Какво ли не правят хората за вътрешната украса на дома си. Наемат специалисти в областта на интериора, купуват най-редките и скъпи мебели направени от много ценни материали…..
А какво мислите за велосипед в интериора? Вероятно първото, което ви идва на ум е някакъв тренажор. Да, но той по-добре ще подхожда на някоя спортна зала или ъгъл в стаята. Говоря за нещо съвсем необикновено, да поставите велосипеда навсякъде в интериора на дома си.
Енди Грег вече го е направил. Любимото му занимание е да върти педалите. Навярно поради това, размърдвайки мозъка си, този велосипедист е решил да прави мебели от велосипедни части.
В хода на работата използвал всичко: рамката на велосипеда, гуми, колелета, кормило…. От такива метални останки е направил различни мебели.
Три колелета и чифт кормила са се превърнали в удобно кресло, а от няколко джанти е станала масичка за кафе.
Независимо, че се използва такъв странен начин за направа на мебели, той е намерил своите почитатели. За сега тези мебели се произвеждат само по поръчка.

Необикновена и грамадна композиция от паун, бухал и петел повече от 200 години стои в павилионата зала на Малкия Ермитаж. Тази конструкция не само показва точното време, но и разиграва механичен спектакъл.
За да оживеят птиците, трябва да се пусне механизма. След като се влезе в стъкления куб, се поставя ключ в скрития отвор между медните листове и се завърта няколко пъти.
Чува се звън на камбанки. Птиците започват да се движат, показвайки се на зрителите от всички страни.
Това трае три минути. Накрая се раздава победния вик на петела и всичко замира.

Оказва се, че в живота могат да се намерят много интересни природни феномени, които е трудно да се обяснят.
Това може да се дължи на зрителна измама или илюзия.
Ако не знаете къде е уловката и за какво става въпрос, едва ли ще се  сетите какво се крие зад мистериозния външен вид или явление.
Ако отчетем, че с новите компютърни технологии могат да се създадат най-нелепите извънземни светове, то трудно бихме се ориентирали, къде всъщност е реалността.
Погледнете тези снимки на лодки, висящи над водата и сами можете да се убедите в това.

На всяка улица на този невероятен град, на най-оживените площади и декоративни лабиринти от тихи алеи се пазят тайните на древната история, чрез разкриването, на която може да се достигне до необикновената съдба на Инсбрук.
Всеки маршрут през стария град, неизбежно води до уютен, заобиколен от цветя и зеленина площад Божнер Плац в центъра на който се издига величествен паметник, покрит с благороден зелен налеп от времето. Този паметник с фонтан в подножието е построен в края на 19 век Той бележи важно събитие в историята на Тирол, сливането с Австрийската федерация през 1363 г.
Херцог Рудолф IV, въплътен в бронз от Фридрих Шмит, гордо оглежда от високо своите владения. Ярък представител на Хабсбургската династия, младия потомък на херцога Албрехт от Австрия II, по време на краткия си живот и управление, значително променя не само съдбата на Австрия, но и нейните граници.
Той направил от Австрия автономна държава благодарение на хитро фалшифицирани документи, събрани в един единствен документ «Privilegium Maius», който потвърждава от постановления на римски и германски владетели неограничените привилегии на членовете на рода на Хабсбургите. Тези привилегии са му помогнали да убеди Маргарита Маулташ да се отрече от престола.
В резултата на това Тиролското графство, след не дълга съпротива на наследника на херцога на Бавария, на който била изплатена парична компенсация, влязло в състава на Австрийската империя.
Тирол, трайно прикрепен към Австрия, успял да запази манталитета си и неповторимия вид на криволичещите улици във своята вечна столица – Инсбрук.

Кантата е сериозен жанр на хоровата музика. И ето ви поредната баховска шега „Кантата за кафето“.
Както е отбелязано от музикалните историци, тя се явява отговор на социалното движение, свързано със забраната жени да пият кафе. Смятало се е, че тази напитка ги прави стерилни.
Сюжетът на кантатата е прост. Възлюбеният на младата Лизхен я научил да употребява новата напитка, която отскоро се била появила в Европа.

Бащата бил решително против увлечението на дъщеря си към Клаус и кафето.
Въпреки многократните призиви  „пий по-малко кафе, мой приятелю!“ Ключовата арии заключава, „Ах! Как сладък е вкусът на кафето! По-мек от хиляда целувки, по-сладки от вино!“
Щастливият край на операта е традиционен: младите са женени, и неумолимия баща пие за тяхното здраве … чаша кафе.