, за да покаже любовта си към другите вярващи, както и да изградим по-добри взаимоотношения с тях.
Всеки път, когато давате пари на друг човек, това ви сближава. Когато давам пари на хората в малка група или инвестирам за някоя нужда, аз се сближавам с тези в групата и по-добре ги разбирам.
Ако вярващ се нуждае от помощ този, който инвестира за него влага средства за изграждане на общение и разбирателство с този човек.
Когато ние инвестираме нашите пари вътре в църквата за развитието на взаимоотношенията ни, това помага за приближаване на хората към Христос.
Бъдете креативни! Помислете добре! Колко изобретателни можем да бъдем в насърчаването към любов и подпомагането на другите.

Хората пишещи реклами и подобни текстове владеят нашите умове, нападат мозъка, влизат през очите и ушите и поглъщат духовното ни начало. Те са като досадни мухи, налагащи се на човек на улицата като лозунги, понятия и ценности на живота. Такива ежедневно измъчван портативните си компютри, издигайки бизнеса към следващата планината от нови продукти и марки. Те населяват това информационно пространство, с псевдосъщности, които не съдържат никаква обоснована стойност. Изкушават ни, развращават и ни променят. Преработват ни и ни връщат обратно. Принуждават ни да се движим с ококорени очи в супермаркетите, прилепват ни към екраните, вкарват ни в заеми и кредити, приспивайки ни. Демони с една дума казано.
Ако се вгледаме по на широко, самите писачи на такива реклами са зъбците на консуматорското общество и като креативни хора се различават от обикновените граждани само по спецификата на тяхната работа. Но работата им е на наемник и те също, като всички, трябва да се борят за парчето хляб. И в тази надпревара, нима е нужно да се замисляш за последиците от своите действия! Звучи добре като извинение.
Обществото като саморегулираща се система трябва да развива защитни механизми срещу инфекцията от реклама, както и срещу език спрямо потребителя. Кой ще защитава и ще влезе в битка за него? Отговорът е очевиден. Други творчески, креативни люде и хора на изкуството.
Ето това е, демоничния писач на текстове в целия си блясък: остри уши, безумни очи и светкавиците между пръстите му. Талантливи писатели вече не трябва да си измисли свои собствени светове, в които да потапят четящия. Сега имаме много по-мощни инструменти, покваряващи човешките души – копиратър, бизнес и реклама. Това са трите стълба, на които се опираме днес. Колко дълго ще трябва да чакаме момента, в който терминът „лице“ завинаги ще се превърне в „клиент“, а мозъците ни да бъдат пъхнати в някакви кутии? Кой знае!

Начинът, по който се държим у дома, може да служи като лакмус за всеки християнин.
Много е лесно да бъдеш примерен християнин сред приятели, когато се грижим за общественото мнение и представяме най-добрите си качества, отколкото да живеем християнски живот у дома.
Пред домашните си се представяме нелакирани и украсени. Те виждат как умората и стресът разстройват нервите ни. Знаят до колко в нас живее и се проявява Христос.
Ако съм истинска християнка, не трябва да допускам негативни проявления в дома си, като раздразнителност, придирчивост, злоба, подозрителност, егоизъм, мързел или да се вкисвам от най-малкото нещо.
Напротив, всеки ден ще се старая с помощта на Святия Дух и Божието Слово да изграждам плода на Духа „… любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“.
Как ли ще се измени атмосферата в дома ми, ако последователно въплащавам в живота си тези християнски добродетели?

Веднъж попитали Леонардо да Винчи:
– Как можете да създавате такива прекрасни картини?
Великият художник се замислил малко и казал:
– С боите.
Светът е такъв, какъвто вие искате да го видите!
И не е важно какъв художник сте, а какъв е цвета на боите, с които рисувате.
Ако нещо не ви устройва в този свят, сменете цвета на боите си и нарисувайте нова картина….
По-добре използвайте в живота си цветовете на щастието, любовта, процъфтяването, здравето и активното дълголетие!