Архив на категория: земеделие

Овощна градина на покрива

Предприемачите Курт Лин и Мохамед Хадж са се срещнали преди пет години. Тогава те едва ли са подозирали, че тяхната ферма на покрива ще предизвика истинска революция в монреалската индустрия.

Те предложили да се отглеждат зеленчуци и някои плодове на покривите на града, а след това директно да ги доставят в ръцете на потребителитв. Така се е получила здравословна храна, без пестициди и се е съкратила дълга верига за доставяне на продуктите.

Със свободната земя в Монреал имат проблеми. Бил направен списък на най-големите плоски покриви върху промишлените сгради в града. След това екип от архитекти, технолози, агенти по продажбата на недвижими имоти и изследователският център на университет се събрали и проектът започнал да се осъществява. Новото начинание е започнало да се осъществява в рамките на две години. Била усвоена около 3000 кв. м площ в един от районите на града.

През април 2011г. новите ферми устроени на покривите започнали да доставят първите си плодове.Те ще работят целогодишно и ще изхранват две хиляди човека.

Проектът е уникален не само заради идеята да се използват неизползваеми площи. Той ще запази топлоизолацията на покривите. Плодовете и зеленчуците ще се поливат със събраната.дъждовна вода. Вредителите ще се борят не с пестициди, а с калинки.

Доставката на продуктите ще се извършва директно в дома на потребителя.

След облъчване на семена, животни умират

В Татаристан загадъчно започнали да умират животни. Според версията на ветеринарни лекари причината е експерименталното облъчване с гама лъчи на семена.

Макар да не е известно какво точно причинява заболяванията, хората се опасяват от най-лошото.

Съвпадение или не, но в този район през лятото на 2010г. бил проведен експеримент с гама облъчване на семената.

Картината е страшна. Умират крави и пчели. И всичко е започнало от това лято. При повечето телета се появили проблеми с физическата активност. Трудно се изправяли, а успелите накуцвали. Крайния резултат за животното било смърт. Умирали свине и овце.

Ветеринарен лекар е наблюдавал заболяване на костите, вследствие на нарушена обмяна на веществата. Подобни аномалии се наблюдавали при недостиг на витамини в храната.

При изследвания през 50-те години е установено, че при облъчване на продукти се губят 95% от витамините. Радиацията унищожава  витамините А, В1, С и К.

При облъчването се образуват вещества, който притежават канцерогенна и мутагена активност.

При смяна на храната, смъртността на животните в района намаляла.

Да надзърнем в кухнята на ацтеките

Ацтеките създали изкуствен остров, така нарения чинампа, в езерото Тескоко. Тук се отглеждали зърнени и градински култури. Основната храна на ацтеките била царевица, боб и тиква.

Този остров бил много ефективен и от него събирали седем пъти реколта на година. Един хектар можел да изхранва 20 човека, а от 9 000 хектара се събирали достатъчно продукти за 180 000 души.

Доста се говори, че храната на ацтеките не била достатъчно богата на белтъчини, за това ги обвинявали, че прибягвали до канибализъм, но това е малко вероятно. Съчетанието на царевица и боб дава  необходимата норма от аминокиселини, така че проблема за недостика от белтъчини е разрешен.

Ацтеките отглеждали разнообразни сортове царевица съдържащи много аминокиселини.  Засаждали и щир, богат на белтачини. Освен това те ловели множество риба и скариди в езерото, събирали водорасли, богати на флавопротеини, които използвали при приготвянето на различни видове храни.

В храта си те прибавяли и насекоми, като щурци, червеи, мравки и личинки. В насекомите се съдържат повече белтъчини отколкото в месото. И днес те се явяват деликатес в накои райони на Мексико.

Ацтеките отглеждали и домашни животни и порода кучета, които използвали при определени случаи, когато са изразявали благодарност или уважение. Още един източник на месо се явява лова-патици, диви свине, сърни…

Средната продължителност на живот при ацтеките била 37 години.

Те използвали агавата. От нея получавали заместител на захарта, правели напитки и изтегляли влакна за оплитане на въжета и направа на дрехи.

Памукът и скъпоцените камъни били достъпни само за елита.

Какаовите зърна се използвали вместо пари.

Победените градове изплащали едногодишен данък във вид на разкошни предмети.

След испанските завоевания някои култури били забранени, което допринесло за хроничния глад на местните жители.

Картини в оризищата


В село Иканадите,  разположено на 600 километра от японската столица, вече няколко години подред, се появяват необикновени  картини.
Това са гигантски произведения на изкуството намиращи се в оризища. Те имат размер на голямо футболно игрище.
Над произведението работят повече от 1000 души, които ръчно засаждат растения, така че да се получи копие на някоя известна картина.
На тези площи е била вече интерпретирана Мона Лиза и Наполеон, пейзажи от Фуджи, а през тази година било създадено копие на японска гравюра от 12 век.
За да се оцени огромната картина е необходимо наблюдателя да се качи на висока платформа, от която се открива прекрасна панорама.
Такава изява на любов към изкуството не може да не привлече любопитни туристи. Само през миналата година това селище са посетили около 170 000 човека.

Защо именно ферма за щрауси

В фермата, която посетих живеят 56 африкански щрауси. Но това не е предела, тъй като тук през 2006 г. са живели повече от двеста птици. Само миналата година тук е имало 150 животни.
Африканските щрауси са топлолюбиви, но добре се приспособяват и на местна почва. Явно тази година наводненията са повлияли на размножаването им.
Първоначално си мислех, че посещението ми в такава ферма е губене на време, но именно тук научих доста интересни неща.
Оказа се, че месото на щраусите не само се консумира и не отстъпва по вкус на свинското, но е и по-диетично. За да отглеждаш щрауси не се изискват кой знае колко средства. Това занимание е интересно и доставя удоволствие.
Щраусите са всеядни и ядат такива отпадъци, които даже и свинете не са си  мислили да употребяват.
Възрастните щрауси достигат до 120 – 150 кг, от които 60 кг е чисто месо. Продуктите получени от тези животни нямат ограничен брой. Ето и няколко примера за приложението им. Спортистите, например си присаждат сухожилия от щрауси. Очите на тези птици се използват за трансплантация. От миглите им се правят четки. От вълната и кожата им се правят великолепни обувки. Не по-малко са ценни и младите щраусчета. На 1-месечна възраст щрауса струва 100 евро, а на 3-месечна 300 евро.
Малките птици бързо нарастват и изглеждат като възрастните. Тези птици живеят до 70 години. Малките щрауси са оцветени в черно и сиво. В черно са мъжките екземпляри, а в сиво женските. През първите няколко години щраусите снасят по 10 -12 яйца за сезона, по-късно броя им нараства 5 пъти. Във фермата имаше самка, която снася рекордните 68 яйца.
За кое да е друго животно се изискват много повече условия, отколкото за отглеждането на щрауси. Това не означава, че се полагат по-малко грижи, но ако погледнем вложените средства и изходните продукти, везните ще наклонят към такъв вид ферми.