Царят се ожени за прекрасна принцеса. Той я обичаше много. За него тя бе всичко на света.
Обличаше се в бяло. Беше чиста и достойна за уважение. Хората ѝ се възхищаваха, защото бе добродетелна и правеше много за тях.
Един ден царят тръгна на дълъг път и даде нареждания на своя управител:
– Грижи се за моята съпруга. Вземи тази книга и изпълнявай всичко, каквото е написано в нея. Ако изпълняваш всичко от нарежданията ми, като се върна ще те възнаградя, но нарушиш ли и най-малкото от тях ще бъдеш строго наказан.
Измина доста време, откакто царят бе заминал. Управителят осъзна, че хората не са вече лоялни към владетеля и съвсем не са загрижени за съпругата му.
За нея казваха:
– Да, тя е благоразумна, но е прекалено старомодна.
Тогава управителят реши да измени облика на царицата.
Свали белите дрехи от нея и ги замести с пъстри. Изрисува и намаза лицето ѝ. След това започна да я разхожда из царството навсякъде.
Целта му бе да привлече плътски мъжете, чрез промененият образ на царицата, обратно в царството. Той искаше по всякакъв начин да ги задържи, за да не го мъмри владетелят, че са се разбягали.
Когато царят се върна, той бе огорчен от това, което управителят бе причинил на съпругата му.
– Какво си направил? Не чете ли инструкциите ми?
– Но те напускаха царството ти и бягаха в други царства ….. – мънкаше притеснен управителят.
Царят бе безмилостен. Управителят и всичките онези, чийто съвет беше последвал, хвърли в тъмницата.
„Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна“.
