Да запомниш името на някой, с когото се запознаваш има голямо значение. Човек се чувства горд, когато го помнят и наричат по име. Запомнянето на имена, не е само вежливост, но дава големи възможности в контактите с хора, особено ако това се отнася до бизнес.
Ето четири начина, които могат да ви помогнат да запомните името на даден човек.
1. Когато ви представят човек, не забравяйте да произнесете името му на глас. Например, можете да кажете: „Приятно ми е, че се запознах с вас Петър Николов“. Вие имате оше един шанс да повторите името на човека, когато го представяте на свои приятели или познати.
2. Можете и да си създадете някакъв мнемонически код, който създава нужната ситуация за самото запомняне. В случая използвате следните начини: създаване на ритъм, записване, произнасяне на името по букви, дори от зад напред.
3. Използвайте името на човека, докато общувате с него, но не се увличайте да го правите често, защото името ще настройва неприятно слушателя и ще изглежда някак странно.
4. Направете асоциация между името на човека и някаква особена негова външна черта. Възможно е във външността му да няма нещо забележитело, тогава обърнете внимание на начина му на говорене, избора на думи и изрази.
Вярвам, че тези съвети ще ви помогнат да завържете нови познанства и ще разшири мрежата ви от приятели.

Не си мислете, че някой е по-умен или по-сръчен от вас. Просто те са почнали по-рано да се упражняват.
Понякога записвам неща, които като купчини смутени мисли нахлуват в главата ми. Написаното не винаги е най-доброто, но аз съм доволна, че някой пълзи по тези редове и това му е интересно.
Всичко тръгва от идеята и опира до очакванията. Иска ти се да направиш най-доброто, най-същественото, така че да грабнеш сърцата на хората. Лошото е, че винаги сме притиснати от срокове, но винаги в нас е останала сила, да възобновим опитите си, дава ни се още един шанс през оставащите дни от живот ни.
Зачеркнете големите неща и обърнете поглед към важните. Вярвам, че това ти звучи доста мотивиращо, така че то е достатъчно да отвлече желанието ти да сливаш времето си с разни боклуци и да насочи вниманието ти към нещо по-рационално.
Основното нещо е човек да има цел. Когато човек има такава, разбира стойността на времето.
„Обърнах се, и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните, но на всичките се случва според времето и случая“ (Екл. 9 : 11).

Екип от учени от университет във Финландия провели експеримент върху 701 участници, като им показали емоционално видео, снимки на различни изражения на лицето, разкази и филми, които предизвикват особени емоции.
След това те били помолени като използват силуети на компютърно генериран човек да посочат къде в организма са почувствали конкретен стимул, добавяйки, горещи или студени цветове.
„Ние често си мислим, че емоциите са това, което се случва само в ума, но има достатъчно доказателства, че това се случва и в нашето тяло,“ – обяснява авторът на изследването Лаури Нуменма.
Учени комбинирали отговорите на участниците в универсални топлинни карти с широк спектър от емоции.
Повечето основни емоции, предизвикват дейност в горната част на гърдите, което вероятно се дължи на промени в дишането и сърдечната честота.
Усещанията в горните крайници са неразривно свързани с емоциите на сближаване, като гняв и любов, а по-слаба активност или тежест в крайниците е свързана с емоциите на тъгата и тревожността.

Дървена пешеходна пътека преминаваща през железопътната линия раздела живота на семейство Иконостасови на преди и сега.
В неделя 79 годишната Екатерина Герасимовна, както обикновенно се движела с двете си внучки 16 годишната Настя и 9 годишната Катя. Отивали на църква. Настя е инвалид по рождение и баба ѝ я возила в количка.
Както винаги, възрастната жена трудно бутала количката по дървената настилка, за да преминат от другата стрна на линията. Катя вървяла до тях.
Изведнъж инвалидната количка заседнал между изгнилите дъски. В това време от завоя с пълна сила връхлетял влак…..
Всичко, което успяла да направи възрастната жена преди смъртта си било да отблъсне внучката си настрани.
Бабата не оставила болната си внучка даже под колелата на връхлитащия влак.
Малкото селце Валентиновка, отдавна сляло се с научния град Каральов, от всички страни е стеганато от многоетажни сгради. Въпреки това, тук още се усеща провинциалния селски дух.
Домът на Иконостасови е малък, един от най-старите в селото. Семейството живее тук от векове.
Всички съседи са в шок от случилото се. Всички са познавали и обичали Екатерина Герасимовна и нейната внучка. Наричали ги двете Кати. Имало и две Насти, едната по-голямата внучка, а другата снахата.
Двете жени, младата и старата се грижели за семейството. Единственият работоспособен мъж, син на Екатерина Герасимовна и мъж на Настя  починал от рак преди четири години. Оставил децата си сираци, а жена си вдовица.
Неговата първа жена, майката на по-малката Настя, напуснал семейството след раждането на дъщеря му, която имала детски церебрален паралич. До появяването на по-голямата Настя за детето се грижила бабата. След случилото се Настя с малката Катя, пред очите, на която станала страшната трагедия, останали сами. От голямото семействосега са само те и парализираният дядо.

Старая се да следя събитията в Украйна, опитвам се да ги разбера. Но все повече и повече се обърквам.
Та всички тези украинци, белоруси, руснаци….. са обикновенни  хора.
Може би не трябва да говоря за воените действия, за ранените и убитите, но нима мога да затворя очи пред всичко това?
Не мога да променя ситуацията, но като човек вътрешно преживявам нещата. Неволно в мен се заражда агресивно чувство. Някой е виновен за това и трябва да бъде наказан. Но може би на тази агресивност и търсене на отговорност, някой разчита, подържа я и я подклажда.
Когато човек види кръв и страдания, като че ли престава да вижда хората, всички се делят на свои и врагове, всичко става много просто и мозъкът се изключва, той повече не размишлява и не мисли.
Много от тях са умни и добри хора. Много бих искала да преодолеят сатанинската война в умовете и душите си.
Силата на доброто е велика сила!
Господи, спаси и вразуми всички, които живеят със злоба в сърцата си, които воюват против народа си и унищожават безащитните!
Искрено желая мир в Украйна и във всеки наш дом. Нека има спокойствие, здраве, благоденствие, топлина и много любов.