Парка е идеално място за почивка. Езерце, чист въздух, полянки. Началото на пролетта е, но времето е топло. Планирано е храна на открито и нови запознанства.
Наоколо множество хора се разхождат с децата си.
Момченце на около три години разговаря с майка си. Гласът му е силен и емоционален.
– Мамо, аз си спомням, че и миналата година бяхме тук.
Хората наоколо наостриха уши и се загледаха в майката и детето.
– Да, – казва майката, – тук бяхме и миналата година. Странно е, че си запомнил това. Браво! Отлична памет имаш, – зарадва се майката.
– Помня, че ми събухте обувките и аз извиках.
– Да, събухме те, за да походиш малко бос по земята. А защо извика? – поинтересува се майката.
Детето със сълзи в очите каза:
– Как да не извикам? Нещо ме ужили по крак… – и момченцето отново заплака, като си спомни за този момент.
– А защо тогава не ни каза? – озадачена попита майката.
– Какво да кажа?! …… А аз тогава можех ли изобщо да говоря?

Живял някога един цар. Той извикал двама души и им поръчал следното. Единият трябвало да състави списък на добрите хора в царството, а другият на лошите. Дал им една седмица срок за изпълнение на задачите.
Една седмица по-късно двамата представили списъците си пред царя.
Царят попитал този, който трябвало да състави списък на всички добри хора в царството:
– Нима не намери добри хора в цялото царство?
– Не, всеки е лош. Даже не намерих нито един добър човек.
След това царя попитал другият:
– Колко лоши хора можа да намериш?
– Николко, – казал вторият, – не можах да намеря нито един лош човек. Всеки е по-добър от мен и в списъка мога да напиша само своето име.
И с тези думи написал името си в списъка.
Това е правилния начин на мислене. Само човек, които мисли така може да има любовта, уважението и близостта на Бога.

– Заради истината съм готов да отида навсякъде, – казал пламенно един ученик
Учителят бил изненадан.
– А кога ще тръгнеш, – попитал го той.
– Веднага щом ми кажеш къде да отида.
– Мисля, че трябва да отидеш там, където сочи носът ти, – казал учителят.
– Хм….. И къде да се спра?
– Където искаш.
– И ще намеря ли там истината?
– Ами да. Тя ще стои точно пред носа ти и ще гледа в невиждащите ти очи.

Европейската комисия бе принудена да признае, че всяка година на територията на Европейския съюз корупцията и бюджета на разходите за подкупи достига 120 милиарда евро или 160 милиарда щатски долара.
При това, около 75% от страните-членки на Европейския съюз, са убедени, че в тяхната страна, корупцията е широко разпространена. А най-лоша е ситуацията с тези злоупотреби в такива бедни страни като Гърция, където 99% от населението смята корупцията за неотменима част от живота си.
В сравнение с Дания корупцията е призната само от 20% от населението и тази цифра е най-ниската за страните-членки на ЕС.
Не минават и без нарушение в самата Европейска комисия, където само миналата година корупцията е „погълнала“ почти пет милиарда евро.

Понякога човек става свидетел на нещо, на което не всеки би се решил.
Ситуацията е съвсем банална и все пак…..
Пешеходна пътека и три ленти за колите. Минава жена с количка.
Колата на крайната лява лента я пропуска и тя минава. В средата спира сребриста Тойота.
В крайната дясна лента „лети“ от далече кола…..
Шофьорът на Тойотата виждайки всичко това, рязко зави и прегради лентата, прикривайки жената с колата си.
„Летящият“ по чудо успя да спре…
Дълго след това си мислех, дали бих постъпила така или не. Това е невероятно! Тръпки ме побиха.
Едно разбрах, че не всичко е загубено, все още има хора между нас!!!