Една от трагедиите на порастването е, че свикваме с нещата. Това си има и добра страна особено, когато раздразненията престанат да бъдат раздразнения.

Но загубата е голяма, когато свикнем с червенината на изгряващото слънце, с кръглостта на луната, с белотата на снега, мокротата на дъжда, синевата на небето, жуженето на земните пчели, свирнята на щурците, невидимостта на вятъра, незъзнателното постоянно движение на сърцето и диафрагмата, странността на носа и ушите, броя на зрънцата в пясъка върху хилядите плажове, неспирния шум от безбройни вълни и десетки цветя облечени в кралски одежди, които цъфтят в планините и никой не ги вижда освен Бог.

Имайте „свеж поглрд’ върху нещата. Гледайте ги сякаш ги виждате за първи път. Не към празния продукт на натрупания с хилядолетия безценни случайности, за които никое дете не мечтае, но към личната творба на безкрайно силния, изобретателен и жизнерадостен Творец.

Кой е направил земата, моретата и всичко в тях?

Приканвам ви да повярвате като децата, че днес, точно сега, се добавя щрих върху космическото платно. И когато му дойде времето ще разбера с радост, че този щрих е направен от Архитекта, Който нарича Себе Си Алфа и Омега.

Помните ли как разпнаха Исуса? Как тълпата бе настървена, за тях един разбойник беше сто пъти по-мил от разпнатия невинен.
Какво се е изменило от тогава? Колко духовно сме пораснали? Тогава фарисеите не служиха на Бога, а ние днес служим ли Му?.
Демони сега ръководят шоуто за независимост. Под прикритието на „истината“ се крие злото … А равнодушните се усмихват.
Те работят, без да ги интересува, че вашия дом се руши ….
Огън, войни, разпри ….., а ние спим, мислейки, че хората от време на време се разшават ….

Различни представители на християнството ще дадат различни отговори на това, какво е човек да вярва в Христос и какво означава да Го предадеш.
Когато човек избягва темата на любовта в християнството, той говори за толерантност, търпимост, социална справедливост и всеобщо равенство.
Единственото нещо, което има смисъл за християнина е да следва Христос в любовта Му към хората.
Тази любов, която уважава всеки, помага, не приема какво да е неравенство и всякаква форма на дискриминация…..
Отхвърлянето на любовта унижава хората, оскърбява ги, утвърждава превъзходството си над тях, пренебрегва нуждите и проблемите им, освен това подбужда омраза и ненавист – ето това е предателство спрямо Христос.
Какво избираме вяра или предателство спрямо Христос?
Ако принципите на вярата приложим към личния си живот, обществото, държавата и политиката ще живеем по-добре.

Пред църквата голяма опашка водеше към маса отрупана с върбови клонки. Хората безмълвно подават пари, вземат клончето и тръгват „обнадеждени“ към домовете си.

Да надникнем в църквата по това време. Свещеникът отслужва литургия, но за съжаление, там хората се броят на пръсти….

Хора не разбирате ли, че здравето и благополучието не идва от върбовите клонки, а от Този, Който е източник на здравето – Господ Исус Христос?

Колко жалко, творението – върбовите клонки се почитат много повече от самия Творец. Разстоянието между такова невежество и духовната разруха на човека е много късо.

Мнозина смятат, че светът ще стане по-добър ако се християнизира, но светът е навлязъл прекалено много в църквата.  Така, че християнството, което се е отделило от своята основа  – Христос, не е способно да мисионерства и да влияе на света.

Днес християните са заменили Христос с традиции, ритуали, либерализъм, невежество и езически суеверия, за това те не могат да изпълнят волятя, която им е определил Бог.

Кога ще се оправи светът? Когато хората започнат да четат Библията.

Кога ще намалеят пациентите в болниците? Когато нарастне броя на хората, които се молят и застъпват за другите.

Бог няма недостатъци, за да иска от мен да ги запълня. Той е цялостен и изобилва от щастие.  Бог е планински извор, а не поилка.

Планинският извор има в изобилие. Постоянно прелива и снабдява другите.

Поилката трябва да се пълни от помпата с кофа. Така че, ако искате да получите нещо от поилката, трябва да работите здраво, за да я подържате пълна и да ви бъде полезна.

Но ако се надявате на извора, паднете на колене и пийте до насита. Като се освежите и добиете сила, идете при хората в долината и им кажете какво сте открили.

Така е и с Бога идваме при него да пием и да се изпълним сила, за да отидем след това и да го прославим.