Да премълчиш не означава да се съгласиш или да направиш компромис. Това означава да останеш глух. Глух към какво?

Често ние си премълчаваме, защото не чуваме и сме станали глухи към човешката болка и мъка.

Нека да бъдем чувствителни към нуждите на другите и да не оставаме безразлични.

Това, което сега изглежда, сякаш не ни засяга, ще даде отражение в живота ни напред.

Не се самозалъгвайте, всяка мъка, всяка болка, която не е намерила откли, рикошира във всеки един от нас.

Спасението идва винаги, когато най-малко го очакваш. И най-сложните проблеми най-често се решават изведнъж и неочаквано……

Ако се съсредоточим в днешния ден, ще забележим, че проблема е станал малко по-лек.

Кой е казал, че трябва да преместваме планини? Кой е казал, че трябва да правим планове за бъдещето? Никой, освен нашето въображение, помрачаващо нашият ум с лъжливи проблеми.

Бог иска да слушаме гласа му днес. За това, ако прогоним мислите за миналото и бъдещето, които заглушават гласа на Господа, ще чуем какво Той иска да направим днес.

Тъй всяко нещо си става на неговото време. В даденият момент е най- добре да слушаме.

Нека не отлагаме това за утре!

Един истински водач трябва да прави не онова, което иска и харесва, а което е потребно. Властта не е опияняващото всемогъщество на някои ръководители. Тя не е безгрижната им игра със съдбата на подвластните, безконечната им веселба, която се превръща в безконечна оргия. Власт, това значи дълг и бреме. Безсънни нощи, в които да разбереш повелите на времето и на Бога на твоето племе, за да подчиниш на тях всички свои желания, дори себе си…
Величието на един водач не може да се измерва само по битките, които е водил и печелил. Говоря за битки, които се решават с щит и меч. Защото водачът води и други битки. Победите, които носят неувяхваща слава и признателност, съзнание за добре изпълнен дълг.
Битката против самия себе си, тя е най-страшната и най-опостушителната. Да не допусне блясъкът на властта да заслепи погледа му, похвалите на блюдолизците да заглуши слуха му за повелите на дълга.
Битката за благоденствието на народа му. Никоя слава не е трайна, ако е изградена върху нищета, недоимък, лишения и сиромашия. И най-важното битката за справедливост. Дай на един управляващ всички възможни победи, но лепни на челото му печата на несправедливостта и ти го осъждаш на вечно проклятие…
За обикновения човек справедливостта е лесно нещо. Достатъчно е да не се отклонява от истината и да има смелост да я казва дори, когато тя е в негова вреда. За един водач обаче тази справедливост е малка, недостатъчна. Справедливостта на ръководещият са редът, правдата и равенството, които е дал на всички люде от неговия народ. А другото име на тази справедливост е закон. Закон, равен за всички и честни съдии, които да съдят съобразно с него.
Имало е закон и съдии. И той е бил справедлив, защото е произлязъл от обичая и натрупаната през вековете мъдрост. Но този закон е слаб и хилав. Първо с това, че всеки чува, както си иска, и разбира, както му е изгодно. После, облагодетелствува клеветниците, богатите и знатните. Те всъщност съумяват винаги да застанат над закона. Такъв закон не води към справедливост, а към поквара и разложение. Не вярваш ли в закона и в равенството на всички пред него, ти не вярваш и в самата държава. Ти преставаш да бъдеш част от цялото.
Държава с такъв закон е осъдена на гибел. Народ с такъв закон е осъден на самоизяждане и изчезване. Писаният закон не е истински закон, докато не се прилага. Докато не стане част от самия живот.

Айнщайн е казал: „Когато седя до едно красиво момиче един час изглежда като един миг, а когато седиш в горещ тиган минутата изглежда като един час“,

Забелязали ли сте, че когато пътувате времето спира? Седмицата минава като месец.

Защо времето тече по различен начин?

По този въпрос има много книги и научни изследвания.. Например книгата „Покоряване на времето“ от Стив Тейлър. В нея се казва, че:

С напредване на възрастта, времето се ускорява.

Когато сме отворени за нови преживявания или сме в нова среда, времето се забавя.

Ако си погълнат от нещо, времето минава бързо.

Ако не сте се съсредоточили в нещо, времето минава бавно.

Имам свое обяснение за ускоряване на времето. Да започнем с въпроса: Кога времето преминава мигновено? По време на сън.

Седмицата минава като един ден, зашлото спим, може да се спи и с отворени очи. Липсата на информация води до загуби на време и памет.

Има още една причина за бързото протичане на времето. Това е деленето на важни и второстепенни събития в живота. Например, когато човек очаква събота и неделя, останалите дни изпадат в паметта.

Времето в къщи може да тече така, както и когато сте на пътешествие. Осъзнах, че най-интересните събития се случват всеки ден, а не точно в определен ден от седмицата и времето се разтегна.

Преди това между значимите дати времето минаваше за миг, а сега между петък и вторник усещам цели три дни! Това си е направо вечност!

Времето може да се забавя и ускорява. Това е функция на съзнанието. Според течението на време можете да определите в какво състояние се намирате в момента.

За да се разбере защо някои социолози говорят за възраждането на матриархат, е необходимо да се проследи динамиката на растежа, при който се наблюдава  все повече внедряване на жени в обществения живот.
До 20-ти век самотната майка е обречена на стагнация. Ако тя няма наследство от родителите или убития в битка съпруг, бедността и липсата на защита принуждава жената да падне на „дъното“. Естествено това е плашело жените и те са стремели да направят всичко възможно, за да не попаднат в такова положение.
Под влиянието на социалистическите партии и феминистки съюзи, самотни майки са получили социална сигурност. Постепено увеличаване на привилегиите на тази категория жени, довели до това, че  разделяща репродуктивните права, е в по-неблагоприятно положение, отколкото самотната майка. В САЩ и Западна Европа самотните майки са толкова облагодетелствани, че жените са загубили икономическия стимул за сключване на брак.
Искам да ви обърна внимание, че един от опорните  камъни за зараждащия се матриархат е: Жените губят икономически стимул за сключване на брак.
В САЩ и някои европейски страни при развод мъжът плаща такава висока финансова компенсация, че хиляди жени са се превърнали в ловци за портмонета. Тяхната цел е да се ожени за мъж на всяка цена. След това следва бременност и шантаж. Безумното майчинство на жените предизвиква скандали допълнителна провокации и обвинения в нападение или психологически натиск.
Правата и свободите на една жена са много в едно по-цивилизовано общество. Жени използващи всяка възможност да се възползват от това, с лопата да ги ринеш. Без угризение на съвестта се лепят по мъжете и правят кариера чрез секс и шантаж.  С добър външен вид и капчица хитрост жената може, без никакви усилия, да си осигури удобно съществуване. Мъже попаднали в такава мрежа, при опит да се измъкнат, се наказват с парична глоба.
Хубаво е, че това не се е разраснало до крайност в България. От нас зависи тенденциите за разрушаване на семейството, мъжкото безхаберие и всякаква такава низост да победи.