Там, където се срещаха двете течения, се бе образувал водовъртеж в реката. Близо до брега привличаше погледите красива и изящна лилия.
Въртопът бе я забелязал и си каза:
– Тя трябва да бъде моя. Ще използвам всички средства, за да я покоря.
И той започна да предлага на очарователната красавица неща, звучащи привлекателно за нейните уши:
– Ела да направиш една вълнуваща разходка по реката върху бързите ми вълни. Виж колко е нежна и прохладна водата в сравнение на непоносимата жега, която цари около теб ……..
Въртопът не преставаше да предлага на лилията всевъзможни развлечения и удоволствия, които тя би могла да изпита на движещи се с голяма скорост негови вълни.
Красавицата започна да се колебая. Предложенията звучаха примамливо и съблазнително.
Тези ухажвания на въртопа не останаха незабележими за бръмбара, който бе лудо влюбен в нежното цвете. Сърцето на твърдокрилото насекомо се сви от болка, защото виждаше, че красивата лилия бе склонна да последва жестокия въртоп.
– Той ще те погуби, – нещастният бръмбар се опитваше да спре омаяната лилия. – Ти ще пропаднеш във водите му и ще се изгубиш.
– Той е толкова силен, красив и тайнствен, – възрази опиянена лилията. – Може би ще приема предложението му.
– О, така ли? – извика отчаяно бръмбарът. – Тогава виж, какво те очаква, ако го направиш.
Той сви криле и скочи във водовъртежа. Водите се завихриха край него и бръмбарът изчезна от погледа на лилията.
Ненагледното цвете присви белите си нежни листа и се разплака. Нейният верен приятел, се бе пожертвал, за да я предпази от глупостта, която бе решила да извърши.
Едва сега тя разбра какво е да бъдеш обичан истински.
