Веднъж малката Люси доде при майка си и я попита:
– Мамо, аз от къде съм?
Майката леко се смути, но все пак реши, че след като детето иска да знае, то сега е най-подходящото време да каже на дъщеря си.
Тя сложи малката си дъщеря на колените си и започна да ѝ разказва:
– Ние се срещнахме с баща ти и се обикнахме. Оженихме се. И като проявление на любовта ни един към друг в мен се зачена живот, който започнал да се развива и да расте. Накрая ти се роди, а сега седиш на колените ми.
Детето слушаше с широко отворени очи. Когато майката свърши своя разказ момиченцето коментира възторжено:
– Еха, каква история! Това е нищо в сравнение с краткия отговор на чичо Петър! Когато го попитах от къде е, той просто ми каза, че е от Сливен.

Ние живеем в един удобен свят където всичко се върти около нас – хората. Може би преди няколко века, ние бяхме наистина по-близо до природата. Но съвременната цивилизация е нестабилния път, който може да доведе до смъртта й.
Ние виждаме плодовете на това, което правим: къщи, коли, пейзажи, но нас ни няма сред всичко това.
Цялата съвременна цивилизация не може без електричество. Ако то изчезне, станциите ще изгният и природата ще си вземе своето.
Без значение как сме се опитвали да покорим самата земя, природата в крайна сметка ще вземе своите жертви.

Мнозина вярват, че идеалната връзка с децата, съпруга и колегите е когато не съществуват конфликти, има само мир и спокойствие.
И те полагат усилия, за да избегнат конфликтите. Използват всякакъв начин да ги предотвратят, дори в ощърб на себе си, само и само да избегнат конфликтите.
В края на краищата нали идеалната съпруга и майка не крещи, не повишава глас и в нищо не противоречи?
Но проблема е в това, че всеки човек е различен, всеки си има своите „бръмбъри“ в главата и разбиране за ситуацията, така че без конфликт не може да мине.
Тук и там се получават несъотвествие, повишава се глас, стига се до конфликт. Появява се чувството за вина, угризения на съвестта и мисли от рода на : „Аз съм лоша съпруга и майка“, „При мен нищо не се получава“, „Аз не съм достойна….“
Когато говоря за конфликт имам в предвид конструктивния конфликт, той е много нужен и важен.
Представете си, вие се намирате на място, където има съмняващи се. Естествено, че в дадено обсъждане ще има хора, които мислят като вас, но ако се появи някой „другомислещ“, разговорът придобива съвсем друга окраска.
В спора всички ще загубите, ако не осъзнаете, че този конфликт  е резултат не от хората, а от различните  гледни точки.
В обществото трябва да разберем едно, че здравите отношение не се характеризират с без конфликтност, а с умения правилно да излизаме от тях.

Повече от 400 човека са си заровили главите в пясъка на австралийския плаж Бондо Бийч в Сидни.
Така те се противопоставили против нежеланието на правителството на Австралия да повдигне въпросите за екологията на форума G20, който ще се проведе в страната на 15-16 ноември.
Протестиращите са възмутени от нерешителността на австралийския премиер Ебота по въпросите за изменението на климата. Активистите предлагат да се последва примера на Китай и Съединените щати, които са се съгласили да намалят емисиите в атмосферата.
В протестта са участвали двойки с малки деца, ученици и хора в делови костюми.
Смята се, че щраусите си заравят главите в пясъка, опитвайки се да се скрият от опасността, въпреко че орнитолозите отричат това.
През 2009 г. Ебота е нарекъл научните изследвания в областта на изменението на климата „глупости“. През юли 2014 Австралия премахна данъка върху емисиите на „парникови газове“.
Китай и САЩ в края на срещата на високо равнище на АПЕК, която се е провела на 10-11 ноември, са подписали споразумение за намаляване на емисиите на въглероден двуокис в атмосферата.
Пекин е обещал, че до 2030 г., емисиите на тези газове в страната ще се прекратят и слънчевите панели и вятърните мелници ще обеспечат една пета от потреблението на енергия в Китай.
Вашингтон е обещал да намали емисиите на въглеродни емисии в САЩ към 2025 г. до 72-74 процента спрямо равнището от 2005 г.

