В фермата, която посетих живеят 56 африкански щрауси. Но това не е предела, тъй като тук през 2006 г. са живели повече от двеста птици. Само миналата година тук е имало 150 животни.
Африканските щрауси са топлолюбиви, но добре се приспособяват и на местна почва. Явно тази година наводненията са повлияли на размножаването им.
Първоначално си мислех, че посещението ми в такава ферма е губене на време, но именно тук научих доста интересни неща.
Оказа се, че месото на щраусите не само се консумира и не отстъпва по вкус на свинското, но е и по-диетично. За да отглеждаш щрауси не се изискват кой знае колко средства. Това занимание е интересно и доставя удоволствие.
Щраусите са всеядни и ядат такива отпадъци, които даже и свинете не са си  мислили да употребяват.
Възрастните щрауси достигат до 120 – 150 кг, от които 60 кг е чисто месо. Продуктите получени от тези животни нямат ограничен брой. Ето и няколко примера за приложението им. Спортистите, например си присаждат сухожилия от щрауси. Очите на тези птици се използват за трансплантация. От миглите им се правят четки. От вълната и кожата им се правят великолепни обувки. Не по-малко са ценни и младите щраусчета. На 1-месечна възраст щрауса струва 100 евро, а на 3-месечна 300 евро.
Малките птици бързо нарастват и изглеждат като възрастните. Тези птици живеят до 70 години. Малките щрауси са оцветени в черно и сиво. В черно са мъжките екземпляри, а в сиво женските. През първите няколко години щраусите снасят по 10 -12 яйца за сезона, по-късно броя им нараства 5 пъти. Във фермата имаше самка, която снася рекордните 68 яйца.
За кое да е друго животно се изискват много повече условия, отколкото за отглеждането на щрауси. Това не означава, че се полагат по-малко грижи, но ако погледнем вложените средства и изходните продукти, везните ще наклонят към такъв вид ферми.

Ресторантите се различават един от друг, не само по дизайн и услуги, но и по начина, по който се продават тези услуги.
Тази есен в Чикаго се планира да се отвори нов ресторант. В него ще се изгради система за изчисляване на посетителите в стила на театъра, т.е. ще се продават билети за вечеря или обяд.
В зависимост от деня и часа на посещението в ресторанта, билетите ще имат различни цени от 40 до 75 долара. В цената на билетите ще се включват храната и безалкохолните напитки. Така могат да се поръчат 5 – 6 поръчки за различни ястия. Алкохола отива в отделна сметка.
В добавка се очаква да се пусне годишен абонамент, позволяващ на редовните клиенти да спестят малко.
Билетната система позволява четиризвезни ястия да се продават по цената на тризвезни. Билетите могат да се поръчат онлайн или по телефона.
В ресторанта предвиждат да се поставят няколко маси за двама, за тези посетители, които са дошли без резервация.
Менюто ще се сменя четири пъти в годината и ястията в него „ще прескачат във времето и пространството“. Така например се очаква менюто на Париж през 1012  г.  и на  Хонг Конг през 2036 г.

Мексико е най-големия доставчик на какаови зърна в света. В самата страна няма много сладкарски цехове, за това почти всичката суровина се изнася зад граница.
За да покаже колко важно е производството на шоколадови изделия за икономиката на Мексико, художника Хектор Галван е създал необикновенни сладкарски изделия.
Производството на шоколад не е много сложно и напълно е възможно да се произвежда в Мексико, а готовата продукция да се продава в чужбина, вместо само да се изнасят евтините какаови зърна. В случая ползата за икономиката на страната ще бъде много по-голяма.
Именно с шоколадовите изделия под общото название „Бум“, художника Галван цели да покаже, че производството на шоколад в самото Мексико може да стане истинска взривна бомба. Не бомба за унищожаване и поразяване на всичко живо, а икономическа. Такава, която ще допринесе до по-голям приток на капитали в страната и по-доброто й икономическо развитие.
Тези необичайни шоколадови изделия във вид на авиационни бомби, гранати и войници, днес се произвеждат от фирма Omlette и се продават в някои търговски обекти на Мексико.

В Ню Йорк се е появил бар, в които цените се менят всяка минута. Той работи спазвайки принципите на борсата. Цените на едно ястие или напитка зависят от търсенето, подобно на механизма на фондовия пазар.
В новия бар се позволява на посетителите, разбиращи от борсова търговия, да икономисат за храната и питиетата, като следят движението на цените и в зависимост от това  да дават своите поръчки. Така една чаша бира може да струва сега 4 долара, а след малко 8. Дали това ще привлече повече посетители?
В момента броя на ресторантите е толкова голям, че е необходимо да се измисли нещо страхотно, за да се победят конкурентите.
Кафето, бара и ресторанта трябва да са не само уютни и с оптимално съотношение относно цена – качество, но трябва да имат лице, което рязко да ги отличава от другите.
В конкурентната борба се раждат интересни идеи, граничещи с безумие. Например участници в ресторанския бизнес откриват заведение, в което седейки в тоалетна, можеш добре да се нахраниш с шоколадови фекалии или устройват романтична вечеря с „остра презервативна салата“.
Други канят своите посетители да опитат „канибалско суши“ или да се хранят в пълна тъмнина, където келнерите са снабдени със специални сензори за нощно виждане. Какво да кажем за клуб „Преизподня“ или кафе „Вампир“, където обстановката съответства на името.
В един ресторант опитали дори да заменят келнерите с роботи, където поръчката се давала чрез сензорен екран, а храната идвала по спирален улей. За съжаление тази идея не се харесала на посетителите и след няколко месеца ресторанта затворил вратите си.
И като си помисли човек, защо е всичко това? Какво да се прави конкуренцията изисква борба, която понякога граничи с абсурди.

Според плана на едно калифорнийско архитектурно бюро структурата на замислената сграда ще може да произвежда покритие от сол, която с течение на времето ще се разпредели по фасадата.
Дубай е разположен на южното крайбрежие на Персийския залив, така че недостиг на сол няма да има. Водата от залива ще се подава в зданието от тръби дължината, на които надвишава 4,6 километра. След това ще се разпръсква по външната структура на съоръжението. След като тя се изпари, солта остава и образува екзоскелета на сградата.  Архитектите предполагат, че постройката може да послужи като източник на кристална сол за местните жители.
Ако този проект се реализира, тази сграда ще стане една от най-забележителните в Дубай, както най-големия търговски център в света, най-високия небостъргач и т. н. намиращи се в същия град.