Лев Толостой е писал: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему.“
Сега много двойки се развеждат. В семействата настъпват кризи по една или друга причина. Бащи говорят на синовете си: „Докато си жив, не се жени“.
Ясно е, че любовта в нашия век трябва много да се пази.
Традиционните семейства се строят на някои от следните принципи: двамата са длъжни един към друг, подчинен и началник, …. с други думи семейството се разглежда като вид работа.
В семейство, където любовта е израз на дадена работа, нещата се развиват лошо.. Например в взаимоотношения началник подчинен, желанието е да се стои по-далече от началника. Обвиненията и оправданията са безкрайни, от там идват и множеството скандали в семейството. Живот пълнен с изпълнения на чужди желания е безрадостен.
Днес много семейства живеят на принципа: всеки е началник и сам на себе си подчинен. Всеки живее според желанията си. Така се поражда егоизма и отчуждението.
Истинското семейство трябва да се опира на приятелството, там няма началник и подчинен. Приятелите не лъжат и не изменят на другарите си
Семейството трябва да бъде от тип любов – дружба. В такова семейство няма кавги, изневери и лъжи. Любовта разте и с годините се засилва.

Обикновено, когато човек трябва да се откаже от нещо, което се е превърнало в „навик“, а не е полезно за него, задава въпроса; „Какво ще спечеля ако се откажа от това?“
В случая действа не толкова търсенето на сметка в цялта работа, а нежеланието да се разделим с нещо „любимо“.
Е нека опитаме, дали предложеното ще се окаже парче месо в сравнение с гол кокал.
И така, какво ще спечелите ако престанете да пушите:
Вашите бели дробове няма да са застрашени и вие без запъхтяване  ще стигате поне до 5-я етаж.
Вашите близки и роднини ще са ви много благодарни. Няма да вдишват тютюневия дим, който е опасен за тяхното здраве.
Ще икономисате прилична сума. Ако не ми вярвате вземете химикал и изчислете колко бихте похарчили за цигари в близките 2-3 години.
Няма да ви измъчва съвеста от мисълта, че е време да захвърлите този вреден навик.
Отказа от цигарите, ще подобри самочувствието ви. Вие сте излезли победител в една доста оспорвана битка.
Зъбите ви няма да пожълтяват. Така няма да се страхувате да се усмихвате.
Ще спечелите и доста време, което губите за купуване, на тази безполезна стока.
Списъка от предложение за подобряване на живота ви, след отказване от цигарите, може да бъде продължен, но всичко се оказва във вашите ръце и най-вече желанието да го направите. Ако всичко това остане само като думи, без вашата воля, губи смисъла си.

Един свещеник бил в онлайн форум. По време на общението той видял, че един от участниците във форума съобщава за намерението си да се самоубие, но никой не придавал голямо значение на думите му.
Свещеникът усетил, че ситуацията е сериозна и че животът на този човек е в опасност.
Тогава той написал на отчаялия се: „Ако си решил да напуснеш този свят, това, което е ценно за теб, да кажем парите, ще ги изхвълиш ли или ще ги дадеш на някого“?
Човекът отговорил: „Ще го дам, разбира се, нека се използва“?
Свещеникът продължил: „Ако твоя живот повече не ти е нужен, не го губи, дай го на Исуса“.
Последвала дълга пауза. Навярно отчаялия се човек мислел над предложението….
След известно време написал:“Съгласен съм….“
По нататъшното общуване  с този човек, послужило за неговото покаяние и приемането на Бога.
Така един свещеник могъл да спаси животът на съвсем непознат човек.

Двама спорили:
– …. Но ако те не са съвършенни?
– И това е добре, защото ще има към какво да се стремят.
– Но ако са осъдени на смърт?!
– И това е добре. Така те имат шанс да се научат да ценят дадения им дар – живота.
– Но ако те не различават доброто от злото?
– Това означава, че сами трабва да се научат какво означава това.
– Почакай! Ами ако те не се стремят към съвършенство, не ценят живота като предоставен им дар, нариат бялото черно, а черното бяло?
– Ето това ще бъде тяхната …. свобода да избират.
– Но това не е ли опасно?
– Да. Това е така. И опасността е голяма. Но нима те иначе ще започнат да възпиемат живота …. истинския?

Бащата на едно малко момиченце бил пилот. Веднъж те летели през Атлантическия океан, но започнала буря.
Стюардесата събудила момиченцето и го помолила да затегне предпазния си колан, тъй като са навлезли в зона на турбуленция. Момиченцето отворило очи, видяло, че около самолета святкат светкавици и попитало:
– А къде е татко? Той на кормилото ли е?
– Да твоят баща е в кабината на пилота, – казала стюардесата.
Момиченчето се усмихнало, затворило очи и отново заспало.
Бог държи кормилото на живота ни. По-скоро той би искал го задържи, но ни дава свобода, как и къде да отидем. И твърде често ние попадаме в катастрофа. Това не е изненадващо, тъй като смятаме, че можем да поемем кормилото, а все още не сме се научили да летим.
Бог ни познава. Той знае нашите силни и слаби страни. Знае какво е най-добро за нас. Ако ние му се доверим за управлението на живота ни, Той ще ни отведе у дома безопасно.