Петър бе слушал да се казва за едно племе:
– Там тестват младите мъже за зрелост, като ги остават в самота.
И той като младеж реши да изпита себе си.
Тръгна на далечен път и се озова в една красива цъфтяща долина.
Огледа се наоколо и забеляза заснежения връх на планината, който си извисяваше много високо.
– Ще се изкача до него, – реши младежът.
И започна да се изкачва.
Когато стъпи на върха, видя в безкрайното пространство красиви пейзажи. Сърцето му се изпълни с гордост.
Изведнъж чу странно шумолене в краката си. Погледна и видя една змия. Той веднага отскочи, но змията проговори:
– Умирам, тук е прекалено студено за мен и няма никаква храна. Вземи ме със себе си и ме занеси в долината.
– Да не съм луд, – намръщи се младежа. – Познавам природата ти. Ти си змия и ако те взема ще ме ухапеш. Смъртта ми е неминуема.
– Няма да се държа с теб така, – примоли се змията. – Ако ми помогнеш няма да ти навредя.
Петър ѝ нямаше доверие, но тя толкова изкусно го убеди, че той я пъхна под дрехата си и заслиза за надолу.
Когато слезе в долината младежът, внимателно положи змията на земята.
Изведнъж влечугото се обърна и го ухапа за крака.
– Обеща ми, – извика Петър.
– Ти какво очакваше? Много рискува, като ме взе със себе си.
