Полупустиня в северозападната част на Корсика, Франция, разположена по протежение на брега на Сан Форензо.

Тя се е формирала от ветровете на южна Сахара в крайбрежните ниски планини, с обща площ от 150 квадратни километра.

Пустинята частично се е разширила през XIX-XX в. в резултат на човешко въздействие.

Агриате е едно от най-безлюдните места в Корсика.

От английското название бекас „snipe“, в началото на XIX век, е произлязла думата „снайперист“.

Особеностите на полета и сравнително малките размери на бекаса го правят трудна мишена. И този, който може да го порази със стрела може да се смята за майстор.

При чифтосване, за да привлече женската мъжкия бекас се издига на височина 100 метра, а след това пикира надолу. В същото време издава звук, който напомня блеене на овца.

Източник на шума са перата на опашката му, вибриращи под напора на въздуха.

Ако чуете името „Холандска Гвиана“, то става дума за Суринам. Работата е там, че Суринам е бивш колония на Холандия и там все още официалният език е холандски.

В югоизточната част на страната живее народ Уаяна. Наред с традиционното облекло, препаски и ризи, уаянът украсява тялото си с бои получени от листата ачиоте.

Националният музикален инструмент на уаяна е вид перкусия-дрънкалка, която се нарича „пеене“.

Животът е пълен с изненади. Никога не се знае какво ще се случи в следващия момент.

Например, вече наближава края на работния ден. Изведнъж в зданието, където работиш възниква пожар. Ти трябва да бягаш, за да се спасиш от огъня.

За това и подобни преживявания ти не можеш да се подготвиш предварително. Възможно е да изучиш основните рискови фактори и да се подготвиш и за най-малкото от тях.

Може да сте жадни и да има силен снеговалеж. Не е необходимо да ядете сняг до момента, в който вие просто ще трябва да го направите.

Факт е, че тялото ни изразходва твърде много метаболитна енергия за превръщане на веществата от твърдо състояние в течно.

Понякога изглежда, че при нашия напрегнат начин на живот, главното е да преживеем несгодите и да се задържим на повърхността, но не и да помогнем на ближния.

С грубостта и алчността ние се срещаме много по-често отколкото с добротата и състраданието.

Изследователи намерили не малко обективни доводи в ползата на това, че добрите дела помагат не само на ближния, но и на този, който ги извършва.

Според изследвания, тези които са вършили добро през деня, по-малко са податливи на стреса на работното място.

Когато правим нещо малко за другите, ние не се чувстваме толкова зле в дни на стрес.