Струйки вода пробиха земята и се образуваха два прекрасни извора.
Наоколо дървета, храсти, птици и животни ги приветстваха и шепнеха за тях:
– Колко са красиви.
– Водата им е чиста и бистра.
Старият дъб се огледа във тях и им каза:
– Пред вас се отварят две възможности.
Изворчетата, които шумоляха и буйно изразяваха възторга си от посрещането, се смълчаха и се заслушаха във вековния глас на старото дърво.
Листата на дъба зашумоляха, а от ствола му се изтръгна загрижена въздишка.
– За вас сега има два пътя, – обърна се той към изворчетата. – Може да станете по-дълбоки, но по-малки или да бъдете големи покривайки големи площи от земята.
Едното от изворчетата веднага се обади:
– Ще се разширя и ще стана голямо, така че птиците да ме виждат от високо.
– Бих искало, – прошепна другото, – да запазя водата си чиста, така че, който пие от мен да утолява жаждата си.
– Че кой ще те види, когато си толкова малко? Ще се загубиш из тези шубраците, – присмяло се първото изворче. Те ще дойдат при мен, защото ще се виждам отдалече.
Минаха години.
Водите на първото изворче се разляха и покриха големи пространства от земята. Не беше трудно да бъде намерено.
Водата на второто си проби път в една огромна скала и излизайки през една пукнатина искреше от чистота. Слънчевите лъчи радостно се отразяваха в него, но водните му струи оставаха почти незабележими в гъстата зеленина.
Дойдоха лоши времена. Настана суша.
Образувалото се голямото езеро започна да губи водите си. От него започна да се носи смрад. Водата му стана зеленикава и слузеста. Никой не искаше да го погледне.
А малкото изворче, под лъчите на светлината стана още по-красиво, прозрачно и чисто. И въпреки че бе малко всички искаха от освежаващата му влага.
Така Истина разкрива скритите помисли на човека. И ако те са зли, се открива неговото загниване и умъртвяване.
Погледнете към Бога, Който може да ви очисти и ви направи полезни и плодотворни.
