Веднъж младият чиновник Барт, който имал необикновено красив тенор, отишъл при Бетовен. Заварил маестрото в лошо настроение. Бетовен се готвел да унищожи някакви изписани нотни листове и вече ги поднасял към към горящата свещ, когато Барт скочил и викнал:
– Какво правите?
– Написах песен, но не ми хареса и възнамерявам да я унищожа…..
– Разрешете да погледна, маестро!
Барт седнал на рояла и изпял песента с такова чувство, че Бетовен останал във възторг и умиление.
– Знаете ли, млади човече, мисля че се е получила хубава песен!  – казал своенравния гений.
Така бил спасен известния романс на Бетовен „Аделаида“.
След по-малко от две седмици, това произведение се разнесло из целия град, предизвикващо всеобщо възхищение……

След като младият Хайдн бил изхвърлен за „пълна професионална непригодност“ от хора, той започнал да преписва музика, станал учител по пеене, бил странстващ музикант, цигулар, свирел на орган, бил корепетитор…..
В този почти „номадски“ живот, бъдещият композитор е живеел много бедно и предимно в тавански помещения. Често му се случвало да преспи и по пейките в парковете на Виена.
Въпреки това, той не се обезсърчавал.
– Ако имах талант, щяха да ме признаят веднага, – по-късно шеговито казвал Хайдн. – Но аз, изглежда, съм гениален. А гениите, както знаете, в началото не ги разбират, но животът им отваря врата… Така че трябва да се изтърпи до това време….. Такава е участта ни, на нас гениите.

Един аристократичен любител на музиката, не без сарказъм попитал Брамс:
– Маестро, не смятате ли, че темата на финала във вашата Първа симфония поразително прилича на подобна темата от Деветата симфония на Бетовен?
Композиторът без да се смути, казал на любителя:
– Действително, това е така! Но не е поразително това, че всяко магаре смята за свой дълг да ме информира за това?

Въпреки суровия и мрачен израз на лицето си, Паганини често обичал да се шегува. Съществуват не малко анекдоти, истински ли измислени, свързани с живота му. Ето и един от тях.

След един негов концерт негов почитател възторжено се обърнал към него:

– Маестро, готов съм да направя всичко, само и само да бъда до вас!

Паганини погледнал въодушевеното лице на мъжа и казал напълно сериозно:

– За това е нужно да станете цигулка Страдивариус.

Жан Рамо служел като органист в катедралата Клермон Феран. Там той композирал музика за Божия слава. Но Рамо бил верен и към театъра и „между другото“ създавал опера след опера по поръчка на клиенти.

Разбира се, такъв вид музика повлияла и на църковната музика. Но на жизнерадостните енориаши от църквата му това се харесвало.

В не по-малка степен тази музика се харесвала и на свещеници от други храмове, които заимствали музиката, а под нея поставяли набожен текст.

Веднъж Рамо попаднал на църковна служба в друга катедрала и чувайки светската си музика там, възкликнал:

– Господи, прости ми! Не за Теб съм съчинил това.