В баснята на Иван Крилов „Фермер и обущар“ се разказва за един богат фермер, който живеел разкошно, но страдал от безсъние. Много го измъчвало и пеенето на неговият съсед, който бил обущар.

Фермерът едва успявал да заспи малко преди да се разсъмне, но тогава обущарят се събуждал,хващал се за работа и си пеел, а това пречело на богаташа да спи.

Фермерът повикал обущаря, говорил с него любезно и му дал голяма сума пари, с условие да покрие с тях нуждите си.

Обущарят взел парите и си отишъл в къщи. Заровил ги в мазето и от тогава загубил съня си. Всичко му се струвало подозрително, всичко го тревожело. Ако котката заскърца със лапите си, мислел, че крадец е влязъл в дома му.

Така се измъчвал обущарят. Известно време. Накрая взел парите, занесъл ги на фермера и казал:

– Ето, вземи си парите. Преди не знаех какво е безсъние. Живей си със своето богатство. Моите песни и моят сън не се нуждаят от милиони.

От тогава обущарят започнал отново да пее.

По-добре е да имаш малко, но да си спокоен, отколкото много, но с тревоги.

Радостта в живота идва от любовта към хората. Колкото повече даваш и помагаш на другите, толкова си по-радостен и щастлив. Мирът в душата на човека се основава на правилния му живот.

Любовта е майка и източник на покоя. Пътя на мир минава през смирението.

Веднъж поставили канарче в клетка с врабчета, за да ги научи да пеят. Но бедното птиче замълчало съвсем. Боязливо се забило в ъгъла на клетката, а след това започнало да чирика като врабчетата.

Стопанинът разбрал грешката си и отделил канарчето, но то продължавало да чирика като врабче. Най-накрая канарчето било поставено сред себеподобни и се излекувало от подражателното имитиране на врабците. След това то започнало отново хубаво да пее.

Така е и с хората, особено с децата и младежите. В каквото общество живеят, каквито приятелства завързват, такива и маниери възприемат.

„Не се лъжете: Лошите другари покваряват добрите нрави“. Нравите засягат волята, любовта, милосърдието, страстите. Народът, населението и племето не са зависими от личността на всеки индивид, а от приетите житейски правила, привички и обичаи.

Добродетелта трябва да се вгражда в хората, особено млади и деца, без изключение. И преди всичко основните и фундаменталните, като мъдрост, умереност, смелост и любов.

Вие не може да построи сграда, без основа. Всички лошо закрепени части към основи, няма да устоят.

Примерите трябва да се придружават от инструкции и правила за начин на живот, за да се засили подражанието.

Например, защо и как да се избегне ревността?
Как може да се защити сърцето от мъка и всякакви несгоди? Как да се предизвика радост? Как може да ограничи гневът, да се премахне престъпната любов?

За да се защитят децата и младежите, е необходимо да се отделят от общността на лошите хора, така че те да не ги заразят. „

Провалили сте се в покорство, не поради липса на любов, а напротив –  загубили сте  обичта, защото никога не сте се опитвали да се покорявате.

Нима обичта не означава равенство и свободно съдружие? Всички трябва да бъдем защитени от алчността на другия, защото сме паднали.

Равенство пред закона, равенство в доходите това е добре. Равенството пази живота, но не го създава. То е лекарство, но не е храна. Все едно да се опитвате да се стоплите на нарисуван огън. Ухажването не е чувало за равенство, зачатието също. Какво общо има свободното съдружие с всичко това?

Да срещнете заедно радостта и страданието, това е дружба. Да се радвате или да страдате един от друг, не е. Дружбата е свенлива, а покорството и смирението са необходими.

Не слагайте равенство там, където не му е мястото. Властта и подчинението са по-скоро танц, отколкото диктатура, особено между мъжът и жената, където ролите се менят.

Опитайте да си представите нашия свят без мобилни технологии и Интернет.
Какво ще загубите ако нямате електронна поща, не можете да споделите Twitter-съобщения? А новините и статусите във Facebook?
Смях не смах, но човечеството до там е достигнало, че за него жизнено важни са станали електричеството и електроните средства за комуникация.
Ако те се загубят пропадаме в бездната на Средновековието?!

Виждали сме деца да се търкалят в магазин, да правят сцени и да искат това или онова.

И себецентричната и егоистична майка, която не мисли как да помогне на детето си, за да го извади о това положение си мисли:

„Какво ще си помислят хората за мен“?

За това купува всичко, което желае детето, само и само да не я излага.

Трябва да пораснем. Трябва да разберем, че изгубвайки „нашия“ живот, намираме истинския.

Губейки репутацията си, намираме истинското си място в живота.

Загубвайки егоизма си намираме щастието и смисъл във всичко, което правим.