Живял някога един майстор. Той правел красиви икони и иконостаси, като ги украсявал със злато и сребро. Славата му на майстор се разнесла по цялата страна

Богатите хора били склонни да купуват от него. Така този майстор живял в благоденствие.

Дошла един ден смъртта при него. Застанала душата му пред Господа, цялата трепереща.

Завел го Господ до края на една пропаст и го накарал да погледне в нея. На дъното ѝ лежали неговите икони и иконостаси, които той бе направил през живота си.

– Господи, – казал майсторът, – нима неугодни са били работите ми, които толкова внимателно и с любов съм правел?

Господ му отвърнал:

– Дадох ти голям талант. Но не златни икони и иконостаси да правиш с него. От теб очаквах милосърдие и любов. Но това ти не даде нито на Мен, нито на хората.

Тичаше младостта редовно и неотклонно всеки ден на дискотека. Цяла нощ се весели, без да изпита умора.

Дойде старостта рано сутрин до храма, стигна до прага, но по-нататък не намери сили да отиде …

Седна и заплака

Мъдростта видя това и въздъхна:

– Ако младостта знаеше и старостта можеше …

Един китайски император изведнъж осъзнал, че не може да прочете всички книги на света, дори и само тези в своята библиотека. А по-рано се надявал, че ще узнае смисъла на живота, усвоявайки знанията от тези томове.

Той извикал придворния мъдрец и го помолил:

– Напиши историята на човечеството, така че да се разбере, защо хората живеят.

След няколко десетилетия той донесъл 500 тома, в които било описано всичко. Императорът разбрал, че не може да прочете всички тези книги, за това помолил:

– Съкрати изложението си и следващия път донеси само най-главното.

Минали години и мъдрецът донесъл 50 книги. Но императорът бил вече остарял, осъзнал, че няма да може да прочете всичките тези 50 книги в края на живота си.

Владетелят отново помолил:

– Преработи текстът и отдели само най-важното.

Когато мъдрецът донесъл книгата императорът вече умирал. Преди да иде в отвъдното той помолил мъдреца:

– Донеси ми най-главната фраза, чрез която да разбера смисъла на живота.

Тогава мъдрецът казал:

– Човек се ражда, страда и умира…..

Тръгнала лакомията на гости на алчността.

Скарала се по пътя със сребролюбието, казвайки му

– Няма да ти дам  влезеш в столовата, да не говорим да похапнеш там.

И сребролюбието си тръгнало с празни ръце да се оплаква на гнева.

Дошло утешението в едно хубаво село с къщи като дворци, където живеели най-богатите хора.

Помислило си, че тук ще може малко да се отпусне и да си почине от непрестанния труд по градовете и селата.

В края на краищата тези тук имали всичко.

Но къде ти?

Оказало се, че именно тук трябвало да работи с пълна сила, много и усърдно, без умора, с пот на челото.