Тома беше добър ловец. Той често ходеше в гората за лов.
Един ден той дълго се изкачваше по склона на една висока планина, следвайки звяр. Уморен седна на един камък, за да си отдъхне.
Видя ято птици, които прелетяха от единият връх на другия и си помисли:
„Защо Бог не е дал крила на човек, за да може да лети?“
Изведнъж Тома много ясно чу глас до себе си:
– И да ти бе дал криле, ти пак нямаше да си доволен.
Тома се огледа, но не видя никого около себе си.
– Ако имаше криле, щеше да искаш те да са по-силни, за да достигнеш небето, – продължи гласът.
Тома отново се огледа и каза на себе си:
– Какво става тук? Къде е тайнственият ми събеседник?
– Не вярвам да останеш доволен и от тези криле, – засмя се гласът. – И ще поискаш още по-мощни, за да станеш като ангелите.
– Да си ангел съвсем не е лошо, – вметна бързо Тома, оглеждайки се плахо наоколо.
– Ти и тогава няма да бъдеш удовлетворен и ще поискаш да станеш херувим.
– Е, човек винаги се стреми нагоре, – поклати уклончиво глава Тома.
– Интересно, ако поискаш да управляваш небето и желанието ти се удовлетвори, – предположи гласът, – дали ще останеш доволен? Съмнявам се!
Тома мълчеше. Това изобличение го накара сериозно да се замисли.
– За това, – продължи гласът, – смири се и бъди доволен от това, което ти се дарява и тогава ще живееш с Бога.
Тома осъзна тази истина и благодари на Бога.