Има определени правила и принципи, които ни помагат да изграждаме нашите взаимоотношения с децата.
Поведението на едно дете, крещането му, избухванията му, неподчинението, нежеланието му да се храни или да ляга да спи навреме, не го прави лошо дете. То не иска да ви съсипва живота, не иска да ви навреди или обиди. Любовта е основата, на коята се строи здравата психика на детето.
Ако майката се съмнява в способностите на детето си, ако го сравнява с други деца или говори лоши неща за него пред други хора, създава условеия, макар и без да осъзнава, детето да стане лошо.
Трябва да има моменти, когато малчуганът е необходимо да усеща, че дори да е сбъркал, той е обичан и тогава е по-склонен да се пребори с неправилното си поведение. Има разлика в това да кажете на детето си: „Не ми харесва това, че пак си си разпръснал играчките“ и „Толкова си разхвърлян, писна ми от теб“.
Когато детето е малко, иска да си изясни кой е главния. Отказвайки да направи нещо, то иска да провери вашата надежност и авторитет.
В първата година от живота си детето се запознава със всичко около него, затова е необходимо още тогава да получи потвърждение за истиността на вашите думи. Ако има разминаване между правилата в къщи и тези, които се наблюдават в друго семейство, това може да предизвика конфликт у детето, но това не означава, че това което сте възприели във вашия дом, можете с лека ръка да отмените. Детето трябва да получи граници, осигуряващи му сигурност.
Една от движещите сили на развитието на детето е да стане възрастен. А това става, когато расте в своята сфера на отговорности и дава своя принос в живота на семейството.
За да бъдат отношенита ни с детето спокойни, трябва да запазим привързаността му към нас. Не малко са случаите когато авторитетът на родителите пада в очите на детето и то заменя привързаността на родителите си с тази към приятелите си. За това е необходимо да изграждаме стабилни „мостове“ помежду си.
Когато се разделямо с детето и то е още малко, не трябва да наблягаме на самата раздяла, а на срещата ни след това. По–добре да казваме: „Когато се върна, ще направим това и това…“
Децата често се страхуват да заспят, кажете му: „Когато се събудиш сутринта, аз ще бъда до теб“.
За да съхраним привързаността на децата ни към нас е необходимо да правим нещо интересно с тях, да поиграем на игра, която те харесват или просто да си поговорим, да ги изслушаме, без да се натрапваме със съвети.
Детето трябва да разбира, че сега майка му е на негово разположение и то не трябва да я дели с раговорът по телефона, занияманията със сестричката му или взаимоотношения със някй човек отвън. Това е неговото време.
Когато изискваме някакво действие от детето, не е нужно за това да му крещим от съседната стая. По-добре да отидем до него и конкретно да му заявим, какво искаме. Например: „Ето ти панталоните и фанелката, обличай се бързо, отиваме на пазар“.
Майката смята, че щом се роди детето, тя е длъжна да изпълнява всички негови прищявки. Длъжни сме да се съобразяваме със нуждите на малкия човек, но трябва да  му показваме къде е границата, за да знае детето до каква степен и какво може да си позволи. Ако не поставим такива граници навреме, ние се уморяваме, раздразняваме и крещим. Дете без граници се превръща в малък тиранин.
Ако дълго продължават забраните, възниква ефектът на противодействие. Забранете едно, но посочете три неща, които разрешавате. Например: „Не можеш да вземеш този нож, но можеш да вземеш тази кърпа, малката кутика до вратата или мечето от леглото“.
Заедно с мъжа си трябва да определите какво може понякога, винаги или изобщо да не се прави в дома ви. Този ред трябва да се съблюдава строго, за да не се обърква детето. Възможно е да съществуват изключения, но и те трябва да са регламентирани. Например, вечер се ляга в 21 часа, но ако има рожден ден, гости или някакъв такъе изключителен случай, часът за лягане може да се отложи с един час, но не и по-късно.
Авторитетът на майката и бащата се затвърждава, когато те строго държат за правилата, които са въвели. Трябва да се установят норми и цености в семейството, независимо от възприетите в друго семейство. Ако в един дом е прието да има две котки и едно куче, а в друг не, това не трябва да води до конфликт.
Отнасяйте се с разбиране към децата и не забравяйте да ги обичате.