През 2010 г. е излязъл наяве изключително неетично експеримент със сифилис.
Професор, който изучавал известно изследване за сифилис,  установил, че здравната организация е допуснала експериментите да се направят в Гватемала.
Това откритие накарало Белия дом да образува анкетна комисия, която е установила, че през 1946 г. правителството е спонсорирало изследователи, които умишлено са заразили 1300 гватемалци със сифилис.
Проучването, което е продължило две години, е имало за цел да установи дали пеницилинът може да бъде ефективен метод за лечение, ако пациентът вече е бил заразен.
За да направят това, изследователите са платили на проститутки, да заразят други хора, най-вече войници, затворници и психично болни, без тяхното съгласие.
При експеримента са починали 83 човека. Тези ужасни разкрития накарали американският президент да се извини лично на президента на Гватемала.

Луна, Глупак, Маг…… Общо 78 карти. Това са ключовете към „тайнствения“свят. Тези, които вярват в тях, смятат, че им помагат да осъществят мечтите и желанията си, че те могат да им дават съвети, даже да предсказват бъдещето.
Уолд Амберстоу работи в едно училище в Ню Йорк. Повече от 40 години той практикува изкуството Таро. Според него най-доброто, което могат да дадат тези карти е, че дава обща картина на света и могат да ни разкажат за природата на човека, неговото психологическо и духовно състояние. Те свързват това, което иначе не бихме били свързали никога на едно място. Правят света по-лесно разбираем.
В началото Таро е създадена като карти за игра и въпреки своята дълга история  едва в последните десетилетия се е изяснила историята за нейния произход. Предполага се, че е измислена в Китай и след това е дошла в Европа от мюсюлманските страни. В Европа в началото на 12 век, азиатски символи са заменени с изображения на царе и подчинени. Таро възниква по време на Възраждането, в началото на 15 век.
Едва в края на 18 век окултисти се заинтересували от картите Таро и започна да променят дизайна и терминологията в съответствие с техните цели. Днес, милиони хора търсят професионално Таро, което да дава отговор на въпроси за живота.
Всяка карта Таро има свое значение и сила. Картите са толкова изразителни, че всеки, дори и нищо да не разбира от тях, само като ги погледне разбира, че те самите „говорят“. Картите Таро се използват за психологически съвети и предсказване на бъдещето.
Науката обяснява картите Таро като ловък трик на мошеници. Те могат да се използват като спомагателно средство за манипулация на човека.
Екстрасенсите и маговете взимат по една карта и казват обичайните фрази: “ Пред вас се открива целия свят, в живота има много възможности и вие трябва да бъдете много внимателни, когато правите избора си. Правете по-малко грешки, ако искате животът ви да бъде забележителен, и т.н. “
Привържениците на Таро са готови да спорят с това и ще кажат, че всяка от 78 карти изразява различни човешкото състояние, разнообразни гледни точки и всякакви перспективи за бъдещето и настоящето. Основният процес при гадаене на Таро е да научите истинското значение на картите без тълкуване, а след това добавете малко подходяща интерпретация съответстваща за случая.
Учените са направили няколко теста с картите Таро и са стигнали до извода, че това не е научно, а потенциално вредно знание. На границата между гадаенето и измамата може да стане много опасно. Единственият критерий за оценка при гадаенето е оценката на клиента. Ако той казва: “ Да, това е вярно “ или “ Да, това съм аз“, това се нарича персонално одобрение. А ние знаем от психологията, че одобрението е надежден инструмент за справяне с реалността на ситуацията.
Някои са склонни да вярват, че картите Таро са опасен капан, когато клиентът започва да зависи от отговора. Хората започват буквално да следва всички съвети, като по този начин загубват контрола над живота си. Те се доверяват на карти Таро, както и на всякакъв вид гадаене.
Според учените, картите Таро не са единствената система за предсказване, на която не си струва да се вярва. При обикновена проверка, гаданието не се отличава от обикновено впримчване.

Шегаджии и пакостници са съществували от край време. Някои шеги много приличат на истина, а други поради това, че на хората им се иска да бъде така, им вярват. Въпреки това, че до сега има изобличени лъжи и мистификации, те продължават да се възприемат като неоспорими истини.
По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. изобретателеният немски студент Норберт Садхаус ловко се присъединил към бегачите на 42 километровия маратон, няколко километра преди финала. Леко изпреварил уморените спортисти и пристигнал първи. Станал център на внимание, като „олимпийски шампион“.
Разбира се, спортната му слава не продължила дълго. Длъжностните лица бързо го разобличили.
Но за това пък влязъл в историята, като изключителния шегаджия.

През 1917 г. в популярното издание  „New York Evening Mail“ се появила фалшива история за появата на ваните в САЩ, написана от журналиста Хенри Менкен, за да се демонстрира как леко може да се заблуди обществеността чрез медиите.
В статията се цитирали „факти“ как в САЩ неохотно се приемала появата на вани в средата на 19-ти век. Къпането във вана официално се приемало за нездравословно и във връзка с това, процедури извършвани в нея, били обложени с драконовски данъци или нацяло били забранени.
Въпреки недостоверността на информацията, представена във вестника, тя широки се цитирала в различни публикации и дори сериозни научни доклади.
Осем години по-късно Менкен се самоизобличил в лъжа относно пуснатата информация, но това не накърнило репутацията на фалшивите банни истории.
Например, през 1952 г. в речта си за здравеопазването, президента Труман цитирал статията на Менкен, а през 2004 г. “ Washington Post “ разкрил фалшивия факт в колонката “ Обзалагам се, че не знаех, че … “ .

Освен защитно облекло и оцветяване на лицето, съществува още по-ефективен и евтин начин да скриеш лицето си от камера за видеонаблюдения, именно чрез светодиоди.
Работата е там, че почти всички фото и видеокамери, особено черно-белите, слабо виждат в инфрачервения диапазон. Това се прави специално, за да се подобри качеството на снимките в слабо осветени помещения, в сумрак и тъмнина. За да се убедите в това, достатъчно е да обърнете обектива на камерата към дистанционното, например, от телевизор и ще видите как то мига червено. С невъоръжено око, това излъчване не се регистрира.
Използвайки този принцип, може да се направи устройство, което да осветява лицето ви за почти всички фотоапарати и видеокамери. Достатъчно е да си купите евтин светодиод, 9 волтова батерийка и да ги закрепите на шапката си или на нещо друго, което покрива главата ви.
Околните хора абсолютно нищо няма да забележат, но за видеокамерите лицето ви ще се превърне в голямо ярко петно.
Въпреки това, с малко по-добра камера, този метод не работи.