Случвало ли ви се е да загубите някого, когото много сте обичали?

Не ви ли се искало да проведете само още един разговор с него?

Да, навярно ви се иска да ви се даде още една възможност, за да компенсирате времето, когато не сте били с този човек. ….. Живели сте така сякаш той цял живот ще бъде до вас.

Знаете, че животът ви ще върви ден след ден, но всичките дни взети заедно, няма да струват толкова, колкото още един ден, който искате да се върне, за да бъдете с него….

Не чакайте да дойде това време на болка и съжаление за пропуснатите шансове. Идете при него и знайте, че няма да бъде вечно до вас. Уловете мига и се радвайте на момента……

„Всичкият труд на човека е за устата му. Душата обаче не се насища“.
Дайте на човека необходимото и той ще поиска удобства. Осигурете му удобства и той ще се стреми към разкош.
Разположете го сред разкош и той ще почне да въздиша по изтънченото.
Позволете му да получи изтънченото и той ще пожелае безумието.
Дайте му всичко, което пожелае и той ще започне да се оплаква, че са го излъгали и че не е получил това, което е искал.

Към какво се стремим в живота – към по-добро или по-лошо?
Обществото трябва да бъде едно цяло, а не да се пропуква в основата на своите взаимоотношения.
Днес в нашето съвременно общество има доста проблеми, които могат да бъдат апокалипсис за самите нас.
По-рано при по-простите хора, всичко е било по-добре, по-добро, нямало е алчност, помагали си, доверявали се един на друг.
А сега какво?
Материализиране на съзнанието. Повечето хора се стремят да получат модни дрехи, нови джаджи, да посетят някой фестивал, вместо да седнат да прочетат някоя книга, да посетят някоя изложба, да се запознаят с някого, да укрепят отношенията си със своите приятели. За повечето е по-добре да седнат пред компютъра, да се снабдят със някоя екстравагантна стока, …..
За съвременната младеж четенето на книги, ходенето на театър, посещението на изложби и музеи е тъпо. За тях е по-добре да отидат в някое заведение и ако не изпият няколко чаши някакъв силен алкохол, може поне да гаврътнат една чаша бира.
Това, което изброявам е все още нищо, за напред ни очакват още по-големи проблеми.
Нека погледнем някои исторически факти.
Исус е ходел между хората и безкористно им е помагал. Днес в съвременното общество всеки търси само собствената си изгода, отхвърля приятелите си и не им помага.
Ето застигат ни и глобални проблеми: замърсяване на околната среда, войни…. Не бихме могли да ги решим ако не се поддържаме едни други и не сме единни.

Благодаря на всеки, който ми пречи и вреди, който унищожава плановете ми и с обиди ме натоварва.
О, ако знаеха тези хора каква роля играят в живота ми, като ми причиняват болка?!
Душата от това не губи, тя не се засяга от обидите.
С какво бихме измерили щастието в живота? Нищо не може да се сравни с това да простиш със радост!
Как би помъдрял човек и как би се развил в положителна посока, ако ги нямаше тези зли хора? Създавайки препятствия, те спомагат за развиването на хиляди идеи.
Изпълнете се с доброта и светлина!
И на вас, които ни пречите, вредите, ….. ще кажа:
– Благодаря ви за всичко това! Иначе какво щяхме да правим без вас?

Според повечето хора „умствено увредените“ са непродуктивни и черпят единствено от ресурсите на обществото. Те са скъпи само за семействата си.

Изглежда обществото ги търпи поради либерални убеждения, а не защото притежават някаква стойност като личности. Такива твърдения можеш да чуеш от почти всеки, без каквито и угризения на съвестта да има.

Лесно е да категоризираш хората. Да ги определяш като бавноразвиващи се или увредени. Да им даваш оценка, като ги подвеждаш под един и същ знаменател.

Тази човешка склоност не е ли сърцевината на всички предразсъдъци?

Като че ли всичко изброено до тук е много по-лесно, отколкото да приемеш, че всеки човек има нужда да бъде обичан и е способен да дари любовта си на някого.