Всеки от нас иска да бъде обичан и да обича. В същото време като общество вършим всичко, за да направим това невъзможно.

Съзрели сме за всякакви религиозни ограничение, табута, обществени стратегии, ръководства, норми, закони, политики …., които да ни казват кой, кога, къде, как и защо може да бъде обичан и защо не бива да бъде обичан.

Ние сме поставили осъждението над приемането, заклеймяването над съчувствието, отмъщението над прошката и ограничението над свободата при формирането на това, което сме нарекли човешка любов.

С една дума сме направили любовта условна и сме я лишили от смисъл. Превърнали сме я в нещо неистинско.

Никога не е късно да отворим сърцата си за истинската любов, която да даряваме и получаваме.

Когато взаимно се благославяме , ние правим именно това.

Парите играят не малка роля в нашия живот. Те ни дават храна, дрехи, покрив над главата, уют, комфорт, …..
Някой би казал, че важността на парите във нашия век е прекалено надценена. Наистина те могат да накарат хората заради богатството да станат безнравствени, аморални, да постъпват недостойно, въпреки законите.
Има една пословица, която гласи: „Най-хубавите неща в живота не могат да се платят с пари“.
Едно от най-важните неща, което не можеш да купиш с пари е надеждата. Тя идва от самия човек и притежава необикновена сила. Когато човек попадне в трудна ситуация, надеждата му помага да преодолее това трудно време. Без надежда човек се разпада.
Мирът също не може да се купи с пари, защото ако това беше възможно на планетата ни нямаше да има войни, убийства, …. Мирът дава безопасност на хората и им помага да се ценят и уважават.
За да си купиш безсмъртие или вечен живот не биха ти стигнали купища злато и скъпоценни камъни. Вечния живот е дар от Бога и ние го получаваме чрез вяра, поради милостта и любовта на нашия Отец.
Най-съкровеното чувство на земята е любовта. Вечният огън, който движи хората. Тя не се купува с пари. Истинската любов е преданост, грижа, отговорност, доверие към другите и нуждаещите се от това.
Днес светът е превърнал парите в самоцел, но ние се заблуждаваме ако смятаме, че те могат да ни дадат всичко.
Преосмислете ценностите си и намерете верния път в живота си!

Всичко, което се случва в живота ни, колкото и странно да е, делим наполовина. Ако имаме радост празнуваме с приятелите, а когато сме в беда отиваме при майките си.
Заети в работа и обсебени от задължения, ден след ден в потока от суета, забравяме майките си.
Своите болки и обиди делим с майките, но защо само тях …. ?
Сами сме виновни за множество бръчки набраздили челото й, но колко често забравяме да й искаме прошка за всички притеснения и главоболия, които сме й причинили.
Кога за последен път я прегърнахте, целунахте. Дори забравяме да й позвъним, а в днешното забързано време нямаме и минутка да й напишем поне един ред.
Но мама винаги ни обича, каквото и да става няма да ни предаде. Всичко ни прощава и забравя.
Ръце, душа, сърце всичко е дала за теб, осъзнаваш ли това?
Отново тръгваме нанякъде окрилени от нейната любов ….., прости ни, че нямаме време за теб, че не ценим твоята всеотдайност и любов, която не очаква отплата.

Телевизията се е родила в света едновремено с ядрената бомба. Тези грандиозни творения на човешката мисъл, почти се сблъскват на вратата. Едното е способно физически да разкъса човека, а другото да го обезличи.

Скептиците имат пълното право да наречат телевизията убиец на времето, привличаща книга за зрителя, говореща мебел, електронен съпруг, фабрика на емоции, хлорофом за сърцето и душата, фенер за идиоти, опиум за народа, дъвка за очите, …….

А зрителят всъщност е жертва на екрана, наречен кретеномер; великият мълчаливец; заек гонещ кадрите по екрана ……

Предприемачите направиха телевизията много по-важна от учението, поетите, лекарите и учителите.

Когато македонският цар се готвел да нападне гръцката република, един оратор от Атина казал:
– О, мъже атиняни! Филип не е силен, поради многото си сила, а заради нашата слабост.
Когато Крум завоювал аварите, попитал един от заробените:
– Кои са главните причини, за да пропадне царството ви?
Отговорът бил:
– Истинските причини, които събориха царството ни, доста силно влияеха в държавата ни и това са нашите страсти. Страстите, които ни обричат на робуване и зависимост.