Един ловец се изкачил на една планина, за да търси зверове. Уморил се и седнал. Видял ято птици и си помислил: „Защо Бог не е дал на човека крила?“
Но ако ти ги даде, ти ще бъдеш недоволен и ще кажеш: “ Защо не съм ангел?“
Когато станеш ангел ще кажеш:“Защо Бог не ми даде да управлявам небето?“
А ако ти дадат да управляваш небето, ти и тогава няма да бъдеш доволен и ще искаш още повече.
За това по-добре винаги се смирявай, бъди доволен от това, което имаш, това което ти се дава и ще живееш щастлив и доволен с Господа.
Разбрал ловецът, че това е истина и се съгласил.
Ако си алчен и много неща си пожелаваш ще останеш без нищо. Така става обикновено в живота.

Млад човек започнал работа като продавач. След първия работен ден началникът му го попитал:
– Колко клиента обслужи днес?
– Един.
– Само един? И каква сума е изразходвал за покупката си?
– 104 937 долара и 17 цента.
– Какво? И какво му продаде?
– Първо малка рибарска кука. След това голяма кука. Взе си и въдица. Попитах го, къде ще ходи на риболов и той ми каза, че ще бъде на едно езеро. Тогава го попитах дали няма да му е нужна нова моторна лодка. Когато се реши да си я купи, го попитах с какво ще я превозва. Той има малка Тойта, така че му предложих нов джип. И той замина с Ланд Круизер.
– Ти си продал на човек, който е дошъл само за една кукичка цяла кола?!
– Не съвсем. Всъщност той беше дошъл да купи пакет тампони за жена си. И аз му казах, така и така са развалили неделята му, дали не би искал да отиде за риба.

Представете си, че окото каже на тялото:

– Да вървим по тези релси. Пътят е чист, а и влакове не се виждат.

Тялото тръгнало по релсите, но ухото се обадило:

– Долавям свирка. Май идва някъде отзад.

Окото започнало да спори:

– Доколкото виждам релсите са чисти и в двете посоки. Да вървим напред.

Тялото се вслушало в окото и продължило пътя си.

Ухото отново се обадило:

– Все по-осезаемо долавям приближаването на влака.

– А ние усещаме как релсите вибрират, – обадили се краката. – Най-добре е да се махнем от релсите.

Бог е дал на тялото ни много и различни части. Когато всяка от тях си върши работата и се съобразява с останалите, цялото тяло действа добре и в синхрон.

Учител помолил ученик да направи маса.
Когато тя била почти завършена, трябвало да се забият няколко пирони в капака.
Ученикът забил първите пироните с три точни удара. Но следващият се забивал много трудно и ученикът трябвало да изразходва за него още малко време. Четвъртият удар забил пирона твърде дълбоко и дървото се напукало.
– Твоята ръка удари с чука три пъти точно, – казал учителят. – Когато някое действие стане нещо обичайно, то губи своето значение и това може да причини повреждания. За всяко действие, което е твое, има само една тайна, за да бъде точно изпълнено: Никога не позволявай навикът да управлява движенията ти.

Живял някога един младеж. Той решил да стане атеист. По това време се носела славата на някой си Мойше-атеистът, който можел кой да е свещеник в спор да победи. Решил младежът да отиде при него и да му стане ученик. Той много ходил и разпитвал и накрая стигнал до къщичката на великия атеист. След като почукал на вратата чул дрезгав, старчески глас:
– Кой е там?
– Извинете, вие ли сте Мойше-атеистът?
– Докато живея се надявам, младежо.
Изминах много мили, пътешествах по различни страни, за да ви намеря. Искам да стана ваш ученик.
Старецът учудено се вгледал в юношата.
-Ученик? Но какво можете да научите от мен? Аз не съм занаятчия, нито учен или политик.
– Чух, че сте най-големият атеист. Аз също съм атеист и искам да чуя вашите аргументи и да се науча.
– Значи ти си младеж атеист?
– Да, аз не вярвам в никакви богове. Те не съществуват!
– Интересно…..!Чуйте ме, млади момко! Вие чели ли сте Библията, Корана или апокрифи?
– Не, но….
– Говорили ли сте с жреци, свещеници, имами?
– Не.
– Правили сте поклонение на свещени места?
– Не, но защо? Аз не вярвам в това….
– Живели ли сте при отшелниците, наблюдавали ли сте живота им, разговаряли ли сте с тях?
– Не.
– Тогава вие не сте атеист.
– А какъв съм всъщност?
– Вие сте невежа!